Стопанската академия в Свищов ще може да получи до 2 млн. лв. помощ от държавния бюджет, а Минно-геоложкият университет - до 650 хил. лв. Това предвиждат няколко годишни програми за оптимизация на разходите в двата университета, предложени на МС от просветния министър с цел постигане на балансирани бюджети към края на 2020 г.
За Свищовската академия отдавна се знае, че има финансови проблеми - предишният ректор на няколко пъти алармира за опасността от фалит, а от МОН досега бяха на позиция, че вузът трябва да приложи собствени мерки за намаляване на разходите. За МГУ обаче не бе публично известно да има проблеми от такъв характер. За двете висши училища МОН е одобрило оздравителни планове с мерки и дейности, които ректорите трябва стриктно да изпълняват без допълнително заплащане в следващите години.
Програмата за оптимизация на Стопанската академия е за периода 2020 - 2022 г., като целта е достигане до балансиран бюджет към 31-ви декември 2020 г. От МОН посочват, че за държавната субсидия за издръжка на обучението на Стопанската академия за последните три години е съответно 3.8 млн. лв. за 2017 г., 3.08 млн. лв. за 2018 г. и 2.8 млн. лв. за 2019 г. Разходите за персонал обаче са съответно 8.7 млн. лв., 7.8 млн. лв. и 7.6 млн. лв. Затова и са изготвени няколко типа мерки за намалява на разходите.
Разходите за труд например и свързаните с тях плащания следва да се намалят с 20%. Заплатите на 21 преподаватели, заемащи изборни управленски длъжности, следва да се намалят със 100% за срок от 3 месеца и с 50% за следващите периоди, добавката за изпълнение на ръководни функции на лицата на изборни ръководни длъжност да се свие с 50%, зам.-ректорите да се намалят от 4-ма на 3-ма и др. В следващите години Стопанската академия следва да прекрати договорите на 9 преподаватели и 36 служители, придобили право на пенсия, да освободи 17 служители, грижещи се за хигиената в университета, да наложи мораториум върху привличане на гост-преподаватели, върху обявяването на конкурси за академични длъжности за срок от 1 г. и т.н. До края на годината пък следва да се изплатят 40% от възнагражденията за персонала за ноември 2019 г., както и да се задълженията към общината за местни данъци.
С 15% пък трябва да се намалят разходите за издръжка - за вода, ел.енергия и отопление, ток и др. Всички административни звена трябва да се прехвърлят в сгради в академичния кампус или Учебна база „Север“, графикът за учебния процес да се промени с цел през януари да не се извършва обучение, както и да се премине към едносменен режим, което да намали разходите за отопление и осветление. От 2021 г. Академията следва да премине към отопление с природен газ след газифициране на град Свищов, което ще редуцира разходите за отопление 2 пъти и др.
За увеличение на приходите пък сред посочените мерки са увеличаване на броя на обучаваните студенти, прилагане на нови форми на комуникация със завършващите средно образование (открити лекции пред ученици, изнасяни от академични преподаватели, активно присъствие в социалните мрежи, даряване на учебници на училища партньори и др.), интензифициране на връзките с придружените училища и с Асоциацията на икономическите училища в България, въвеждане на по-работещи мерки за насърчаване на студентите за записване в редовна форма (стимулиращи наеми за общежития и др.). Повече приходи се очакват и от покачване на таксите за обучение за студенти - със 138 лв. за студентите в първи и втори курс и с 48 лв. за трети и четвърти, както и на студентите, обучаващи се в платена форма. И още - от ограничаване на командировките в чужбина, от преглед на катедри и обединяване на част от тях, от привличане на чуждестранни студенти и докторанти на английски и др.
Очакваният недостиг по бюджета на Стопанската академия е изчислен на 2.6 млн.лв., като в резултат на реализация на предписаните мерките би трябвало да са се спестят малко над 500 хил.лв. Така недостигът, който ще се покрие от държавата, възлиза на 1.99 млн.лв.
МГУ
При Минно-геоложкия университет индикативният недостиг в бюдежета към края на годината е разчетен на 1.5 млн. лв. Тук обаче е изчислено, че в резултат на мерките разходите могат да се свият с над 800 хил. лв., а допълнителните средства, които ще са му нужни от държавата, са около 650 хил. лв.
Средствата за заплати в МГУ също надхвърлят средствата, получавани от държавата. Ако в последните три години той е получавал за издръжка на обучението си 3.9 млн. лв., 3.5 млн. лв. и 3.8 млн. лв. (2019 г.), то за персонал са отивали съответно 5.8 млн. лв., 6 млн. лв. и 6.2 млн. лв. Сред мерките за този вуз, приети от Академичния му съвет, са модернизация на учебните програми и планове, оптимизиране на броя на катедрите, както и на списъчния състав с около 25% - както на преподавателския състав (23-ма преподаватели, навършили 65 г. ), така и на административния и помощен персонал (34 души). МГУ следва да се подготви за предизвикателството на дигитализацията и за създаване на Европейска мрежа от университети, да задълбочи връзката „Образование - бизнес -наука“ и др. Извършеният анализ във филиала на МГУ „Св. Иван Рилски“ в Кърджали е показал, че три от специалностите нямат достатъчно прием, за да бъдат икономически обосновани, поради което се предвижда специалностите, по които се извършва обучение, да бъдат намалени от 7 на 4. Съществуващият към настоящия момент Департамент „Чужди езици и спорт“ пък трябва да бъде преструктуриран, като катедрите от него ще бъдат интегрирани в структурата на Минно- електромеханичния факултет на МГУ. Висшето училище трябва да вземе мерки и за повишаване на наукометрията - да създаде фонд за млади учени, да развива мултидисциплинарни и интердисциплинарни фундаментални и приложни изследвания, да популяризира резултатите от тях и др.
