Без никакви сериозни аргументи и икономическа обосновка депутатите от ГЕРБ и ДПС одобриха данъчната амнистия за мюфтийството. Последните им действия само подхранват съмнението, че опрощаването на неплатените дългове на вероизповеданията е резултат на политическа сделка между двете партии. Депутатите дори не се опитват да разберат в какъв размер и от какъв вид са задълженията, които се готвят да опростят. Конкретна информация отказа да предостави и финансовото министерство под предлог, че законът не му позволява да разкрива подобни данни за отделните вероизповедания.
Безпрецедентната мярка беше инициирана в края на януари от зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ с промени в Закона за вероизповеданията. От БСП обявиха, че поправките ще облагодетелстват най-вече мюсюлманското изповедание, и обвиниха управляващите, че са изтъргували амнистията в замяна на подкрепата на движението срещу президентското вето върху Изборния кодекс.
Тежест на твърденията на социалистите придаде признанието на говорителя на Главното мюфтийство Джелал Фаик, че религиозната организация има натрупани задължения в размер на 8 млн. лв. - предимно неизплатени осигуровки към НОИ и имотни данъци. Това съвпада с малкото информация, която споделиха от финансовото министерство - че амнистията ще обхване дългове в размер на 8.2 млн. лв., натрупани от шест вероизповедания. Възможно е обаче сумата да е далеч по-голяма, тъй като по някои данни мюфтийството дължи над 3 милиона лева съдебни разноски по десетки загубени дела, водени срещу държавата и общините за възстановяване на имоти.
На свое заседание вчера парламентарната комисия по вероизповеданията обсъди и подкрепи данъчната амнистия с гласовете на депутатите от ГЕРБ и ДПС. От изказванията на присъстващите представители на религиозни организации стана ясно, че никой не се е обръщал към депутатите с молба да му бъдат опрощавани задължения. От Българската православна църква (БПЦ) категорично отрекоха да имат каквито и да било дългове към хазната. „Нашите свещенослужители и духовници си плащат данъците. Дори и да допуснем, че имаме някакви малки задължения, ние по никакъв начин не сме искали и не изискваме тяхното опрощаване“, заяви пред депутатите варненският митрополит Йоан.
Така и не се появи представител на Главното мюфтийство, който да каже дали мюсюлманското духовенство е поискало да бъде освободено от натрупаните милиони левове дългове. В неговото писмено становище по законопроекта са изказва благодарност към вносителите. А Джелал Фаик заяви, че едва ли не религиозният мир в страната зависи от опрощаването на дълговете. „Ако успеем на мюсюлманското изповедание по някакъв начин да му подадем ръка и да работим с държавата ръка за ръка, за да не позволяваме нашите мюсюлмани да се радикализират и да предприемат някакви крайни действия, това би било за добре“, заяви той пред Дарик радио.
Картата с националната сигурност изигра вчера и депутатът от ДПС Йордан Цонев, който защити амнистията от името на отсъстващите вносители и на Главното мюфтйиство. Той отново се позова на решението държавата да поеме издръжката на основните вероизповедания, взето на Консултативния съвет за национална сигурност през 2018 г., най-вече за да бъдат предпазени от чуждо влияние българските мюсюлмани. Тогава обаче и дума не беше спомената за амнистия. Депутатът разказа, че мюфтийството не могло да се възползва от отпуснатата му държавна субсидия заради водените изпълнителни дела по натрупаните дългове. И показа раздразнение, че темата е станала обект на публичен дебат. „По въпроса за опрощаването на задълженията думата трябва да имат само финансовото министерство и депутатите. Това е държавен акт, държавна политика“, заяви депутатът от ДПС.
Цонев обаче не спомена нищо за точния размер и вид на задълженията на мюфтийството. Въпросът въобще не беше засегнат и от депутатите на ГЕРБ, които мълчаливо и с пълно единодушие подкрепиха поправките в Закона за вероизповеданията. Противопостави се само Павел Шопов от „Атака“, който поиска да бъде отложено разглеждането на законопроекта, поне докато се получи някаква информация за структурата на задълженията от финансовото министерство. От ГЕРБ обаче отказаха.
Законопроектът влиза на първо четене в пленарната зала в петък. Управляващите обещаха да му дадат максималния срок от три седмици за предложения между първо и второ четене.
ЗАКОНЪТ
Промяната в Закона за вероизповеданията, която взриви парламента тази седмица, е лаконична - регистрираните по закона вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените към 31 декември 2018 г. публични вземания, включващи главници, лихви и разноски по тях. От мотивите към внесения законопроект става ясно, че вносителите използват термина "амнистия", за да опишат начина на опрощаване на задълженията на мюфтийството. В мотивите не се цитира точно законово основание за даването й, но юристи разясниха, че правото за даване на амнистия е вменено на Народното събрание с чл. 84, т. 13 от конституцията. Амнистията може да е наказателна или финансова. Според разяснения в правната литература, за да се стигне до такава финансова амнистия, следва да са правени многократни опити за доброволно и принудително събиране на задълженията, но без успех. Не е нужно НС да е сезирано отвън за приемането на подобен закон. Възможни са различни видове амнистия - и пълни, и частични, като това следва да се уточни в самия закон.
Другият способ за опрощаване на несъбираеми държавни вземания е в правомощията на президента, като и тук е задължително да са правени много опити за събирането на задълженията, а обстоятелствата се проучват от комисия.
Ако действително става дума за неплатени осигуровки, то за въпросните служители проблем с бъдещите пенсии няма да има. При изчислението им се взема предвид "възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски". Това е така, за да не бъдат лишавани осигурените от права при некоректен работодател.
