Националната програма на МОН за профилактика и рехабилитация на учителите не води до желания ефект. Едва 1% от тях са се възползвали от нея през 2022 г. при възможност поне 8000 преподаватели да отидат на рехабилитация или да възстановят средствата за прегледи. Това става ясно от отговор на служебния просветен министър проф. Сащо Пенов на въпрос на вече бившия депутат от ДБ Иван Белчев за бъдещите намерения на министерството за програмата, която според него е "изключително тромава" и не обхващаща твърде тесен кръг заболявания.
Програмата стартира през 2021 г. с бюджет от 400 хил. лв. По първия й модул се възстановяваха по 15 лв. за разходи за прегледи, изследвания и консултации, направени от учители, преболедували ковид. По втория педагозите можеха да си получат обратно до 100 лв. от разходите за доплащане на храна и такса резервация по програмата на НОИ за рехабилитация. Сред условията, освен различните документи, които следва да се подават, бяха учителите да имат медицинско направление и медицинска документация за едно от 10 вида заболявания - сърдечно-съдови, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, бъбречно-урологични, ендокриннни, гинекологични, кожни, заболявания на централната нервна система, на дихателната система, на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.
Дали заради символичните средства или заради сложното кандидатстване, през първата й година от нея се възползваха само 357 учители от възможни 12 000, а изразходвания бюджет бе едва 19 хил. лв. Въпреки слабите показатели през 2022 г. програмата остана със същите финансови параметри с тази разлика, че по първия модул вече се възстановяваха до 30 лв. за прегледи и изследвания. Въпреки това резултатите отново са незадоволителни.
От 13 май до 30 септември 2022 г. в програмата са се включили едва 1106 педагогически специалисти (което е 1% от всички педагози у нас - бел. ред.), докладва проф. Пенов. По първия й модул разходи за прегледи за 1307 лв. са възстановили едва 44 учители. По втория 1062 учители са успели да отидат на рехабилитация по програмата на НОИ, като за целта са изразходвани 105 хил. лв. Т.е неусвоени остават близо 1/3 от средствата по програмата.
БЕЗ АНАЛИЗ
Дефицит на националните програми от години е липсата на адекватен анализ на ефекта от тях. МОН всяка година пише отчет, в който е заложена и графа "ефект от програмата/постигнати резултати". Те обаче се попълват формално предимно с количествени показатели - например колко човека са се включили в даден модул. Така не става ясно дали включването в дадена програма е повлияло и по какъв начин на участниците, по какви причини дадена програма се проваля, има ли необходимост от нея или от усъвършенстването й, няма ли по ефективни начини да се постигнат търсените резултати и т.н.
