Съветът на ректорите поема курс към увеличаване на своите правомощия - вместо да е само съвещателен орган неговият глас да е задължителен при вземането на решения в сферата на висшето образование. С тази заявка започва мандатът на новия председател на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.
Тя бе избрана днес на мястото на досегашния председател акад. Лъчезар Трайков, спечелвайки след балотаж 27 гласа "за" (при необходими 25) срещу 19 гласа, дадени за ректора на УНСС проф. Димитър Димитров. Гласуваха 49 от общо 51 ректора на университети у нас, три от гласовете бяха недействителни. Третият претендент бе ректорът на Тракийския университет проф. Добри Ярков, който на първия тур събра 9 гласа, когато проф. Темелкова поведе с 20 гласа срещу 17 за проф. Димитров.
Новият шеф на ректорите заяви, че ще се бори за превръщането на Съвета в пълноправен партньор в процесите на висшето образование, както и за запазване на академичната автономия. Тя се обяви за повишаване на общественото значение и авторитета на Съвета, както и за предефиниране на правомощията му в закона за висше образование и реалното му овластяване с административен и управленски капацитет. По думите й е недопустимо да се разчита на МОН, НПО-та или синдикати за изготвянето на важни документи за висшето образование, каквито са например Рейтинговата система на университетите, Националната карта за висшето образование и др. "Какво ще се случва в нашата къщичка трябва да зависи в еднаква степен и от нас", заяви тя, давайки заявка за иницииране на законови промени, които да разширят ролята на Съвета на ректорите от организация, която има просто съвещателен глас, в задължителен съгласувателен орган.
Като ректор на по-малък университет проф. Темелкова нееднократно е споменавала, че университетите не бива да се делят на големи и малки, а да се гледа принадената стойност, която носят за икономиката. "Пред Съвета на ректорите стои предизвикателството да докажем, че всички висши училища са равни", заяви тя и при представянето на визията си. Според нея университетите не бива да се делят на частни и държавни, на широкопрофилни и специализирани или пък на научно-изследователски и такива, за които все още няма дефиниция в закона. Тя имаше предвид образователните и професионалните висши училища, които фигурират в Стратегията за развитие на висшето образование, но все още не и в закона.
Проф. Темелкова се обяви за създаване на механизъм за взаимна подкрепа и вътрешен самоконтрол в Съвета. Целта е да не се разчита само МОН да е арбитър на взаимните университетски спорове, а висшите училища сами да регулират процесите в сектора. В тази връзка тя предложи Етичната комисия да засили ролята си и да се превърне в регулатор, който ефективно да предотвратява публичните скандали. Заради демографската криза според нея България трябва да се превърне в привлекателна образователна дестинация, вкл. да се създаде български портал по подобие на Scopus и Web of Science с помощта на държавата, с който да привличаме чуждестранни студенти.
Запитана дали подкрепя академична Харта на толерантността, която да озаптява разкриването на нови, несвойствени за университетите направления (бе даден пример, че 17 висши училища са от 1 до 10 специалности в областта на изкуствата), тя заяви, че ще постави на дискусия темата и ще се съобрази с общото решение на всички ректори. Международната разпознаваемост на Съвета на ректорите и институционалната подкрепа от сходни европейски организации е друго, за което ще работи проф. Темелкова, също както и за обратна връзка и отвореност към собствената академична общност. По думите й ректорите трябва да организират мероприятия и кръгли маси, на които да се обсъждат важните за висшето образование въпроси и на които да се канят колеги от университетите, в противен случай Съветът на ректорите ще се отъждествява с тесните ректорски ръководства.
