Механизмът за наблюдение, който важеше първоначално само за две новоприети държави (България и Румъния), а после бе разширен и за останалите членки в ЕС, от тази година ще се прилага и за страните кандидатки, каза вчера в София в отговор на "Сега" комисарят за правосъдието Дидие Рейндерс.
"Това означава, че дори да не сте напълно готови съгласно стандартите за върховенство на закона, можете да влезете [в ЕС], а ние ще ви импулсираме да направите реформи", каза той, запитан дали не вижда разлика между България и Румъния, щом двете държави бяха едновременно извадени от Механизма за сътрудничество и проверка, който престана да действа за тях от миналата година. "Разбира се, че има разлика между България и Румъния, но целта е еднаква за двете държави, когато се пише докладът за Върховенство на правото в ЕС", обясни комисарят. Неговото тазгодишно издание се подготвя в момента и ще излезе през лятото.
"Убедихме се, че бюджетният инструмент е по-ефикасен от диалога и наказателната процедура, която води към Европейския съд. Трябва да има връзка между финансирането и някои политики. Това е така наречената условност [на финансирането]", обясни комисарят.
Тъй като Рейндерс е кандидат за генерален секретар на Съвета на Европа, бе запиитан от "Сега" дали знае, че България е най-дълго наблюдаваната страна в ПАСЕ и в момента е в постмониторингова процедура, която никой не знае колко ще продължи. "Това означава, че са необходими нови инструменти за натиск, за да се постигнат реформи", отговори той.
Процедурата за мониторинг бе въведена в ПАСЕ през 1997 г. заради България, а после бе приложена върху всички новоприети държави. Те започнаха да се оплакват, че са обект на дискриминация, и затова бе разширена за всичките тогавашни 47 членове на Съвета на Европа - стари и нови (през 2022 г. Русия бе изключена заради агресията си срещу Украйна). Мониторингът над България бе прекатен през 2001 г. в края на правителството на Иван Костов, но тъй като страната не преодоля посочените ѝ недостатъци, заради нея бе измислена новата постмониторингова процедура (последващо наблюдение), която продължава и досега. Така тя стана най-дълго наблюдаваната държава (от общо 46) в ПАСЕ.
По-късно, пак заради България, но в тандем с Румъния, бе измислен мониторингов механизъм и в ЕС, когато двете държави бяха приети компромисно през 2007 г. Той бе прекратен през 2023 г., защото по неговия пример две години преди това бе въведен общ механизъм за върховенството на правото в целия ЕС, който иззе функциите му. Така всички европейски държави както в Съвета на Европа, така и в Европейския съюз могат да благодарят на България, че е дала идеята да бъдат подлагани на периодична проверка дали спазват основните принципи на демокрацията.
