Докторантите в приоритетни професионални направления ще бъдат освободени от такси. Това предвижда Оперативният план към Стратегията за развитието на висшето образование у нас за периода 2021-2030 г., качен от МОН за обществено обсъждане до 20 септември т.г. Сред приоритетните направления са например педагогика, математика, физически науки, химически науки, енергетика и др. Същата мярка се предвижда и за докторантите, назначени по научни проекти с публично финансиране. Срокът за изпълнението й е до 2025 г., като за обезпечаването й трябва да се заделят средства от държавния бюджет.

Планът залага сериозна промяна на учебните планове и програми във висшите училища у нас в посока на развитие на компетентностите, която следва да се осъществи на етапи. През първия етап - до 2023 г. - всеки един вуз следва да осъвремени 30% от учебните си програми, постигайки баланс между развитието на когнитивни (например аналитични) и некогнитивни (социални и емоционални) компетентности. Вторият етап е от 2024 до 2026 г., като през него процентът на променените програми следва да се увеличи до 70 на сто. Със 100% модернизирани планове и програми вузовете ни трябва да са до края на 2029 г.

Висшите ни училища следва да засилят обучението по съвременни дигитални технологии и на между-дисциплинарните връзки в учебните планове и програми. Във всички учебни планове трябва да се включат дисциплини и практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект, добавена реалност, изкуствена реалност и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми. Сред другите новости, които вузовете ни трябва да въведат постепенно в следващите години, са хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и професионални направления, както и включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.

Активизирането на спортната дейност във висшите училища е друга цел на плана. Той предвижда реализиране на финансово обезпечена 10-годишна национална програма за изграждане и реконструкция на спортни обекти и модернизиране на спортната база във висшите училища, които да съфинансират тези дейности. Сред другите мерки, чийто краен срок е до 2030 г., са включване на задължителни часове по спорт във всички учебни планове на университетите според тяхната специфика, нормативни промени, които да позволят назначаване на треньори от и извън щата на преподавателския състав, както и определяне на колективни и индивидуални спортове за приоритетни, с особена социална значимост, към които в дългосрочен план да се насочат усилията за финансово и кадрово укрепване на висшите училища и за развитие на подходяща спортна инфраструктура.

Във висшите училища следва да бъдат разработвани дигитални учебни програми и нови интерактивни дигитални ресурси. Планират се също инвестиции в качеството на висшето образование с акцент върху осигуряването на устойчиви механизми за сътрудничество и работа в дигитална среда. Сред целите на плана са още интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи. Ще се активизира научната дейност във висшите училища и ще се изгражда ефективна връзка образование - наука - бизнес, като ще се стимулира предоставянето от университети на консултантски и образователни услуги както за фирми, така и за държавни, регионални и други публични структури. Заложени са стимули за млади преподаватели, за привличане на преподаватели от чужбина, както и за изготвяне и издаване на учебници, учебни помагала и монографични трудове на чужди езици.

Освен средства от държавния бюджет и от бюджетите на висшите училища се предвижда осигуряване на финансиране чрез европейските фондове, както и чрез програмите на Европейския съюз „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Средства са предвидени и в Плана за възстановяване и устойчивост.

ПОДКРЕПА

Според плана субсидията за изследователските вузове трябва да се обособи в две части - за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания. Размерът на субсидията за научни изследвания следва да се определя по обективни критерии за научните резултати, отбелязани през предходен период (публикации, цитати, регистрирани патенти, привлечени средства от научни и научно-приложни договори и др), като той следва постепенно да нараства, докато през 2025 г. достигне поне 40% дял от общата субсидия за изследователските професионални направления.

АКАДЕМИЧНА ОТГОВОРНОСТ

В плана е посочено, че са нужни нормативни промени в няколко посоки - ясно да се регламентират законово правомощията на съветите на настоятелите на университетите, договорите между министъра на образованието и ректорите да се превърнат в гарант за реформи и инструмент за отговорно управление, да се обвърже размера на държавната субсидия с изпълнението на въпросните договори, както и просветният министър да може да назначава служителите за предварителен-финансов контрол във вузовете по закона за финансовото управление.

Близо 9000 студенти ще се обучават безплатно

Студенти от 8 професионални направления и 18 защитени специалности ще се обучават безплатно.

18 Авг. 2021