Медия без
политическа реклама

40% от учителите не вярват в стандарта, който ще ги оценява

За 61.5% от тях неспазването на училищния правилник е основна причина за лошите резултати на децата

78.5% от учителите смятат, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности.
Илияна Кирилова
78.5% от учителите смятат, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности.

Около 40% от учителите изразяват скептицизъм около стандарта за качество, чийто проект се очаква от месеци да бъде оповестен от МОН. Това показва национално изследване на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" относно приоритетните промени в образователната система. То е направено от 16 до 24 септември по метода на електронната анкета и отговори "Лице в лице", като в анкетата са взели участие общо 3362 учители, родители и заинтересовани от цялата страна.

На въпроса "Готова ли е образователната система за единен национален стандарт за качество?", отговорите са отрицателни: 39.6% смятат, че образователната система категорично не е готова, защото образователните институции са твърде различни, а 38.8% са категорични, че нямаме национален консенсус за качество на образованието. Все пак 11.5% смятат, че може да се приеме национален стандарт за качество, ако се ситуират поне 4 нива на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.

Нагласите на учителите са доста важни с оглед ефективната реализацията на оценката на качеството в образователните институции, каквато ще е ролята на новия стандарт.

Припомняме, че подготовката за него тече от месеци. Работна група в МОН разработи проект на държавен стандарт за управление на институциите с приложен към него проект на рамка за качеството на училищното образование. Концепцията му бе представена на Отраслов съвет, но за приемането му са нужни още 2 ключови стъпки - рамката за качество тепърва ще се разработва по линия на двустранен проект, финансиран през техническа подкрепа към ЕК, след което следва и апробиране, както и анализиране на резултатите и внасяне евентуално на подобрения в нея.

Както стана ясно в края на септември, МОН ще тества пробно качеството на образованието в 40 училища - те се избират от МОН след кандидатстване по национална програма "Квалификация на педагогическите специалисти". Училищните екипи в тях ще създадат собствени системи за управление на качеството на базата на предоставени им различни критерии, индикатори и начини на измерване. След като ги изпробват, те ще дадат обратна връзка за приложимостта им и така ще може да се направи анализ кои от тях са най-ефективни.

"След финализиране на проекта за стандарт за управление на качеството предстои обсъждането му със заинтересованите страни и приемането му с наредба на министъра", гласеше отговор на просветния министър проф. Галин Цоков на парламентарен въпрос. Последно пред депутати в просветната комисия той заяви, че очаква проектът на стандарт за качество да бъде представен за обсъждане до края на декември т.г., но едва ли това ще стане.

 

Проблеми

На въпроса "Смятате ли, че учебните програми трябва да бъдат опростени?", 78.5% от респондентите са отговорили, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности. 15.4% смятат, че не учебните програми, а липсата на дисциплина, лошата мотивация и липсата на внимание са причините за слабите резултати в национални и международни оценявания.

На питането "Смятате ли, че трябва да се въведе задължителна матура по математика за завършващите 12 клас?" 87.6% са отговорили, че не трябва да се въвежда такава. Сред посочените аргументите са "защото личностните способности на учениците са различни" и "защото това ще дискриминира учениците, ориентирани към изкуства и природни науки". Само 11.2% от участниците смятат, че задължителната матура по математика ще мотивира учениците по този предмет и трябва да бъде въведена.

98.8% от анкетираните са убедени, че учителската заплата трябва да бъде увеличена с поне 20%, като така да достигне до 125% от средната брутна работна заплата за страната. Това ще даде шанс на младите учители и мъжете да изберат учителската професия. 0.8% смятат, че учителската заплата е достатъчно висока и няма нужда от увеличение.

На последния въпрос: "Смятате ли, че неспазването на училищния правилник е основна причина за демотивацията и лошите резултатите на учениците?", 61,5% са убедени, че това е така. 24.8% смятат, че дисциплината не влияе на учебните резултати.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата