Медия без
политическа реклама

Конституционният съд отмени текст, застрашаващ свободата на словото

16 Ноем. 2019
Председателят на комисията за личните данни Весцислав Караджов обясняваше, че 10 критерия са взети от практиката на Европейския съд за правата на човека, но те се оказаха противоконституционни
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Председателят на комисията за личните данни Весцислав Караджов обясняваше, че 10 критерия са взети от практиката на Европейския съд за правата на човека, но те се оказаха противоконституционни

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерии, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и защитата на личните данни в статиите си, съобщи „Лекс“.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от БСП, а преди това президентът Румен Радев й наложи вето. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Прекалено казуистичното изброяване на критериите може да доведе до цензура. Според депутатите тази разпоредба погазва изискването за предсказуемост на действията на администрацията – в случая на Комисията за защита на личните данни, като ѝ дава прекалено широка, дори произволна, преценка при тълкуването на въпросните критерии.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Още тогава много журналисти и фоторепортери протестираха, че те създават предпоставки за субективизъм и цензура, но от комисията обясниха, че критериите били извадени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

След обявяването за противоконституционни на 10-те критерия, продължава да действа общото правило, регламентирано в първата алинея на чл. 25з ЗЗЛД, че „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.

 

Кои са критериите, по които журналистът трябва да се води

1. Естеството на личните данни;

2. Влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. Обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. Характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. Значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. Дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. Дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. Целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. Съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10 Други обстоятелства, относими към конкретния случай.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата