След близо 3-часови изказвания и дебати парламентарната просветна комисия по образование отхвърли на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. в частта му за образование. Той бе критикуван от всички посоки - депутати, директори, ректори и синдикати го определиха като бюджет на инерцията и такъв, в който образованието е антиприоритет.
Припомняме, че за сферата на образованието догодина са предвидени 8.5 млрд. лв., в това число 720 млн. лв. за сметка на средствата от ЕС. Ръстът спрямо 2023 г., когато бяха отпуснати 7.5 млрд. лв., е в размер на 854.4 млн. лв., но като процент от БВП делът за сектора нараства едва от 4.1 на 4.2% при положение, че през 2022 г. бе 4.4%.
Министър Цоков избори надълго и широко всички дейности, за които са предвидени допълнителни средства - за увеличение на учителските заплати до ниво от поне 125% от средната работна заплата за страната (289.9 млн. лв.), за гарантиране на увеличените от 1 октомври т.г. стандарти в образованието (72.2 млн. лв.), за безплатни учебници от 8 до 12 клас (88 млн. лв.) и т.н. Изненадващо обаче не изчете всички необезпечени дейности, които фигурираха в становището на МОН и общо възлизат на поне 225 млн. лв. Пред депутатите той обяви, че са нужни допълнителни 12 млн. лв. за увеличаване на средствата за националните програми в образованието, които са насочени към важни политики на МОН - за подобряване на компетентностите на учениците по природни и хуманитарни науки, на резултатите им на PISA и за безопасността на движението по пътищата. Още 7.8 млн. лв. трябват и за 20% увеличение на парите за стипендии на учениците от гимназиите, които от години са между 21 и 60 лв. и вече не покриват дори инфлацията, посочи той.
Иначе, в становището на ведомството му бяха описани поне в 12 точки нуждите от допълнителни средства по различни пера. Сред тях са 2.6 млн. лв. за увеличение на средствата за постигнати резултати от труда (диференцирано заплащане) на директорите, 6.1 млн. лв. - за допълнително финансиране на паралелки по защитени специалности, 3.1 млн. лв. - за осигуряване на учебния план по профилирана подготовка, 58.4 млн. лв. - за окончателно разплащане по програмата за изграждане и пристрояване на нови детски градини и училища (2022-24 г.), 25 млн. лв. - за повишаване на дела в субсидията за издръжка на обучението в университетите, който се дава според комплексната оценка на качеството, 17.4 млн. - за увеличаване на стипендиите на студенти и докторанти и т.н. и т.н.
"Крайно недостатъчни са и планираните средства за наука", посочи още проф. Цоков. Той припомни, че в проектобюджета за 2024 г. са заложени 719.2 млн. лв. за наука, или 0.3% от БВП, при 749.7 млн. лв. за 2023 г. (0.4%). В тази връзка МОН настоява средствата за наука да се повишат до 0.9% от БВП, както е записано в Стратегията за развитие на научните изследвания. За повишаване на заплатите на учените в БАН според МОН са нужни още 17 млн. лв., а за издръжка на академията заради увеличените цени на тока и водата - още 4 млн. лв.
От ведомството се обявиха и срещу две промени, предложени от финансовото министерство по настояване на общините. Едната дава възможност на общините да насочват по свое усмотрение за капиталови или други разходи неизразходваните до 31 декември т.г. средства на училищата. Другата дава право на общинските съвети да определят разходите за ток, парно, ремонти и т.н. в училищата в размер на не по-малко от 11% (в случая за заплати биха останали 89%). "Многообразието на образователните институции е изключително голямо и нов опит за финансова централизация, приложена без професионален дебат в гилдията е изключително прибързано, има опасност от много повече щети и негативи, отколкото ползи. Обръщаме се към всички политически сили да не прилагат въвеждане на нова финансова рестрикция и да не приемат внесеното предложение", апелираха от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, които определиха бюджета като финансов "миш-маш".
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева също се изказа против тези планове, но обяви, че е успяла да получи уверение от финансовото министерство, че първият текст ще се прецизира, а вторият ще бъде оттеглен. Подобно на директорите, и тя обърна внимание на учителските заплати, които с така планираните средства няма да стигнат 125% от средната заплата в страната. По нейни сметки ще са нужни още 108 млн. лв. Според председателя на просветната комисия Красимир Вълчев пък са нужни 240 млн. лв., в противен случай учителските заплати ще останат на ниво от 119% от средните за страната. "За първи път от 4 г. насам се прави отстъпление от политиката за увеличаване на учителските заплати, по която всички имахме консенсус. В бюджета няма средства за приобщаващо образование, за автобуси и др." избори още той.
Критики получи и частта от бюджета за висше образование, въпреки че МФ реши да отпусне още 50 млн. лв. за увеличаване на заплатите на академичния състав в университетите, в т. ч. 8 млн. лв. за БАН и 3 млн. лв. за ССА (при първоначално заложения проект за заплати имаше само 38.4 млн. лв., които стигаха за гарантиране през 2024 г. само на увеличените август т.г. възнаграждения в университетите). От синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ заявиха, че за целта ще са нужни поне още 7 млн. лв., а общо за системата се нуждае от още 135 млн. лв. Председателят Лиляна Вълчева се обяви категорично и срещу текст в закона за бюджета, позволяващ да се финансират национални програми за придобиване на висше образование в университети в чужбина от български граждани с цел по-късната им реализация в България. Това е отдавнашната идея на Кирил Петков, предложена после и от премиера акад. Николай Денков, когато той бе просветен министър, за т.нар. "фонд Стамболов". Идеята бе държавата да плаща обучението на наши студенти в чужди университети, като след това те бъдат задължени да се върнат да работят у нас. Тя обаче така и не получи подкрепа.
