Проверката на Конституционния съд (КС) на изборните книжа в 2204 избирателни секции хвана сериозни нарушения на вота през октомври м.г. Нямаше истински изненади – всичко установено е известно отпреди, но си е друго да го видиш в решение на най-високата правна инстанция в републиката. Особено след като доведе до изхвърлянето на 16 депутати от парламента, чиито избор беше обявен от съда за незаконен.
Това повдига въпроса – какво щяхме да видим, ако беше направен пълен одит на вота? Дали щяха да се умножат нарушенията, които се отчетоха и при частичната проверка, обхванала по-малко от една пета от секциите?
А тези нарушения трябва да се разгледат и помнят – поне докато дойде време за промените в Изборния кодекс, от които всички очакваме да реформират системата и да възстановят поне отчасти доверието към нея.
Къде са гледали партиите?
На доста места в решението КС открито изтъква огромната отговорност на водещите политически сили към изборите. А именно, че те са навсякъде в изборния процес чрез свои назначени представители, и поради това се намират в най-добра позиция да съдействат вотът да се проведе по правилния начин.
"Начинът на формиране на изборната администрация и възможностите за контрол за законосъобразност на нейната дейност и на нейните актове на всеки етап от изборния процес, включително и в изборния ден чрез самите политически партии, чрез застъпници на кандидати, чрез наблюдатели, представители на партиите, са средство за активно участие на партиите в подготовката и произвеждането на изборите", пише съдът.
Иначе казано, парламентарните формации са отговорни за калпавите и корумпирани членове на избирателни комисии. Те носят вина, че многобройните хора, които пращат на всички етапи на изборния процес, не гледат за нарушения и не докладват за тях в хода на изборите, след което много от тях стават невъзможни за доказване (дали защото същите тези партийни представители понякога активно участват в тези нарушения?).
Докога ще се сменят безогледно членовете на СИК?
Направо е главозамайващ проблемът с подмяната на членове на секционни комисии, които се правят с хиляди в навечерието на изборите или дори в изборния ден. Комисиите трябва да са назначени в срок до 25 дни преди вота, за да могат членовете им да са обучат и подготвят. Тези комисии, както напомня КС, имат белези на държавни органи – разполагат със законови правомощия и, когато ги изпълняват, издават правни актове, а членовете им са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
Близо 80 хиляди души участват в секционните комисии. А според данните на КС само в седмицата преди вота са подменени 10 749 души! Смените са правени по искане на политическите партии, като в почти всички случаи няма посочени фактически и правни основания за подмените. Най-много са направени в Старозагорски район (1524 души, цели 37% от общата бройка на членовете на СИК в района!), в Благоевградски (881 или 19 на сто от всички) и Кърджалийски (534 или 12.6 на сто). И пак да се каже – това е само седмицата преди вота!
КС споменава директно, че "голяма част от осъществените смени най-вероятно са резултат на настъпилото в периода на подготовката на изборите разцепление в една от политическите партии". Има се предвид ДПС, макар че не се назовава поименно. Изводът на съда е, че налице е "законодателен пропуск, позволяващ на политическите партии да извършват по всяко време, без каквато и да е обосновка, смени в състава на избирателните секции, което превръща членовете им в пряко зависими от партийните предложители". Партиите нещо да кажат?
Какво правим с подвижните секции?
Мобилните секции, които би трябвало да обслужват хората с увреждания, отдавна са източник на подозрения за контролиран вот. По данни на КС те са били общо 324 в цялата страна. Най-много са действали в Кърджалийско, традиционният бастион на ДПС – цели 40. За сравнение, за трите района на София, най-големият град в страната, те са общо 12.
Най-смущаваща е пазарджишката секция 133900006, където гласувалите са стигнали смайващата бройка от 271 човека! Да се чуди човек как се случва това, след като работата на тези секции, които ходят на крака при избирателите, е бавна и трудоемка. Съмненията обаче не са достатъчни, трябват и доказателства. А такива няма.
Тук КС напомня, че мобилните секции също включват представители на различни политически сили. Те би трябвало да се контролират помежду си и това да дава гаранция срещу злоупотреби. Каква е действителността? "По делото няма ангажирани доказателства за изразено по установения законов ред несъгласие на представителите на различни политически партии, участващи в тези комисии, с начина на произвеждане на изборите или с начина на отчитане на изборния резултат", констатира обезсърчаващо съдът.
Иначе казано, партиите не са направили нищо, за да пресекат евентуални нарушения. А КС безпомощно констатира, че каквото и да си мислим за възможността 271 човека с увреждания да гласуват в една секция, това само по себе си не дава основание да се отмени гласуването. Отново топката е в полето на политиците.
Ще се научат ли СИК да боравят с изборните книжа?
Законът конкретно обяснява по какъв начин трябва да се попълват секционните протоколи с изборните резултати. В определени избирателни райони обаче КС установява смущаващо висок дял на протоколите, които не съответстват на законовите изисквания (например, нанасяни поправки без подписите на всички членове на СИК или изобщо без подписи). И изброява – за Пазарджишки район те са 24%, за Благоевградски и Плевенски – близо 30%, за 16-и Пловдивски и за Силистренски – близо 32%, а за 23-ти столичен район – 35%. В Благоевградско изборните книжа "в огромната си част" не са опаковани и съхранявани според законовия ред, както установяват експертите на съда.
