За пореден път официален доклад показва, че за здравеопазване у нас се плаща много от пациентите, по сбъркан начин и без съответните резултати. Докладът на Еврокомисията за състоянието на здравеопазването в ЕС потвърждава изводите както от предни доклади на ЕК, така и на Световната банка и други институции.
Разходите за здравеопазване в България растат, но най-вече заради парите, които хората плащат от джоба си. Хоспитализациите са прекалено много и част от тях - излишни. Срещу това стоят плачевни здравни резултати - висока смъртност и нездравословен начин на живот, са изводите на ЕК.
Според данните 47% от разходите за здраве са от джоба на пациентите, като това е най-високият дял на лични разходи в ЕС. Огромната част от тях са за лекарства, следват извънболничната помощ и пари под масата. Публичното финансиране - през данъци и вноски - е едва 52%. При това 14% от населението дори не е обхванато от системата на здравното осигуряване, което прави достъпа до лечение още по-труден.
Относително слаба е първичната превенция и промоцията на здравословен начин на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на здравеопазването не успява да лекува ефективно и навреме пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания.
Системата е с прекалена насоченост към скъпата болнична помощ - всяка пета болнична процедура може да се извършва в извънболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат изобщо да бъдат избегнати, ако пациентът има достъп до извънболнична помощ, са констатациите на ЕК. Недоразвитата първична и превантивна грижа отчасти обяснява високите показатели на болнична активност и хоспитализации в България, отбелязват от комисията. "Силният ръст на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор в същото време подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа", пише в доклада.
"През последните 10 години значително намаля дефицитът от медицински и дентални услуги, но днес се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи и това, което могат да си позволят", допълват от комисията.
РЕЗУЛТАТЪТ
"Въпреки значителното подобряване от 2000 г. насам на прогнозната продължителност на живота България регистрира най-ниския показател в ЕС", отбелязва ЕК. Тя е 74.8 г. по данни от 2017 г. Освен това силно доминира рискът от фактори като пушене, пиене на алкохол и нездравословно хранене, което допринася за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на сто е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в ЕС.
