На фона на бунта на ректорите и напрежението във висшите училища за заплати, синдикатите поставиха сериозни претенции и в средното образование. Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" огласи любопитна анкета сред 2603 учители и "заинтересовани", в която мнозинството от участниците казва, че не желае да бъде ограничавана политическата му дейност в училищата. Изказват се и редица искания за по-добри условия на работа, включително и по-високи заплати.
Най-интересната част от анкетата се отнася до текста в закона за предучилищното и училищното образование, според който в системата не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини и се забранява осъществяването на политическа и партийна дейност. Това, според синдиката, "поставя на карта авторитета на българския учител" и го дискриминира политически спрямо други важни публични професии като лекари, съдии, прокурори и пр.
Запитани нормално ли е учителите да нямат право да участват във формирането на образователни и национални политики, 86,1% от анкетираните отговарят, че това не само не е нормално, но е и политическа дискриминация, съобщават от профсъюза. Въпросът обаче, ако е зададен точно така, е тенденциозно формулиран. Учителите нямат ограничение да участват във формирането на образователни политики, тъй като са представени от учителските синдикати при вземането на всяко решение, което ги засяга. Да развиват политическа дейност в рамките на училището обаче, каквото всъщност е ограничението в закона, е съвсем друга хипотеза.
Така или иначе, синдикат "Образование" настоява за промени в тази част на закона, които да бъдат осъществени още в следващия парламент. Друго искане е трудът на учителите да мине от трета във втора категория, което ще позволи четири години при втора категория да се зачитат за пет години при трета. Втора категория труд предполага и ранно пенсиониране. Учителите и сега имат възможност да се пенсионират рано през учителския фонд, но втора категория ще намали още изискванията.
Прекатегоризирането на труда е посочено като най-важен приоритет на националните образователни политики. На второ място е поставено "повишаването на качеството в образователната система", макар че то би следвало да зависи основно от учителите. Като трети приоритет се иска учителските заплати да достигнат 150% от средната работна заплата за страната. Те в момента са почти равни, т.е. иска се увеличение с около 50%. Четвъртият приоритет е да се овладее агресията между учениците и натиска на родители и ученици срещу учителя.
От синдиката посочват, че липсата на млади учители и учители на средна възраст се обяснява, както с ниската за огромните отговорности и задължения заплата, така и с родителската агресия и прекомерна бумащина.
Исканията идват в условията на безпрецедентно раздаване на обещания от името на бъдещото управление, най-вече от страна на ГЕРБ и ДПС.
