Как трябва да се реформира образованието, за да отговаря на нуждите на съвременните деца? Над този въпрос умуват от години учители, директори, експерти. Пандемията от КОВИД-19 обаче отчасти променя представите за това какво трябва да бъде образованието на бъдещето. Дали когато учениците се върнат в класните стаи, всичко ще продължи постарому? Какви уроци можем да извлечем от небивалата ситуация и да ги пренесем офлайн след нейния край?
Автономност, но докъде?
“През тези седмици стана кристално ясно, че нещата се получават тогава, когато се даде реална автономия на училищата", казва Даниела Тодорова, директор на Българско школо. Отначало институциите засипаха училищата с инструкции, стъпки за действие, справки за попълване, което блокира още повече системата. В момента, в който дадоха крачка назад и оставиха училищата сами да организират учебния процес, учителите доказаха, че могат да се справят с новата ситуация. Да не говорим, че различните училища по различните населени места се сблъскваха със съвсем различни проблеми, така че подходът "един модел за всички" нямаше как да сработи. Затова и според Тодорова първото нещо, което би било от полза за системата, е МОН да помисли как може да осигури повече реална автономност за учебните заведения с промени в училищния закон.
Въпросът обаче, който стои и преди, и сега, е каква част от гилдията е подготвена да се възползва качествено от тази автономия. "Автономията е много важна, но тя трябва да се дава след адекватна подкрепа. Учител, който не е уверен, едва ли ще се справи много добре с дадената свобода. В момента много преподаватели са изтощени и изморени точно защото изведнъж цялата отговорност легна върху тях", смята Нели Колева от "Заедно в час".
Усилване на различията
Въпреки успеха на този необичаен срок мнозина наблюдатели, включително и просветният министър, признават, че дистанционното обучение усили различията и неравенството между учениците. Тези, които имаха добри компютри, силна интернет връзка и родители до себе си, се справиха доста по-добре от тези, които нямаха у дома си компютър и чакаха родителите да се върнат от работа, за да учат на техния телефон. По данни на МОН 11% от учениците, или около 70 хил., не са обхванати изцяло в дистанционното обучение, като за близо 35 хиляди от тях причината е липсата на крайно устройство. Почти сигурно е обаче, че неефективно участващите са доста повече.
"Образователната ни система по принцип се характеризира с много високи нива на сегрегация - както социална, така и академична. В дигитална среда вариациите станаха още по-видими. Затова са необходими още по-сериозни усилия за преодоляване на неравенствата - както по отношение на достъпа, така и по отношение на качеството на образованието", коментира Асенка Христова от Института за изследвания в образованието. По думите й освен осигуряването на талантливи учители за най-проблемните училища е важно и създаването на благоприятен училищен климат и намирането на подходящи форми за създаване на ангажираност на учениците с ученето. Част от усилията според нея би следвало да се фокусират и върху ефективното взаимодействие с родителите. Подобно е мнението и на просветния министър Красимир Вълчев, който силно се надява подобрената комуникация с родителите по време на дистанционното обучение да се пренесе и офлайн.
"Възможността да работим известно време в дистанционна форма на обучение изкара наяве една обществена нагласа, която създава значими проблеми в системата, а именно, че основната тежест и отговорност за ученето на децата се носи от учителя и училището. Всъщност най-сериозно от дистанционната форма на обучение пострадаха децата от семейства, които не осъзнават своето място и роля в процеса на учене и развитие на детето. И ако присъствената форма на този проблем частично се компенсира от усилията, търпението и натиска на учителите, то сега резултатът, който получихме, е задълбочаване на различията в нивото на развитие на учениците", смята и Даниела Тодорова.
"Не съм сигурен, че пропастта между уязвимите деца и останалите е станала по-голяма, просто дистанционното обучение я направи по-видима", смята пък председателят на "Амалипе" Деян Колев. Според него просто трябва да се продължи да се работи за преодоляване на неравенствата.
"Тук има и друг нюанс - появиха се различия и разделение дори в добрите училища в зависимост от преподавателите", казва Нели Колева от "Заедно в час". Ключова, както винаги, си остава квалификацията на преподавателите, защото успешни ще бъдат тези деца, чиито учители ясно осъзнават своята роля и не просто преподават в час, а искат да научат учениците си на нещо. Според нея ненужно много внимание се обръща на техническата част. "Компютрите са просто средство, а не цел. Какво значение има дали обучението е дистанционно, дигитално или присъствено? Важното е какви умения е изградило то у учениците. Простото даване на указания: "Отидете в Школо или в Уча.се, и направете еди какво си" не е е преподаване, така не се случва учене", коментира Колева, според която всеки елемент от дистанционното обучение, който е позволил на младежите да прилагат наученото, трябва да се използва и занапред.
Те могат и сами
Много наблюдатели са категорични, че дистанционното обучение е направило още по-видима нуждата от компетентностен подход в образованието. "Оказа се, че децата могат да научават уроците си и без учител и че въобще не им е нужно да са толкова дълго време в училище, за да им се преподава. Те могат и сами, много ги подценяваме. Смислената роля на учителите за в бъдеще ще е да помагат на учениците да интерпретират това знание, да го приложат в практиката и да го адаптират към различен контекст", казва Даниела Тодорова.
Според Тодорова, ако досега учениците ходеха на училище, за да им се преподава, а за домашно вкъщи им се даваха проекти, то занапред нещата следва да са обърнат - да учат и четат вкъщи, да осмислят прочетеното, а когато отидат на училище, да имат време за екипна работа по проекти и заедно с учителя да прилагат наученото и да изграждат умения. Защото друго нещо, което директорката е установила в резултат на дистанционното обучение, е именно липсата на елементарни умения у учениците.
"Първата седмица посветихме изцяло на това децата да свикнат с новата форма, да си изградят дневен режим, организация на работа, да се учат да си поставят цели и приоритети, да бъдат самостоятелни, нещо, с което досега очевидно не бяха се сблъсквали", казва Тодорова. С течение на времето обаче те са си повярвали, че могат и сами и това според нея следва да се използва в бъдеще. "Нужно е да се преосмислят учебните програми за всички класове, като приоритено се наблегне върху усвояването на умения и изграждането на нагласи, а не просто върху овладяването на академични знания. Съотношението 60:40 трябва да е в полза на уменията, за да се научат децата да анализират наученото и да могат да го използват гъвкаво в непознат контекст", смята още директорът на Българско школо.
"Изследвания показват, че човешкият мозък има нужда от специално „обгрижване“ в дигитална среда, за да се избегне честото разсейване и да се максимизира ефективността на ученето. Затова в дигитална среда ключово значение има създаването на мотивация и ангажираност; простото пренасяне на лекционния стил на преподаване не дава добър резултат. Може да се каже, че значимостта на тези ключови за образователната ефективност елементи - създаването на мотивацията за учене и на емоционална, поведенческа и когнитивна ангажираност с ученето - в момента се открояват ясно и вероятно това ще преосмисли училищните практики за тяхното формиране", смята и Асенка Христова.
