Проф. Венелин Терзиев, за когото Комисията по академична етика към МОН установи плагиатство в два научни труда, отрича обвиненията. Той твърди, че няма как да е преписал от трудове, които са публикувани след защитата на неговите дисертации, оспорва законосъобразността на действията на въпросната комисия, както и експертизата на арбитрите. Два месеца след констатациите на просветното министерство и след материала във в. "Сега" "Професор по всичкология, или фабрика за научни илюзии, той поиска право на отговор.

Право на отговор

Проф. Терзиев смята, че действията на комисията по академична етика са незаконосъобразни и без правна стойност, тъй като и тримата арбитри, изготвили становища, "са свалени от Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове поради невярно подадена от тях информация при регистрирането им". Според него това води до "непокриване на изискванията дори за участие в научно жури, а още повече и участие като арбитри". Неправилното включване на тези лица в комисията "доказва незаконността както на комисията, така и на всички взети решения от нейна страна". (Интересно е откъде проф. Терзиев знае кои са арбитрите му. Имената им би следвало да са защитена информация, за да не може да им се влияе - б.р.)

Проф. Терзиев казва, че документите, от които се твърди, че е преписал, са публикувани през 2019 г. - т.е. години след защита на дисертационните му трудове през 2014 и 2015 г.  "Ще си позволя да дам пример само с посочени от страна на комисията като доказателства за "плагиатство" студентски реферати или курсови работи в referati.org, helpos,com, pomagalo.com – сайтове със съмнителна репутация и нисък, да не кажа липсващ, научен престиж. Посочените съвпадения на текстове от моите дисертации са с материали, публикувани на 15.02.2019 г., 03.02.2019 г. и т.н., а навярно добре си спомняте, че моите защити са през 2014 и 2015 г. Това не граничи ли с фантастиката? Или по-скоро с абсурда? И като пример ще посоча приложения като "доказателство" за плагиатство линк, който води към лекции по икономика на труда, публикувани на 15.02.2019 г. в 07:29:21 часа от Трифон Димитров – т.е. 4 години след защитата на дисертационния ми труд, който е публично достъпен. Въпросното твърдение доказва единствено, че в сайта е цитирано без да е посочен източник, но да се приеме като доказателство, че през 2014 или 2015 г. съм "преписал" от него е, меко казано, абсурдно", казва той.

(Експерти обясняват, че позоваването от комисията към МОН на материали, публикувани в интернет години след дисертациите му, се дължи на особености на антиплагиат системата - тя засича всички текстове на човека, който се проверява, без значение кога са писани. В доклада на комисията обаче са изтъкнати и други трудове, от които Терзиев е преписвал и които са преди датата на защитата му - б.р.)

Относно обвиненията в автоплагиатство Терзиев твърди, че терминът "автоплагиатство" битува извън българската нормативната база. "Ако членовете на комисията преднамерено са търсели начин да изкарат бялото черно, то защо когато са отразявани тези становища нито един от пишещите не провери къде и в кой нормативен документ терминът "автоплагиатство" съществува като закононарушение? Човек може да бъде обвинен за неспазване на закон, правилник, наредба. Но да бъде обвинен в нещо, което не е въведено в закон, какъвто е случаят с термина "автоплагиатство", е само по себе си далече от правните и научни норми и стандарти", казва Терзиев. Той уточнява, че цитиранията в научните му трудове са направени според утвърдените изисквания на висшите училища, в които е защитавал научна степен. Освен това е нямало забележки от страна на научното жури по изготвената библиография и цитирани източници. "Оспорването на цитирането е по-скоро упрек към уважавани учени, под чието научно ръководство съм работил", посочва той.

"Подписвайки доклад, в който ме упрекват за автоцитиране, е редно да проследят собствените си публикации, тъй като в повечето има автоцитиране. Обвинявайки в плагиатство мен, плагиати ли са и всички български и чуждестранни съавтори, с които съм работил, и това отнася ли се и за трудовете на самия просветен министър проф. Николай Денков или решението е изборно - за този да, за другия - не", пита той. Терзиев заявяа, че се е запознал с публикациите на "самия министър Денков, по-голямата част от които са в съавторство". "И ми се струва, че ако научните публикации на значителна част от академичната колегия, включително на проф. Денков, бъдат предложени на оценка от същите тези арбитри, по-точно същите критерии и от тази същата Комисия по академична етика, то със сигурност ще бъде установено „плагиатство“ в много висока степен", заявява той.

Относно констатации на Комисията по академична етика, че проф. Терзиев не е представял разделителни протоколи, което е традиционна академична практика, наложена далеч преди защитата на труда му, той заявява, че "добрата практика" не регламентира задължителния характер и не е причина за последващи рестриктивни и наказателни мерки срещу този, който не я спазил. "Задължителен характер могат да имат само изрично разписани и утвърдени по съответния административен ред закони и правила. Като цяло – прилагането на сега действаща нормативна база към минали действия бих приравнил на възродителния процес и времето, в което насилствено се сменяха имена на вече починали хора", посочва Терзиев.

------------

Отписан от НАЦИД

От МОН не пожелаха да коментират обвиненията на Терзиев, като заявиха, че Комисията за академична етика не е подчинена на министъра на образованието и науката и ако той има претенции към нейната работа, може да се обърне към съда. 

Междувременно обаче стана ясно, че Терзиев е свален от Националния център по информация и документация. В. "Сега" разполага с писмо на НАЦИД, в което комисията го уведомява, че ще го отпише от Списъка на хабилитираните лица с наукометрични показатели в Регистъра на академичния състав по направленията архитектура (в Русенския университет) и национална сигурност (към НВУ и Военната академия), тъй като не покрива минималните изисквания.