Кариерата на бившия шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев влезе в шеметна въртележка. Само преди две седмици той все още ръководеше антикорупционната комисия (КПКОНПИ), а преди 10 дни Висшият съдебен съвет прекъсна ваканцията си извънредно, за да го върне на работа в спецпрокуратурата. Преди да изкара и една работна седмица като прокурор обаче, Георгиев беше тайно назначен от правителството за консул във Валенсия, Испания.
Решението е взето на закрито заседание на 9 август, но за него се разбра вчера, когато беше публикувано в информационната система на Министерския съвет. Консулската работа на Георгиев ще обхваща автономните области Валенсия, Мурсия, Кастиля ла Манча и Балеарските острови.
От Министерството на външните работи обясниха пред БНР, че Георгиев ще заеме мястото на сегашния консул Цветелин Цолов, който ще се премести в Барселона, където престои откриване на консулство. Цолов имал голям опит в работата с българската общност в Испания, а консулството в Барселона се очаквало да бъде изключително натоварено. От пресцентъра на министерството допълват, че Георгиев е избран, защото до момента работел изключително добре с испанските правоохранителни органи, а работата на генералния консул в този консулски окръг изисква изключително добра координация с местните служби. Той владеел и испански език. В официалната му биография, качена на сайта на парламента при номинацията за шеф на КПКОНПИ, пише, че Георгиев владее испански на ниво А2, което предполага използване на най-елементарни фрази от ежедневието.
В закона за дипломатическата служба е разписано, че за ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория, като изключение е допустимо единствено в случаите, когато назначеното лице се ползва с безспорно добро име и авторитет в България.
Авторитетът на Пламен Георгиев обаче е далеч от безспорен. Той е основен участник в скандала "Апартаментгейт", след като се разбра, че Георгиев и съпругата му са сключили три сделки и са закупили имоти на цени под данъчната оценка. Най-крупната покупка е от 2017 г., когато семейството придобива жилище от 156 кв. м с две тераси - от 48 и 187 кв. м. Апартаментът е тризонет. Данъчната му оценка е 452 786 лв., а сделката е сключена за 293 374 лв. После е купен и гараж за 10 000 лв. с оценка 42 134 лв. Георгиев обясни тези разминавания с неточности в нотариалния акт. Още по-скандално е, че бившият шеф на КПКОНПИ не е декларирал в публичния регистър огромната тераса от 187 кв. м, върху която са изградени няколко навеса, които служат за сауна и барбекю. След като се вдигна шум, столичната община Слатина направи проверка и установи, че навесите на верандата са незаконни и трябва да бъдат съборени. Заповедта за това обаче бе отменена от тогавашния шеф на строителния контрол в София Влади Калинов, който се раздели с поста си за това решение. В момента тече срокът, в който Георгиев сам трябва да събори постройките.
В последния ден на юли Пламен Георгиев, който упорито настояваше, че няма причина да напуска КПКОНПИ, изненадващо обяви, че подава оставка, въпреки че проверката на НАП за доходите и имуществото му го изкарала "чист". Парламентът прие оставката му светкавично и без никакъв дебат.
Най-шумното дело в кариерата на Пламен Георгиев като прокурор е от 2012 г., когато наблюдава дело за корупция в агенция "Митници", по което са подслушвани високопоставени чиновници. Тогава излезе записът "Мишо Бирата", в който се чува как премиерът Бойко Борисов нарежда на тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов да прекрати проверката в пивоварна "Леденика" на Михаил Михов, защото е "поел ангажимент да не го закача". Този отказ на Георгиев да разследва записа стана основен трамплин в кариерата му. Първо беше зам.-министър на правосъдието в първото правителство на Борисов, после стана шеф на комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество, а след като тя се вля в новия антикорупционен орган КПКОНПИ, Георгиев го оглави.
Много е вероятно Георгиев да е назначен за консул, а не за посланик, за да се избегне съгласуването с президента. За посланическите назначения се изисква указ от държавния глава, докато за консулите е достатъчно предложение на външно министерство и решение на правителството. Преди четири месеца президентът Румен Радев свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност за корупцията, на което не покани ръководството на КПКОНПИ, включително и Пламен Георгиев. Той обяви, че е изискал доклад от комисията за работата й, но не останал доволен от него. Затова настоя за нов закон за корупцията и проверка на работата на КПКОНПИ.
Преди да замине за слънчева Валенсия, Пламен Георгиев трябва да поиска да бъде освободен като прокурор. Говорителят на прокурорската колегия на ВСС Даниела Машева заяви пред "Сега", че най-вероятно съдебните кадровици няма да се съберат извънредно, както се случи преди седмица с неговото назначаване. "Аз съм в отпуск, другите колеги също", посочи Машева и допълни, че прокурорската колегия ще реши въпроса най-вероятно през септември. Тя уточни още, че не е имала информация за желанието на Георгиев да стане консул. На въпрос дали прищевките на бившия шеф на КПКОНПИ не поставят прокурорската колегия в неудобно положение, Машева отговори: "В крайна сметка всеки си преценява кое е по-добро за него. Няма нищо неудобно, въпрос на личен избор."
ТРАДИЦИИ
Бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев не е единственият кадър на службите, който е назначен за консул. През 2015 г. бившият директор на ДАНС Владимир Писанчев беше пратен за генерален консул в Солун. Преди него тази длъжност се изпълняваше от друг ексшеф на контраразузнаването - Петко Сертов. Бившият ръководител на военното разузнаване Веселин Иванов пък е зам.-шеф на посолството ни в Атина.
