Медия без
политическа реклама

Българските кандидати за английски университети са намалели с 10%

Родните ученици търсят в чужбина най-вече бизнес, инженерни и креативни специалности, показват данни на "Световно образование"

Илияна Кирилова
Спадът на кандидатите за обучение на Острова е по-нисък от очакваното, смятат консултантите от "Интеграл" Таня Илиева, Николай Христанов и Стефка Златева (отляво надясно)

Заради Брекзит българските кандидат-студенти в английски университети са намалели с около 10%. Това отчетоха от консултантска къща „Интеграл“, организатори на международното изложение „Световно образование“.

Тазгодишният форум, който ще се проведе през уикенда в НДК, ще предложи късен прием в британски университети с гарантиран кредит за цялото обучение след Брекзит. Сред тях са университетите Ковънтри, Мидълсекс, Брадфорд, Гринуич и Портсмут, които ще предложат прием по старите условия за специалности като бизнес, компютри, психология, архитектура и инженерни науки. „Това е шанс за кандидат-студенти, които не са доволни от условния прием или са закъснели да подадат документи до 15-и януари, когато изтече срокът за кандидатстване на Острова“, съобщи Стефка Златева от „Интеграл“. По данни на консултантите към момента документи за прием в британски вуз са подали 1710 българи, което е с около 10% спад спрямо 2019 г. Според тях обаче спадът е доста по-нисък от очаквнаното и се отнася предимно за студенти, които са имали колебания дали да учат в Англия. По данни на „Световно образование“ броят на успешните кандидатури във Великобритания е между 1500 и 1800 годишно, което потвърждава, че ефектът „Брекзит“ не е отказал мотивираните ученици.

Сегашните условия за прием се запазват на 100% за преходния период до 31-ви декември 2020 г. (т.е. сегашните дванадесетокласници, които вече са приети в британски висши училища, ще продължат до края на следването си при същите условия - както таксите за обучение - 9250 британски лири, така и условията им за кредитиране остават непроменени). Родните студенти ще ползват „статута на уседналост“, за който следва да се регистрат до 30-и юни 2021 г., за да обезпечат престоя си след 31-ви декември 2021 г. Студентите от ЕС, започнали обучение преди 31-ви януари 2020 г. (вече настоящи), ще се възползват от безплатно здравеопазване до края на следването си, като за целта трябва да имат европейска здравна карта. При промени в системата на здравеопазване за граждани от ЕС след 31 декември 2020 г. студентите е възможно да се наложи да сключат допълнителна здравна застраховка. За новите кандидати кандидати, които ще учат на Острова през 2021 г., ще има промени, които обаче ще станат ясни след сключването на споразумение между Англия и ЕС към края на 31 декември 2020 г.

Част от кандидатите, които се отказват от обучение в Англия, се преориентират към други дестинации. В Нидерландия например България запазва 6-то си място по брой изпратени студенти, като през последните 3 г. броят им надхвърля 3200 човека. Страната на лалетата обаче въвежда все повече ограничения, особено за академичните университети – ранни срокове, допълнителни тестове, изпит по математика за компютърните науки и бизнес администрация и др. Според консултантите се възвръща интереса на родните кандидати към университети в Германия, където предпочитани са бизнес специалностите, медицината, техническите специалности, архитектурата и психологията. Специалности на английски в Испания пък са сред новите предложения на „Световно образование“, като първите кандидатури са вече обработени, въпреки че срокът за кандидатстване там е чак до началото на юли.

 

ИНТЕРЕС

По данни на „Световно образование“ около 10% от родните зрелостници заминават да учат висше образование в чужбина. Сред специалностите, към които българските кандидат-студенти проявяват най-голям интерес, са бизнес специалностите, които остават вечно „на мода“. Увеличава се интересът към инженерните специалности, вкл. и чисто инженерните като машинно инженерство, самолетостроене и др. На трето място по интерес са креативните направления като дизайн, компютърни игри, търсят се още биология, генетика, биомедицина, психология и др. Сред новите модерни специалности, към които също има интерес от българи, са диетология, изкуствен интелект, киберсигурност и др.

 

 

 

Още по темата