В опит да съхрани пропуканата управляваща коалиция ГЕРБ подкрепи силно противоречивите поправки в Наказателния кодекс (НК), внесени от партньорите им от „Обединени патриоти“ (ОП), с които се разширява обхватът на неизбежната отбрана. Промените бяха одобрени единодушно на първо четене в пленарната зала на парламента вчера. Това се случва въпреки съпротивата на прокуратурата, на Върховния касационен съд (ВКС) и дори на управляваното от ГЕРБ Министерство на правосъдието.
За политическите мотиви говори и фактът, че депутатите от ГЕРБ се захващат неохотно със законопроекта повече от година след внасянето му през април 2018 г. Повод за законодателната инициатива на патриотите тогава стана убийството на криминално проявения Жоро Джевизов, застрелян от лекаря Иван Димитров в Пловдив, защото го хванал да обира гаража му. От обществените вълнения, предизвикани около случая, тогава се възползваха ВМРО и НФСБ, които почти веднага внесоха промените в НК.
Сега в кодекса е записано, че „няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. Патриотите смятат, че тази формулировка е прекалено тясна. И предлагат за неизбежна отбрана да се говори и при следните условия: когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище; когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Така написано, законодателното предложение силно наподобява друго такова, изработено от правосъдното министерство и гласувано от парламента през 1997 г. Тогава обаче се намеси Конституционният съд, който отмени голяма част от промените с мотива, че би се стигнало до отказ от принципа за съразмерност на защитата и нападението. А това би създало възможност всяко нападение да се отблъсне чрез убийство.
В мотивите към своя законопроект патриотите сега твърдят, че предложението им е съобразено с основанията на КС от 1997 г. Тяхната редакция на НК определяла, че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато всички горепосочени условия са налице едновременно. „Само тогава лицето, което осъществява защитното действие, не следва да извършва никаква друга преценка на характера и опасността на нападението“, смятат националистите.
Съвсем противоположно обаче е мнението на държавните институции. Още миналата година главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че не подкрепя промените, тъй като „не са обществено необходими и в същото време са в противоречие с конституцията“. По думите му вносителите са предложили същите признаци, които КС е отхвърлил като противоречащи на основния закон, и обединяването на няколко от тези признаци, както са постъпили патриотите, не променя нищо по същество. Цацаров даде да се разбере, че би сезирал Конституционния съд, ако промените минат през парламента.
Несъгласие изразява и правосъдното министерство, откъдето смятат, че „уредбата на института на неизбежната отбрана е ясна и не поражда проблеми в практическото й приложение“, и посочват, че многообразието от казуси прави невъзможно уеднаквеното им решаване, както искат от ОП.
Сходна е и позицията на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. Съдиите не възразяват единствено срещу ползването на по-широката формулировка „противозаконно влизане в жилище“, която обхваща възможните варианти на влизане в жилище без съгласието на неговия обитател.
Противоречиви са мненията и в ГЕРБ. Доскорошният председател на правната комисия, а сега правосъден министър Данаил Кирилов бе против. Законопроектът беше разпределен в ръководената от него комисия, но така и не беше обсъден от членовете й, макар че отлежа там повече от година. Вчера новият председател на комисията Анна Александрова изрази съжаление, че промените не са били разгледани, но не даде никакво обяснение защо се е случило така. Александрова напомни за отрицателните становища на институциите и дори сподели техните съображения, че неизбежната отбрана отдавна е дефинирана в правната теория и съдебната практика. Съпартиецът й Маноил Манев допълни, че законопроектът не може да бъде окончателно приет във вида, в който е предложен, и затова ще бъде одобрен само ако бъде „широко подкрепен“. Парламентът реши и да даде максимален срок за предложения и промени между първо и второ четене.
Патриотите обаче държат на инициативата си. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов определи текстовете като „добре обмислени, балансирани и съгласувани и не носят риск от извършване на криминално престъпление, прикрито като неизбежна отбрана“. Ясно е, че националистите ще отстояват законопроекта, който може да им помогне много в предизборната агитация за местния вот наесен.
