„Днес ще имаме викторина. Чували ли сте какво е това?“, пита учителката Габриела Поборникова. Някои не са съвсем наясно. Други знаят и информират съучениците си. „Ще ви задавам въпроси. Ще ви разделя на две групи - „аргументи“ и „теза“. Всяка група има 10 секунди да отговори на въпроса. Разбрахте ли?“, пита преподавателката. За всеки случай произволно избран ученик повтаря със свои думи задачата. Така няма шанс да остане някой недоразбрал. Първият въпрос е: „Какво е есе?“. Вторият: „Какво е аргумент?“. Третият: „Каква е структурата на есето?“... След десетина минути двата отбора имат еднакъв брой правилни отговори, а учителката е една крачка по-близо до целта си да подготви децата как да пишат есе - не чрез сухо преподаване какво представлява то, а чрез преживяването му. По същия начин с лекота младежите преговарят съдържанието на думи като „емпатия“, „стереотип“, „активно слушане“ и др. И неусетно се учат на съпреживяване и на ефективно общуване, което не се случва толкова често в обикновените класни стаи.

Часът по философия на 22-годишната Габриела не е от най-типичните. Учениците са на различна възраст - между 9-и и 12-и клас. Постоянно се местят от едно място на друго, изпълняват задачи по групи. Смеят се, държат се непринудено. Изглеждат заинтригувани от това, което правят. Повечето от тях не се познават и ще учат заедно само три седмици, и то през лятото. Но пък ходят с желание. Не е за вярване, че тийнейджъри, които отдавна вече могат да се гледат сами, „жертват“ доброволно лятната си ваканция, за да посещават уроци. И такива неща обаче се случват. Както например на безплатното лятно училище на фондация „Заедно в час“, което за осма година обучава през август близо

1000 ученици от първи до дванадесети клас

Тази година училищата, които приютяват учителите на организацията, са 90-о СУ „Хосе де Сан Мартин“ в „Люлин“ и 125-о СУ „Б. Пенев“ в „Младост“. Спектърът на децата, както винаги, е доста шарен - от елитни училища и от крайни квартали, с отлични резултати и с обучителни затруднения или специални потребности, бежанци, от финансово затруднени семейства и т.н. За някои ученици това е възможност за наваксване на пропуските, за други - полезно и удобно прекарване на летните дни, за трети - начин за социализация. Смесването на деца с различен произход и социално-икономически статус несъмнено е полезно - те стават по-толерантни и започват интуитивно да намират път един към друг, казват от организацията. Независимо от причината повечето ученици искат да ходят на тези часове, обратно на уроците в „истинското“ им училище. Преподавателите пък, избрани и обучени от „Заедно в час“ и често пъти с минимален опит, получават шанса за кратко време да навлязат в „дълбокото“ - да се сблъскат с най-различни училищни ситуации и да набележат мерки за по-нататъшната си работа. 

Задачите, които Габриела дава на учениците, са все за мислене и дебатиране. Една от тях е да нарисуват насоки как се пише есе. Друга задача е да направят план за написването на есе. „Е, госпожо, нарисувайте вие за 6 минути есе“, отправя й предизвикателство един ученик. „Е добре, отпускам ви още 1 минута“, прави компромис учителката. Резултатът е забележителен - учениците са визуализирали тезата и аргументите изключително оригинално - като мислеща глава и непробиваем щит, за което получават аплодисменти.

В класа на Габриела има около 15 ученици, сред които две деца със специални образователни потребности,

две близначки от Афганистан

и две сестри от Ирак. Едното момиче не знае български и затова му помага преводач от организация „Каритас“. Това обаче не му пречи поне да се опита да напише имената на съучениците си на български, каквато е една от задачите. Другото „различно“ дете е Захра. В един от листовете, в които учениците са писали очакванията си от преподавателите, тя е отбелязала, че се надява „да не уморим учителите си заради нашия български език“. Това обаче едва ли ще се случи - Габриела споделя, че Захра и сестра й, живели 2 г. в бежански лагер, се справят изключително добре, много са активни и умеят да пишат и четат доста добре на български. Целта им в лятното училище е именно да научат езика.

„Не бих казала, че имам проблемни ученици. По-скоро всеки е със специални потребности, поради което подхождам индивидуално. На някои давам да подчертават, вместо да пишат. Насърчавам всяка активност, както и помощта, която учениците си оказват един на друг“, споделя Габриела, която в следващите 2 години ще преподава в Горна Малина. Децата в летния й клас са много активни и дори в междучасието продължават с дадените от нея задачи.

„Отношението и общуването с учителите се откроява особено при обратната връзка, която получаваме от учениците. За тях това е най-важното в училище“, казва Теодора Вавова, ментор на Габриела и координатор на „Заедно в час“, преподавала 2 г. география по програмата в училище в Костинброд. Тя, както и останалите координатори на организацията наблюдават часовете на младите учители и им помагат да се справят с трудните ситуации. Всеки ден след часовете всички заедно обсъждат (и гледат на запис) току-що миналите часове и набелязват мерки за усъвършенстване на работата им.

