Картината на пусти плажове и полупразни хотели по българското Черноморие може да се запази и през започналия най-активен сезон за морски почивки. Летищата във Варна и Бургас отчитат сериозен спад както на приетите редовни и чартърни полети, така и на преминалите през тях пътници.
Данните са критични - от началото на годината до юли полетите на летище Бургас са се стопили със 16%, а пътниците - с 15%. Във Варна отчитат спад от 17% при полетите и 11% спад на превозените пътници. Това показват данни на концесионера на двете летища "Фрапорт", обобщени в отговор на въпроси на в. "Сега".
В Бургас са приети 4 962 полета спрямо 5 901 за същия период на миналата година. Пристигнали са 722 063 пътници, докато миналата година са били 849 017. Във Варна са пристигнали общо 5 104 самолета с 694 947 пътници. През миналата година полетите са били 6 133 със 782 112 пътници. По обобщените данни общо за двете летища спадът на трафика е със 17%, а пътниците са намалели с 13%.
Спадът се дължи основно на по-малкия брой туристи от Германия и от Русия. По-малко ще са и пътниците от Полша. Това намаление се компенсира с по-голям интерес на туристи от Великобритания. Увеличение има и на пътниците от Австрия и Турция. Повече туристи ще има и от Израел, заявяват от двете морски летища. По данни на Евростат именно от Германия са идвали най-много чуждестранни туристи у нас, следват Румъния и Полша.
Главният изпълнителен директор на "Фрапорт България" Улрих Хеппе коментира пред БНР, че данните може да изглеждат стряскащо, но това съвсем не е така. "Ние го приемаме като стабилизиране на пазара, защото, ако погледнем последните три години - между 2015-а и 2018-а година, двете летища постигнаха един извънземен ръст на трафика от над 50%. Това не може да продължава вечно. Приемаме 2018-а и 2019-а като период на стабилизиране на този трафик", заяви Хеппе. Според него спадът на пътници на двете летища общо за годината ще е с 8% за Варна и с 8.6% за Бургас.
Данните за заявките за полети за следващите три месеца, които в. "Сега" получи от оператора на летищата, обаче сочат, че тази прогноза може да се окаже оптимистична. От юли до края на септември в Бургас очакват 13 934 полета, с 6% по-малко от заявените през същия период на миналата година. Във Варна картината изглежда доста по-зле - там заявките намаляват с 14% до 7 354. Колко от тях ще бъдат действително изпълнени, ще се разбере в края на сезона.
Дори вечно оптимистично настроеният министър на туризма Николина Ангелкова коригира прогнозите си. Доскоро тя говореше за "лек спад" от 3 до 6% в сравнение с миналата година. В петък, пред журналисти в Народното събрание, тя призна за спад между 5 и 8% досега. По думите й това били реалистични и очаквани данни с оглед на силната конкурентна среда.
"Обелязахме, че ни очаква един изключително труден сезон. Големи наши преки конкуренти и дестинации като Турция, Тунис, Египет имат изключително сериозна политика по отношение на субсидирането и, съответно, насочването на туристопотока към тях. Още тогава отбелязахме, че ще имаме лек спад през летния туристически сезон. Правим всичко възможно да привлечем интереса към записванията в последния момент към България и, съответно, късните записвания", каза тя. Министерството на туризма подготвяло специален механизъм за подпомагане на организирания туризъм по опита на Гърция, Испания, Хърватска и Кипър. Той ще бъде подложен за обществено обсъждане през август и евентуално ще заработи за летния сезон догодина. "Да може големите туроператори, които са водещи в определянето на пазара и туристопотока за всяка една от страните, да го имат в предвид и съответно да насочат капацитет както от чартърни полети, така и от туристи, към нашата страна за лято 2020 година", каза министърката, цитирана от БНР. Не е ясно защо този механизъм не е бил изработен и приложен за това лято, след като се е очаквал труден сезон и голяма конкуренция.
Ангелкова очаква за цялата година спадът на туристите да е 3.6%. Не е ясно на какво стъпва такава прогноза на фона на проблемите и при зимния туризъм.
Засега тя не коментира отлива и на български туристи от презастроеното ни Черноморие, които избират за лятната си почивка именно държавите, посочени за основни конкуренти на България. Нито има идея как ще бъдат върнати българите. За сметка на това заяви: "Важно е да намерим баланса, за да имаме конкурентното и правилното развитие на българския туристически продукт по Черноморието. Много ме е яд, когато виждам цялата тази негативна кампания, която изключително много се отразява на имиджа на българския туризъм".
КОНЦЕСИИ
В петък депутатите приеха на първо четене промени в Закона за концесиите, които се отнасят изключително за плажовете. Тези концесии няма да се провеждат по общия законов ред, а ще се правят от Министерството на туризма по отделни правила. За целта се създават три нови глави в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Според Ангелкова без тези промени щяло да се постави под риск стопанисването на 39 от плажовете по морето, чиито договори изтичат след 2020 г. В България 237 плажа се отдават на концесия и наем.
Връщането на плажовете под контрола на министерството идва само година и половина след като те бяха извадени от него и прехвърлени към общия ред за концесиониране. "Ако не променим сегашния ред, ще следва да се отдават при много тежки условия, които са за концесия за летища, пристанища. Факт е, никой от нас не отрича, че проблеми има. Тези проблеми не са от вчера, не са от онзи ден, не са и от днес. Те са от прехода”, казва Николина Ангелкова, цитирана от Нова ТВ.
НАТОВАРВАНЕ
Граничните пунктове нямат достатъчно капацитет, за да осигурят безпроблемно преминаване на пътуващите в чужбина туристи. Това призна пред БНР вътрешният министър Младен Маринов. Проблемът стана особено видим с настъпването на отпускарския сезон, когато хиляди българи тръгнаха към Гърция и Турция. „Създадохме организация до известна степен да облекчим контрола по отношение на граждани на европейски страни. Беше изведен и проблемът, когато пътуват малолетни и непълнолетни деца и не се придружават от двамата родители; предприели сме съответните мерки, надявам се сега да е по-облекчено, но самият капацитет на граничните пунктове не отговаря на потребностите на хората”, заяви Маринов.
Решение на проблема скоро няма да има. Според вътрешния министър такова се очертава, едва когато България стане член на Шенген.
