Задължителна допълнителна здравна застраховка и не по-малко от досегашното доплащане в кеш - в най-добрия случай, предвижда обещаваната от здравния министър Кирил Ананиев промяна в здравния модел. Той все още не е представен официално, но досега появилите се сценарии за евентуални промени предвиждат единствено пациентите да плащат още повече.
"Единият от вариантите на здравната реформа включва задължителна допълнителна здравна застраховка от 12 лв. на човек на месец, с която ще се покриват медицински разходи, ако те надхвърлят 700 лв.", обяви пред Нова телевизия финансовият министър Владислав Горанов. Другият модел, който се обмисля, е да се премине към демонополизация на НЗОК, т.е. да има няколко каси, в които да отиват 8%-ната вноска, но е малко вероятно управляващите да се спрат на него.
По-обсъжданият вариант е т.нар. тристълбов модел - задължително основно осигуряване в НЗОК, където вноската ще остане 8%, задължително допълнително застраховане в частни фондове, за което от МЗ са изчислили, че всеки гражданин ще трябва задължително да внася по 12 лв. месечно и допълнително доброволно - за доплащането за т.нар. екстри - избор на екип, ВИП стая и т.н. разходи, които и в момента редовно се плащат в болниците и сега също са обект на допълнителното осигуряване.
Но срещу това пациентите няма да получават повече. Идеята на МЗ е здравната каса да финансира лечението в болница до определена сума, наречена "гранична линия", над която разходите да се поемат от застрахователните компании. Симулациите, които ведомството е направило, цитирани от clinica.bg, са при стойност на граничната сума от 700 лв. и размер на месечната премия в частните фондове от 12 лв. Това значи, че ако пациент влезе в болница и разходът за него е до тази граница, касата ще плати 85% от цената на лечението. Останалите 15% обаче ще са за сметка на болния и не се предвижда да се поемат от допълнителната му задължителна застраховка. За сметка на това обаче пациентът все пак ще е освободен от таксата за болничен престой, която се плаща сега - по 5.80 лв. на ден. Ако лечението е по-скъпо от 700 лв., всичко над тази сума ще се поеме от частните застрахователи. Те няма да поемат обаче екстрите - избор на екип, комфортна стая и всевъзможните други поводи болниците да искат повече пари от пациентите. Този разход ще си остане за сметка на болните и занапред, освен ако нямат и допълнителна доброволна застраховка.
Според сметките на МЗ при този вариант пациентите ще трябва да извадят от джоба си 128 млн. лв., а досега те са давали 90 млн. лв. под формата на потребителска такса за болничен престой. Ако всички граждани плащат по 12 лв. допълнително и в частни фондове, акумулираните средства за година ще са 864 млн. лв. за 6 млн. души. Според сметките на здравното ведомство застрахователите ще трябва да покрият на година разходи за 529 млн. лв. Така за една година - без да се брои доплащането за екстри, допълнителните приходи от пациентите в системата ще са близо 900 млн. лв.
При новата конфигурация на приходите в здравната система касата ще може да спести от болнично лечение и да пренасочи средства за профилактика, смятат от МЗ. С промените разходите на НЗОК за лечебните заведения за година ще паднат от над 1.6 млрд. лв. на 1.038 млрд. лв. По този начин над 650 млн. лв. ще могат да се насочат за други дейности като превенция и профилактика.
В предложения модел не е ясно как стоят нещата с децата, пенсионерите, социално слабите, а също и с останалите категории, които в момента осигурява държавата - администрация, полицаи, военни и дали те лично ще си плащат допълнителните 12 лв. в частните фондове, или това отново ще е ангажимент на държавата. Не е ясно и дали уязвимите групи ще бъдат освободени от плащането на 15% от разходите при лечението си в болница, както в момента има освободени от потребителска такса.
Мотивите на МЗ са, че с промените ще се осигурят повече средства, по-добър контрол над разходването им и ще спрат неофициалните доплащания. Явно от МЗ не смятат, че официалните доплащания са проблем, въпреки че и в момента те са близо 50% от всички разходи за здравеопазване, а ако новият модел бъде приет, те ще скочат още. Не е ясно и как ще реагира Европейската комисия, която вече препоръча на България да намали доплащанията.
Промените ще бъдат официално представени на 26 септември. Те вероятно ще срещнат сериозна съпротива, включително и в ГЕРБ. "Личната ми теза е, че парите в здравеопазването могат да бъдат увеличени тогава, когато се даде отговор на въпроса, свързан с контрола. Особено при снабдяването с лекарства има едни диспропорции, които очевидно са неестествени. Има основателни подозрения, че се източват много пари от здравната система“, коментира например финансовият министър Владислав Горанов вчера.
ЛИЧНИ ДРАМИ
"И в двата модела не е изчистен въпросът с участието на съсловните организации - Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, в бъдещите законодателни промени. Ние ясно подчертахме, че желаем в предложението за промени в законите това да бъде записано точно. Не сме съгласни да отстъпим нито на милиметър от нашите права и задължения, които имаме в момента. В противен случай излиза, че проблемът на системата на здравеопазване в България е лекарският съюз или зъболекарският съюз, а това не е така. Кое налага с промените, предлагани от министъра, да се намаляват правомощията на лекарския съюз?“, коментира председателят на лекарския съюз Иван Маджаров. Това вероятно значи, че съсловните организации няма да могат да договарят цени и условия за лечение с частните фондове, както е в момента при преговорите за рамков договор със здравната каса.