„Идвам тук за втора година, защото лятната занималня ми позволява да се социализирам, да се запозная с нови хора, имам готини учители“, казва Александър, който от септември ще бъде десетокласник в Националната търговско-банкова гимназия. „Повечето неща, които учим, са от обща култура, но тук работим по групи, което е доста по-ефективно“, добавя Михаела, бъдеща единадесетокласничка в 18-о СУ в столицата.

За разлика от идилията при големите в часа по английски на петокласниците е като миниджунгла. Тук е шумно, малко са децата, които са извадили тетрадките и химикалките си. Няколко момчета са направили самолетчета от хартия, които летят над чиновете. Учителят Кристиян Димитров им дава кръстословица - децата трябва да изписват различни думи на дъската, запаметявайки ги по този начин по-лесно, като накрая се появява думата dreams (мечти). „Днес ще говорим за мечтите, вашите и на други хора“, казва той. „На кои други хора?“, извисява глас едно от момчетата, изведнъж заинтригувано от темата. То с охота раздава на съучениците си листа със следващата задача, влизайки в ролята на помощник.

„Моята мечта е да продавам наркотици“,

изтърсва друг ученик. Той и приятелят му веднага се набиват на очи, тъй като буквално са се сраснали със смартфоните си и не ги оставят за нищо на света. Тук дисциплината е класическа - децата се държат неприлично, вдигат краката си на чиновете, говорят помежду си и прекъсват учителя, когато си пожелаят. Заниманието им е да „убиват“ във виртуалния живот, който не различават от реалния. Не признават никакви авторитети, включително собствените си родители. Подканяния като „Хайде, момчета, може ли малко тишина“ дори не влизат в едното им ухо. Задачата на младия учител Кристиян Димитров изглежда почти невъзможна.

До двамата предизвикателни младежи стои неотлъчно втори преподавател - ментор, който има опит със специални деца от училище в Кремиковци - Гергана Чавдарова. За часа тя успява да овладее агресията им с приятелски думи, но не и да ги накара да пуснат телефоните си. Все пак е за първи ден при тях. „Телефоните при тези деца са най-малкият проблем. Става дума за манталитет. Те нямат доверие на никого. Не говорят нищо за родителите си, те не са им изобщо ролеви модел. Смятат себе си за глупави. Казаха ми, че са много глупави и не стават за нищо“, споделя Гери. В случая не става дума за диагноза, а просто за занемареност от страна на родителите. Според нея в случая ключово е да бъде спечелено доверието на децата, след което всичко си идва на мястото, както сочи опитът й. След часовете тя и учителят смятат да изработят план, с който да привлекат незаинтересованите ученици и да насочат енергията им в правилна посока. Подготвянето на общ проект е един от методите, който често успява да накара децата да се почувстват зачетени.

„Наистина все още не успявам напълно да овладея класа, проблемът с дисциплината е най-сериозен“, признава Кристиян. Той отчита, че засега се държи твърде приятелски с децата, а трябва баланс между приятелското отношение и дистанцията на учителя. Обнадежден е обаче от резултатите, които е постигнал в друг пети клас - в началото изобщо не можел да ангажира вниманието на някои от децата, но след като ходил лично да ги вземе от кв. „Филиповци“, където живеят, нещата видимо се променили. „В началото някои деца не знаеха нито една дума, а след няколко дни се радваха, че можеха да напишат „Обичам те, мамо!“ на английски език", спомня си преподавателят, който от началото на новата учебна година ще преподава в Разград.

Малко преди да раздаде листове със задачи на учениците, в които те трябва да поставят липсващата дума в текст, учителят е изправен пред друг проблем - петокласничката Николина става и отива при него, видимо разстроена от липсата на парите й - 2 лева, дадени от родителите й за деня. „Някой да е вземал или виждал парите на Ники?“, пита учителят. „Неее“, е дружният отговор от класа. „Аз знам кой ми ги открадна“, казва тихо петокласничката, сочейки към съученичката си по чин. „Каза ми, че има 2 лева, които вече е изхарчила. Но как така ги похарчи всичките, точно по време на междучасието, когато открих, че парите ми липсват“, пита жално момичето. То е изпратено от учителя при дежурните педагози в училището, които обещават да проверят камерите. При връщането му в час обаче вниманието му трудно може да бъде привлечено от друго, различно от трудно прежалимата загуба. Все пак детето бързо попълва липсващите думи в дадения текст, след което потъва в мрачни размишления за случилото се. Ники признава, че й харесва в лятното училище, което посещава за втора година, за да научи по-добре английски, тъй като „всичко е различно“ от реалното й школо.

„Кой ще каже какво означава думата should („трябва“)"?, продължава упорито преподавателят, без ни най-малко да губи кураж. „Аз. Значи шут от футбола!“, казва едно момче. „Не. Думата се произнася шууд, както и шут, но означава трябва“, обяснява спокойно учителят. Учудващо, той не повишава тон, не се кара, не заплашва, не се ядосва дори, а запазва усмивката и спокойствието си докрай. Именно положителната нагласа е едно от качествата, които „Заедно в час“ оценява изключително високо при подбора на учителите, които работят по програмата й, защото са предпоставка за успех. „Да се отчайвам? В никакъв случай! Напротив, децата ме зареждат, приятно ми е сред тях“, казва Кристиян. Той е твърдо убеден, че с много работа и търпение ще успее да „върне“ децата обратно в клас - не само телом, но и духом.