В Молдова започнаха предсрочните парламентарни избори. Очаква се те да разрешат политическата криза в парламентарната република, която бе провокирана след победата на прозападния политик Мая Санду на президентските избори през 2020 г., предава БГНЕС. Наблюдателите също така обръщат внимание на факта, че резултатите могат да повлияят на позицията на Кишинев по отношение на Москва.
Разпускането на парламента бе провокирано от първата жена президент на Молдова, която сега се интересува от установяване на контрол над парламента и правителството, за да постигне политическите си цели. Според проучвания на общественото мнение, създадената от Санду Партия за действие и солидарност (PDS) може да формира най-голямата фракция след тези избори. Основният конкурент на тази партия е Изборният блок на комунистите и социалистите, оглавяван от бившите президенти Владимир Воронин и Игор Додон.
Основният приоритет в програмата на PDS е задълбочаването на политическия и стратегическия диалог с Европейския съюз (ЕС), участие в програмата на Източното партньорство. Партията възнамерява да засили стратегическото взаимодействие с Румъния, с която възнамерява да изгради "специални отношения, основани на общи културни ценности и връзки". Сред стратегическите партньори е откроена Украйна, както и САЩ, с които партията счита за необходимо да „рестартира отношенията“.
По време на шестмесечното си президентство Санду направи официални посещения в Румъния, Украйна, Франция, Германия, Италия, Полша и Брюксел и прие президентите на Литва и Румъния. Отговаряйки на въпросите на журналистите за плановете на посещение в Москва, ръководителят на републиката обръща внимание на необходимостта от практическо попълване на такова пътуване.
По време на предизборната си кампания миналата година Санду обеща да се бори с корупцията в Молдова, по примера на Михаил Саакашвили в Грузия, както и да укрепи отношенията на републиката със западните страни.
За Москва ситуацията след изборите в Молдова може да създаде сериозни проблеми, до влошаване на ситуацията около Приднестровието, където служат руските миротворци. Молдовският политолог Корнелиу Чуреа смята, че бъдещето на руско-молдовските отношения зависи от баланса на силите в бъдещия парламент.
Гласуването ще бъде наблюдавано от над 2,4 хиляди наблюдатели, включително над 600 представители на чужди държави и организации. Сред тях са граждани на 17 държави, както и наблюдатели от Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (СДИПЧ), ЕС, ОНД, Междупарламентарната асамблея на ОНД, Европейската мрежа от организации за наблюдение на избори, САЩ Национален демократичен институт за международни отношения и други организации.
