Quantcast
Първият ни професор по ботаника е обожавал Рила и Родопите | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

СТАРА СЛАВА

Първият ни професор по ботаника е обожавал Рила и Родопите

Проф. Стефан Георгиев създава университетската ботаническа градина на СУ и много други първи неща
918
 БНР
Проф. Стефан Георгиев

16 август, 1889 г. С. Мала Църква-Рилски манастир. Минах по обикновения път през Кобилино Бранище. Небето беше облачно. Гъсти мъгли бяха се надвесили почти над самото село. Надявайки се за по-благоприятно време, аз се реших с един сигурен водач да вървя напред. Край селото вече беше захванал да цъфти мразовецът (Colchicum Autumnale).

17 август, 1889 г. Рилски манастир. Всички върхове около манастира са скрити в облаци и постоянно вали дъжд. След обед ходихме на Постницата и от там се качвах на скалистите ближни склонове. Събрах доста редки растения,  но дъждът все повече се увеличаваше... Между облаците се виждаше, че Попова-Шапка, Елени-върх и други съседни върхове са се покрили с нов сняг.

18 август, 1889 г. Рилски манастир-Самоков. В този ден температурата още повече от вчера се понизи. Това ме принуди вече да се връщам в София. Понеже неизсушените още  растения бях оставил в Самоков, трябваше назад да се връщам пак през Кобилино Бранище... Каква бърза и редка промяна! Тук по вечно зелените лятно време алпийски морави преди два деня събирах гиздавите азурни тинтеви и огненочервения планински калеш. Аз се очудвах кое по-напред да събирам и кое да разглеждам. А сега? Снегът под нас засегаше до колене.

 

Това раказва за експедициите  си по Рила и Родопите в труда си „Родопите и Рилската планина и нихната растителност“ 30-годишният по това време Стефан Георгиев. Вълнуващият разказ за перипетиите около събиране на видовете са само малка част от пространната му публикация, която после ще се използва и от зоолози, и от географи.

За много хора светът на растенията е непонятен  – някакви зеленини, лишени от имена, до които рядко се докосваш. За ботаниците това е светотатство. А на Стефан Георгиев се падат много първи неща. Автор е на първия научен труд по ботаника, написан от българин (Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaceen„ 1887), първооткривател е на стотици нови растителни видове, създател е на хербарии с над 50 000 видове, първи професор и основател на ботаническия институт към СУ. Тази година делото му бе почетено покрай голяма годишнина – 130 години на създадената от него университетска ботаническа градина.

 

Най-добре подготвеният човек на правилното място

За големия принос на проф. Стефан Георгиев разказа преди време в една от ценните рубрики на програма „Христо Ботев“ на БНР – „Радиоенциклопедия“, проф. Стефан Станев, едно от големите имена сред изследователите на историята на българската ботаника. Стефан Георгиев е роден през 1859 г. в Болград и е завършил прочутата болградска гимназия „Св. св. Кири и Методий“. Като много бесарабски българи след освобождението на България идва в родината на родителите си, в която се откриват много възможности за работа и учене. С тази диплома вратите му се отварят лесно и става учител във Варна, Дупница, София, разказва Станев. Младият учител бързо се откроява и е изпратен със стипендия да завърши висше образование по естествени науки – първо в Прага, после в Лайпциг, където защитава дисертация в областта на анатомия на растенията.

В България младият учен го чака много работа. През 1891 г. - 3 г. след основаването му, към Софийския университет се създава Катедра по естествени науки. Георгиев е назначен за първия професор по ботаника.

 

По ридовете на планините в откриване на венерини пантофки

1500 съобщени вида, 102 вида от 25 рода – нови за България. Такава е сухата статистика за резултата от тежката работа на терен на Георгиев и още по-младите му сътрудници. Ентусиазмът от тези първи научни експедиции за изучаване на флората на България може да се сравни с откриването на нови земи, разказват учените. По това време част от растителните видове у нас са познати от труда Flora Orientalis, други фигурират в изследвания на европейската флора, разказва проф. Станев. Систематизирането на тази информация е пионерска работа, като много от видовете се установяват за пръв път. Голямата страст на Георгиев е Рила – по това време дива и непозната планина. Основната база е Рилският манастир, а заслон по пътя дават предимно овчарски колиби.

Една от най-романтичните истории от тези експедиции е откриването на венерината пантофка. Както често се случва, това става случайно, когато двама студенти се залутали край Бачковския манастир. Двамата се връщат със закъснение при останалите, носейки в ръцете си чудно цвете. Професорът го разпознава като венерина пантофка.

„Стъблата високи, до 50 см, рехаво пухести и с разпръснати жлезисти власинки, в основата с няколко кафяви ципести влагалища. Листата 3-5, елиптични до продълговато-овални, заострени, рехаво-пухести, с ясни жилки“. Така звучи част от описанието на една от най-красивите диви орхидеи – Cypripedium calceolus. Видът е в Червената книга на България със статут „критично застрашен“. С опазването му в наши дни са заети учени като доц. Антоанета Петрова, Ирина Герасимова, Росен Василев, Диана Венкова. Екипът, който работи по план за опазване на цветето, е потвърдил двете известни находища – откритото от Стефан Георгиев находище в Добростанския масив, в района на връх Червената стена, и ново находище в Девинска планина, установено през 2012 г.

На името на самия Георгиев на свой ред са кръстени отделни екземляри, включително вид дива мравка, открита у нас при експедицията на швейцарския специалист Огюст Орел.

 

Немско образование и българско ботаническо богатство

Стефан Георгиев е бил амбициран България да не отстъпва по нищо на западните университети в областта на ботаниката и е започнал систематична работа по изграждане и на хербарии, и на лаборатория, и на ботаническа градина. Така в центъра на София през 1892 г. се ражда университетската ботаническа градина. При откриването й в двора й е засаден дъб, а сред корените му цар Фердинанд I – самият той страстен ботаник, поставя златна пара. Ботаническата градина работи и до днес, макар и със силно орязана площ покрай разрастването на града. Към нея някога е спадала и територията на Докторската градинка, използвана като разсадник за овошки, както и площта между нея и настоящата градина, разказва пред програма „Христо Ботев“ на БНР д-р Красимир Косев, директор на Университетската ботаническа градина.

Работата по всички тези проекти и продължителните  експедиции на терен слагат без време край на живота на първия български ботаник. Стефан Георгиев се простудява в Стара планина, като се налага да търси лечение в чужбина. След завръщането си обаче заболява от туберкулоза. Успява да я надвие, но само временно. Така през 1900 г. България губи своя първи професор по  ботаника, едва 41-годишен. Но делото му остава, защото както казва самият той - какво е един ботаник за огромното природно богатство на България и за планини като Рила и Родопа:

„Нихните върхове така високо се издигат, нихните вериги, долини, поляни, реки и езера представляват такъв лабиринт и такъв простор, щото за изучаването им се изискват многобройни екскурзии не само на един или двама, а на мнозина ботаници“.

Още

Венелин Терзиев: Няма нарушения в научните ми трудове

13.06.2022

556
Студентите ще оценяват преподавателите си
МОН уличи професор - рекордьор по научни трудове, в плагиатство

24.03.2022

Екип на Сега

5921