Европейската комисия е сезирана за игрите със студения резерв в България. Организацията за екологично право ClientEarth е сигнализирала Брюксел, че българската схема за субсидиране на остарелите централи на въглища ги поставя в по-изгодна позиция спрямо по-чистите енергийни източници. Става дума за така наречения "студен резерв", при който централите не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и в случай на нужда да бъдат активирани.

От тези плащания се възползват застаряващите български тецове на въглища, които са доказали, че не успяват да заработят, когато е необходимо, изтъкват адвокатите. Отделно от това централите не са санкционирани ефективно за неспазването на ангажиментите си. Студеният резерв понастоящем осигурява плащания към големи топлоелектрически централи като "Брикел", "Русе", "Марица" 3 и "Бобов дол". През септември се разбра, че държавата ще дотира и почетния председател на ДПС Ахмед Доган с 27.4 млн. лв. за една година, след като той придоби мажоритарен дял от ТЕЦ "Варна". Това стана възможно, след като затъналата финансово държавна ТЕЦ "Марица - Изток" 2 "благородно" се отказа да поддържа студен резерв.

"С оспорването на студения резерв пред ЕК ние се борим срещу използването на обществени средства за подкрепата на индустрия, която застрашава здравето на хората. Въглищата са възприемани като евтино гориво - което всъщност не е евтино, а сериозно субсидирано от държавата", заявява Джулиет Деларю, адвокат на ClientEarth, цитиран от екологичното сдружение "За земята".

Заради студовете през зимата на 2017 г. няколко централи на въглища не успяха да заработят, въпреки че получават пари за студен резерв. Една от тях бе ТЕЦ "Бобов дол", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Въпреки това тя продължава да е част от механизма за "ток на склад". Институциите обещаха глоби, но обществото така и не разбра какви точно санкции бяха наложени, коментират от ClientEarth.

ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

Големите предприятия, основно от тежката промишленост, са на път да получат помощ за компенсиране на разходите си за въглеродни емисии. Тази възможност е била обсъдена на среща на министъра на енергетиката Теменужка Петкова с представители на бизнеса през тази седмица. Сумите за компенсация могат да се изчисляват по специална методика, като европейска директива предвижда те да бъдат до 25% от постъпленията от продажба на квоти. Директивата обаче все още не е част от българското законодателство и тепърва предстои да бъде отразена в българския Закон за енергетика. Колко ще струват компенсациите и откъде ще дойдат парите за това все още не е ясно. Най-вероятно обаче те ще се изплащат от фонд "Сигурност" и биха могли да достигат до 65 млн. лв. в зависимост от цената на емисиите.