Нарушенията на правилата на свободния пазар и липсата на реформи в енергетиката доведоха до поредната солена санкция за страната ни. Европейската комисия съобщи вчера, че налага глоба на Българския енергиен холдинг (БЕХ) от над 77 млн. евро заради монопол. Това се случи след упорития отказ на българските управляващи да либерализират газовия пазар.
Глобата в полза на ЕК ще трябва да бъде платена до 3 месеца, независимо дали българската страна ще реши да обжалва. От изявление на българския енергиен министър вчера стана ясно, че парите са заложени в разходите на БЕХ при емитирането на облигации през 2018 г.
ЕК е установила безспорно, че БЕХ, чрез две от дъщерните си дружества - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", е блокирал достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура и на практика има господстващо положение както на пазарите за газова инфраструктура, така и на пазарите за доставка на газ в България. Затова глобата ще бъде разделена между трите дружества. Как точно ще се случи това, предстои да се уточни.
Глобата можеше да бъде избягната, ако България бе направила исканите от ЕК реформи. Вестегер специално отбеляза, че българските власти не са пожелали да постигнат правно обвързващи ангажименти с ЕК, които биха могли сериозно да намалят глобата срещу БЕХ. "Пълен отказ от преговори по подобно дело е прецедент за Еврокомисията. Можеше да постигнем значително намаляване на глобата, но се оказа, че това е невъзможно", заяви тя в Брюксел.
От ЕК настояваха за приватизация на "Булгартрансгаз", но според енергийния министър Теменужка Петкова това е абсолютно неприемливо. "Ние компромиси с нашата национална сигурност не можем да правим. Това за нас е "червена линия", която ние не можем да прекрачим - това е инфраструктура, стратегическа за страната и свързана с нашата национална сигурност. Нашата цел беше да постигнем споразумение с ЕК, но не успяхме", коментира енергийният министър Теменужка Петкова вчера.
В случая категоричният отказ на България да направи реформи в енергетиката бе потвърден със специално решение на парламента. В края на миналата година депутатите задължиха енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че в България няма газов монопол и ако бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на ЕС.
На въпрос какви стъпки ще бъдат предприети, след като българският парламент вече е гласувал това евентуално решение на ЕК да не се изпълнява, Вестагер каза: "Много рядко се случва глобите да не се плащат, а това трябва да става дори и решението да се обжалва. Ако глобата не бъде платена, случаят ще бъде предаден на Съда на ЕС и той ще определи какво да се направи, за да бъде платена. Възможно е съдът да постанови всекидневна глоба до плащането на определената от ЕК глоба".
Теменужка Петкова заяви, че е готова да понесе политическата отговорност, "ако се наложи". Тя вече веднъж подаде оставка заради скандала около продажбата на ЧЕЗ и съмненията около сделката и познанството й със собственичката на фирмата кандидат-купувач Гинка Върбакова, но тя не беше приета.
Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов изненадващо обяви, че ощетени потребители от монопола няма. "За периода, за който е наложена глобата, "Булгаргаз" е продавала газ под себестойност и така е било по решение на енергийния регулатор", заяви той. Мнението му рязко се разминава със становището на ЕК. Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестегер обяви вчера, че в периода 2010-2015 г. българските потребители са били лишени от възможност за избор, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до вътрешната газопреносна мрежа, до единственото газохранилище в България - Чирен, както и до единствения газопровод за внос и доставка на газ, който е бил изцяло резервиран от холдинга. В резултат за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз". А при реална конкуренция на пазара цените на газа биха били по-ниски.
"Премахването на пречките пред навлизането на конкуренти ще позволи на българския пазар на газ на едро да функционира по-ефективно, с повече купувачи и продавачи, и ще осигури на българските потребители по-добри цени и възможност за избор на доставчици на газ", подчертава ЕК. Това ще бъде улеснено допълнително и от наскоро откритата газова връзка с Гърция, за която ЕК одобри финансова подкрепа, както и от проекта за енергийно сътрудничество между България, Румъния, Унгария и Австрия (БРУА), който ще даде възможност на българските търговци на едро да разнообразят своите източници на доставки.
Наказателната процедура бе образувана по жалба на "Овергаз" от 2011 г. Самото разследване започна две години по-късно. Глобите в такива случаи са до 10% от оборота на провинилата се компания за последната финансова година. Те могат да бъдат и значително по-малки в зависимост от това кога и дали е отстранено нарушението, както и дали има смекчаващи вината обстоятелства.
В резултат на решението на ЕК "Овергаз" може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от ЕС. Практиката на Съда на ЕС е, че при подобни дела решението на ЕК е категорично доказателство, че има увредени интереси и се дължи компенсация.
------------------------
Висящите дела срещу България са за милиарди
Заради хаотичната си политика в сферата на енергетиката България е редовен "клиент" на Международния център за уреждане на инвестиционните спорове във Вашингтон. Само през пролетта България се сдоби с четвърто арбитражно дело, след като жалби подадоха трите ЕРП-та. Общата сума на исковете на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" е от порядъка на около 1 млрд. евро.
В края на февруари към тях се присъедини и ACF Renewable Energy Ltd, Малта. Инвеститорът е собственик на "АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк" - фотоволтаична централа край с. Караджалово, Първомай, с инсталирана мощност 60 мегавата. По данни на "АКВА Пауър" инвестицията в България е за около 272 млн. долара. Делото е заради това, че държавата е преработила Закона за енергетиката и това е затруднило фирмата в обслужването на задълженията й. Проблем били най-вече въведените ограничения за изкупуване на ток от ВЕИ централите, таксата за достъп и 5-процентната вноска във фонд "Сигурност".