КС посочва, че има пряка зависимост между проблемите със законосъобразното попълване на протоколи и това къде се установяват най-много подменени членове на СИК. Поредното доказателство, че проблемът е при партиите, които контролират тези комисии.
Кога ще започнем да отчитаме правилно гласовете?
Продължават вечните нарушения при отчитането на вота на избирателите. Експертите на съда са установили случаи, при които секционните комисии отчитат като недействителни гласове, при които знакът за избор X или Y е поставен така, че излизат извън квадратчето за листа, но без да навлиза в друго квадратче. А при такива случаи добрата международна практика е да се избягва обявяването на твърде много бюлетини за невалидни.
КС обяви, че е установило промени в разпределението на действителните гласове в 46.75% от проверените протоколи. 90 на сто от тези промени засягат именно случаи на неправилна преценка дали един глас е действителен или недействителен.
Тук трябва да се спомене и графологичната експертиза, назначена от съда, която показа, че някои бюлетини са фалшифицирани. На това основание КС отмени 95 гласа в секция 060800027 във Врачански район, 72 гласа в секция 122400033 в Монтански район и 106 гласа в секция 152400205 в Плевенски район.
Хванати са и липси на хартиени бюлетини, отчетени като действителни гласове в протоколите – например, в старозагорската секция 270700016 липсват 335 бюлетини, а в търговищката секция 283500103 – 294 бюлетини. И тук КС отбелязва, че има връзка между тези незаконни практики и местата, където са най-големи смените в СИК и проблемите при попълването на протоколите.
Установени са и дузина случаи, при които машинни гласове, подадени за една листа, са вписани от комисията за друга листа. Отгоре на всичко, на места са вписвали гласове от машинни бюлетини в протоколите, като самите бюлетини липсват. В секция 234610009 на 23-ти Софийски район липсват 111 машинни бюлетини, отбелязани иначе в протокола за различни кандидатски листи; в секция 273600017 на Старозагорски район пък не се откриват 99 бюлетини в изборните книжа и т.н. Тъй като машинните гласове се отчитат с отпечатаните бюлетини, тези гласове са приспаднати от действителните гласове на листите.
Какво ще правим с видеонаблюдението?
Всички разбрахме, че от камери в секциите има полза, след като показаха скандални нарушения и злоупотреби на изборите. Тези кадри станаха и един от главните мотиви да се иска отмяна на изборите.
В същото време, според информацията по делото в 43 секции камерите не са работили, защото не са били включени или активирани. Над половината от тези случаи се падат на два района – 20 секции в Кърджалийски и 7 секции в Благоевградски. Факт е обаче, който КС констатира, че няма преки правни последици, ако камерите не работят или липсва видеозапис от излъчването.
Съдът с недоумение напомня, също така, че депутатите не позволиха видеонаблюдение при подвижните секции и секциите в болници и старчески домове. И това е така при положение, че комисиите в тези секции трябва да броят и отчитат гласовете си по същия ред като обикновените комисии.
Липсата на видеонаблюдение не дава основание за оспорване на изборите според действащия закон, както посочва КС. Но отбелязва, че "това пряко влияе върху легитимността на избраната публична власт". Още една необходима поправка в Изборния кодекс.
И така – защо нямаше пълна отмяна на изборите?
Част от жалбите до КС настояваха да се касират напълно изборните резултати. Разкритията на проверката сякаш потвърдиха донякъде основанията за това. Съдът обаче предпочете да провери само част от избирателните секции и, на базата на установеното, да постанови отмяната на 16 депутатски мандата.
Как се аргументира КС за това? "Установените от Съда нарушения, макар да имат своето отрицателно въздействие върху прозрачността и доверието в целия изборен процес, не водят до невъзможност да бъде установена волята на избирателите и до такава промяна на изборния резултат, която да обоснове цялостна отмяна на изборите и като последица – необходимост гражданите да упражнят избирателното си право чрез нови избори", пише в решението му. Иначе казано, той не смята нарушенията за толкова тежки, че да има нужда от пълно касиране.
На друго място конституционните съдии посочват, че искане за проверка на всички секции "демонстрира неразбиране на смисъла и целта на контрола за законност на изборния процес, осъществяван от КС". Според тях подобно искане "препятства възможността в най-кратък срок да се установи окончателността и безспорността на изборния резултат ... не държи сметка и за необходимостта от постигането на баланс между продължителността на съдебното производство и достатъчно своевременното разрешаване на изборния спор".
Тук изникват поне два проблема. Първо, съдът надхвърли с около два месеца и половина даденото му от закона време за делото. Така че, когато аргументът за установяване на резултатите в най-кратък срок идва от КС, човек може само скептично да повдигне вежди.
Второ, частичната проверка остави едно тежко съмнение върху вота, концентрирани във въпроса – а какво ли щеше да стане, ако всички секции бяха проверени? Колко ли депутата щяха да бъдат изгонени? Щяха ли да отпаднат цели политически сили от Народното събрание? Щеше ли да се разпадне мнозинството, а с него и да си отиде правителството?
Тези въпроси сега пораждат всякакви лудешки спекулации. Това показва, че изборният резултат, дори след делото, е всичко друго, но не и безспорен. А доверието изобщо не е възстановено.
