По кои пътища ще се плащат тол такси, е една от най-големите тайни в държавата ни. Откакто се заговори за въвеждането на система за таксуване на камионите и автобусите за изминат километър, управляващите обясняват, че тя ще обхване дори третокласните шосета, защото трябват много пари за ремонт и поддръжка на републиканската мрежа, дълга общо 20 000 км. Но и в момента липсва карта на шосетата, по които тежките превозни средства ще плащат според преминатото разстояние. А тази информация е критично важна - и за бизнеса, и за потребителите, защото, колкото повече отсечки се таксуват на километър, толкова повече ще поскъпнат превозите на стоки и пътници, а оттам и всички останали услуги. На всичко отгоре се появи необяснимо разминаване между правителствен документ и "разясненията" на министри и чиновници.

"На този етап е планирано 10 800 км, или малко над 50% от републиканските пътища, да бъдат включени в обхвата на тол системата", обяви наскоро регионалният министър Петя Аврамова. Същото говореха предшествениците й Лиляна Павлова и Николай Нанков. Изненадващо обаче се появи опровержение на думите им - при това в сериозен правителствен документ. В средносрочната бюджетна рамка черно на бяло пише, че през 2019 и 2020 г. платени ще са само магистралите и първокласните пътища. В момента в експлоатация са около 800 км магистрали и към 3000 км шосета първи клас, което е под 4000 км и е далеч от спряганите от плеяда министри 10 800 км. Разширяване на обхвата се планира за 2021 г., когато тол системата ще обхване и пътища ІІ клас, пише още в средносрочната рамка. Дори тол мрежата у нас да е само за аутобаните и първокласните шосета, тя ще е с рекорден за Европа обхват - около 25%. В момента най-висок е делът на платените пътища в Словакия - 15 на сто. Обичайно тол системата се използва само за много скъпи съоръжения - магистрали, тунели, ключови мостове.

Не е ясно защо МРРБ и пътната агенция си противоречат за обхвата с правителствения документ. Така или иначе заради засечки и забавяне в подготовката правителството отложи с 3 месеца старта на тол системата, планиран за 16 август, като е съмнително, че и този срок ще бъде спазен. За отлагане настояваха и автопревозвачите  - на товари и на пътници, защото държавата няма готовност да им съобщи точно кои шосета ще са платени и какви ще са тол таксите. Без тези параметри автокомпаниите няма как да преизчислят разходите си и цените на услугите си.

Междувременно министър Аврамова продължи да добавя неизвестни, като обясни, че "някои" пътища ще бъдат включени в обхвата на тол мрежата още при старта, но с "нулеви" такси, т.е. за тях няма да се плаща, защото са в лошо състояние. През цялото време управляващите твърдят, че много бързат да въведат новото таксуване, което да осигури достатъчно средства за саниране на шосетата. По оценка на екип от Световната банка, нает да консултира българското правителство по въвеждане на тол системата, в пътищата ни трябва да се инвестират поне по 400 млн. лева годишно. Световната банка работи по проекта още от 2015 г., като разработи всичко необходимо, включително и 18 варианта за бъдещата тол тарифа.

ЧЕРВЕНИ ЛАМПИ

Още в един от първите си доклади - през 2015 г., консултантите препоръчаха на правителството: бързо да разработи "комуникационен план с ключовите заинтересовани страни, особено ползващите пътищата и превозвачите, за да могат да се подготвят за промените. Това скоро ще стане от критично значение с приближаването на етапа на възлагане и е област, където други държави не съумяха да действат навреме, за да предотвратят общественото недоволство".  По нищо не личи българското правителството да се е впечатлило от тази препоръка. От Световната банка отправиха и следното предупреждение - "добавянето на първокласните и второкласните пътища води до допълнителни нетни приходи, но същевременно се увеличават рисковете за реализацията поради по-големия географски обхват (системата ще е по-голяма и поддръжката й ще е по-сложна и по-скъпа - бел. ред.) и поради недоброто приемане от страна на обществото. И този съвет явно е неглижиран от българските власти. 

Дължина на републиканската пътна мрежа към декември 2018 г.

Общо    19 861 km

автомагистрали    801 км 

пътища I клас    2975 км 

пътища II клас 4035 км

пътища III клас 6400 км

пътища IV клас 5651 км