Влиянието на еврофондовете върху икономическия растеж у нас продължава да е скромно, ако се съди по оценката на Министерството на финансите (МФ) за ефекта от изпълнението на програмите в новия период 2014 - 2020 г. Въпреки че до края на периода остава само още една година, евросредствата, които са усвоени до момента, са увеличили брутния вътрешен продукт (БВП) на страната към средата на 2019 г. едва с 5.5%, или с около 5 млрд. лв. Без фондовете от ЕС нивото на частните инвестиции щеше да е с около 15% по-ниско, а потреблението - с 6.6% по-слабо.
На шестата година от действието на втория програмен период средното изпълнение на десетте европрограми е едва 34.6%. Това означава, че от общия договорен бюджет от 9.9 млрд. евро реално са усвоени 4.054 млрд. евро, от които 639.5 млн. е национално съфинансиране.
Най-осезаем ефект европрограмите са изиграли на пазара на труда. Без тях разкритите работни места щяха да са по-малко с около 200 000, при което безработицата щеше да е с 4 пункта по-висока. В голямата си част обаче субсидираните работни места са нископлатени, тъй като оценката на финансовото министерство показва, че в резултат на субсидираната заетост средната работна заплата от 2014 г. насам се е увеличила само с 4.9%.
Няколко програми скандално изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като до края на програмния период остават само две години плюс още две за приключване на сметките. Най-трагично продължава да е положението с "Морско дело и рибарство" с усвоени към 30 юни 9.8% от предвидените 113 млн. евро. Следва "Околна среда", при която реално разплатени са 18.3% от планираните 1.77 млрд. евро. Сред изоставащите е и програма "Добро управление", предназначена да подобри работата на администрацията. От общия й бюджет от 334 млн. евро към 30 юни са били усвоени само 21.7%. Програмата „Наука и образование“ също изостава с 29.1% разплатени средства.
Засега програмата с най-силен ефект за икономиката ни е "Развитие на човешките ресурси". Тя е и с най-добро изпълнение към момента - реално усвоени са 45% от предвидените 1.092 млрд. евро. Благодарение на вложените чрез нея средства произведеният брутен вътрешен продукт е с 3.5% по-висок в сравнение със сценария без тази програма, потреблението е нараснало с 4.2% допълнително, а частните инвестиции са с 8% повече.
От финансовото министерство правят уговорката, че оценката, извършена по модела СИБИЛА, отчита преките, но краткосрочни ефекти от вложените в икономиката европари. За проявлението на вторичните ефекти е необходим доста по-дълъг период. Така например програми като "Региони в растеж", "Транспорт" и "Развитие на селските райони", които към момента имат доста скромен принос към ръста на БВП, въпреки че са най-мащабните, се очаква да повлияят по-съществено на икономиката в дългосрочен план.
С нулев ефект за ръста на БВП към момента е европрограмата "Наука и образование". Бюджетът й е 701 млн. евро и към 30 юни са усвоени 29% от тях. Програмата обаче се очаква да има ключово значение за дългосрочното развитие на страната, като на нея бизнесът разчита да реши проблема с намирането на качествена работна ръка.
БАЛАНС
Европрограмите към момента оказват негативно влияние върху търговския баланс на страната. Така например за 2019 г. те са допринесли за 6.7% допълнителен ръст на вноса на стоки и услуги, но само за 0.7% ръст на износа. В дългосрочен план обаче очакванията са за по-съществено увеличение на експорта в резултат от по-голямото производство и подобряването на конкурентоспособността на българските предприятия.
