Управляващите и бизнесът влизат в нов сблъсък около спорната наредба за новите изисквания към касовите апарати и софтуера към тях. В ролята на арбитър ще трябва да влязат Европейската комисия, Върховният административен съд и Комисията за защита на конкуренцията.

След като месеци наред представители на различни браншове алармираха за сериозни проблеми с променените изисквания, които трябваше да бъдат изпълнени до 31 март, вчера финансовият министър Владислав Горанов най-после склони да има отсрочка. Тя обаче ще важи само за фирмите, които ползват компютърни системи за управление на продажбите. Вместо от 1 април те трябва да подменят софтуера на тези системи и да го свържат към новия тип фискални устройства до края на септември. Всички регистрирани по ДДС търговци, които ползват само обикновени касови апарати обаче, ще трябва да ги подменят до края на март.

От Българската стопанска камара (БСК) обаче предупредиха, че удължаването на срока няма да реши проблемите. Работодателската организация отново поиска промяна или отмяна на спорни текстове, защото са "рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, неприложими са и създават прекомерна административна тежест за бизнеса". Според БСК новите правила ограничават белия бизнес и стопират стопанската инициатива. Затова до две седмици бизнес организацията ще сезира Европейската комисия, Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията. "Наредбата поставя под сериозен риск националната сигурност и нормалното функциониране на икономиката, тъй като може да блокира редица жизненоважни сфери - лични лекари, фармацевти, доставка на горива за спешната помощ, училища и болници. Не е предвиден адекватен авариен режим в случай на повреда или кибератака към сървърите на НАП или мобилните оператори", посочват от БСК.

Финансовият министър обаче обвини бизнеса, че се опитва в последния момент да отговори на правилата. "Темата с промяната в наредбата за касовите апарати е от август миналата година. Т.е. това, което изведнъж се оказа изненада за българския бизнес, от много месеци е тема на дебат", заяви вчера пред bTV Владислав Горанов. Финансовият министър не коментира факта, че наредбата е приета без каквато и да било финансова обосновка. През миналата седмица дори НАП призна, че не е дооценила обхвата на наредбата и затрудненията, които тя ще причини. Данъчните били изненадани, че близо 70% от фирмите ползват софтуер за управление на продажбите, чието преработване изисква големи инвестиции, а това не може да стане само за няколко месеца. По данни на БСК засегнатите търговци са над 180 000, като става дума за подмяна на поне 400 000 касови апарата.

Изказването на Горанов предизвика остра реакция на работодателите. "Бизнес организациите категорично не приемат обвиненията, че не са реагирали навреме за проблемите в Наредба 18, и напомнят, че вече над една година се опитват да водят ефективен диалог с представители на НАП и Министерството на финансите", посочиха от БСК. 

Първоначално промените в наредбата за фискалните устройства бяха представени като опит да се спрат злоупотребите с укриване на оборотите в ресторантите и търговията на дребно. Впоследствие се оказа, че новите изисквания към софтуера обхващат всички бизнеси и фирми, които приемат плащания, различни от банкови преводи. Още след обнародването на наредбата през септември миналата година различни браншови организации сигнализираха, че прилагането й е затруднено заради множество неясни текстове и заради изисквания към софтуера, които не отговорят нито на съвременните технологии, нито на спецификите на отделни видове бизнес.

Първи с проблемите се сблъскаха разработчиците на софтуер. От Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС) алармираха за неясни инструкции. "Програмистите ни от септември преправят софтуерите на клиентите си и още не могат да разгадаят всички подробности в наредбата. А ние не искаме да излезем недобросъвестни и да направим софтуер, заради който после да затворят обекта на нашия клиент", заяви наскоро Ясен Танев от БАРБС. От БАИТ твърдят, че все пак в резултат на консултации с НАП са изработили 24 страници тълкувания на текстове от наредбата и решени казуси, но това обхващало само 1/3 от проблемите, с които се сблъскват разработчиците. 

За да бъде хаосът още по-голям, самата приходна агенция смени по няколко пъти мнението си по някои въпроси. До декември данъчните твърдяха, че софтуерът, който ползват електронните магазини, не е система за управление на продажбите, т.е. не трябва да бъде променян. След това обаче НАП обяви, че всички електронни търговци трябва да съобразят софтуера си с наредбата и да го свържат с фискални устройства. От Българската е-комерс асоциация твърдят, че са изпратили над 500 конкретни запитвания към приходната агенция, но официален отговор не са получили.

Туристическият бранш също не е получил разяснение как да изпълни новите правила. От асоциацията на туроператорите предупредиха, че те са неприложими за техния бизнес. "Ние работим от чуждо име с глобални резервационни системи, които са собственост на големи международни компании", посочиха туроператорите. Този софтуер отговарял на изискването да генерира персонален код за всяка продажба, но не и да има интерфейс на български език - промяна, която чуждата компания едва ли ще си направи труда да извърши.

Въпреки всички тези неясноти, от НАП категорично заявиха, че промени в наредбата няма да се правят, а всички спорни казуси ще се изясняват с тълкувателни инструкции. Финансовият министър Владислав Горанов също не предвижда промени в наредбата.

ОПРАВДАНИЕ

Владислав Горанов коментира и съмненията за пране на пари с преводи от държавната петролна компания на Венецуела към доверителна сметка в българска банка. "Да не бързаме с изводите за някакво нарушение на закона. Не бива да се самобичуваме прибързано. Със сигурност сделките и транзакциите изглеждат със съмнителна икономическа логика, но това не са незаконни сделки дотолкова, доколкото са извършвани от управомощените за това хора. Друг е въпросът по какъв начин се управлява в момента Венецуела и дали това не представлява опит за отклоняване на обществен ресурс. Специално, ако говорим за финансовата-кредитната система, БНБ е разполагала с тази информация и многократно и неслучайно е отказала откриването на кореспондентска сметка в тази търговска банка", заяви финансовият министър. Не стана ясно по какви причини БНБ най-напред е отказвала, а накрая се е съгласила да се открие кореспондентска сметка в "Инвестбанк".

Горанов подкрепи версията на премиера Борисов, че американският посланик Ерик Рубин е бил повикан в МС, за да му представим с какви данни и факти разполагаме. След срещата между посланика и Борисов миналата седмица обаче главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че информацията за трансферите е постъпила по дипломатическа и оперативна линия именно от американските партньорски служби. Така излиза, че премиерът Борисов е повикал американския посланик, за да го осведоми какво е научил от американските служби.

Пост сдавам, жилище - не

Горанов коментира и проверката срещу него за конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.

"Ако се окаже нещо нередно, ще напусна не жилището, а политиката. Жилището няма никаква причина да го напускам, защото нищо нередно не съм извършил по моите разбирания. То е предоставено от близък на мен, който няма тема с това жилище", заяви Горанов.

В края на ноември, след медийни публикации, главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че започва проверка заради сигнал, че министър Горанов живее в апартамент от 180 кв. м. в луксозен жилищен комплекс, предоставен му безвъзмездно от български бизнесмен. Горанов обясни, че жилището му е предоставено от кръстника на двете му деца - бизнесмена Иван Сариев.

По казуса с апартамента на Горанов текат две паралелни проверки – на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за конфликт на интереси и на прокуратурата. От държавното обвинение нееднократно обявиха, че решението им ще зависи от проверката на КПКОНПИ, която трябва да бъде завършена до 8 март.