Още преди полунощ молдовската Централна избирателна комисия обработи над 90% от протоколите от избирателните секции, а в щаба на Мая Санду вече цареше весело настроение. Първите данни от ЦИК, публикувани на сайта и излъчени на големи екрани в щаба, показваха леко предимство за Александър Стояногло - разлика от няколко процента. Тези резултати обаче отразяваха само малките секции, където броенето вървеше по-бързо. Освен това, все още не бяха преброени гласовете на молдовската диаспора – които бяха едва ли не основната надежда на екипа на Санду.
И така, колонката с името на Стояногло на екрана постепенно намаляваше, а тази на Санду ставаше все по-висока, докато накрая двете не се изравниха. Активистите и поддръжниците на действащия президент, събрани в щаба, скочиха на крака и извикаха „Victorie! Victorie!“ Буквално няколко секунди по-късно стойностите за Стояногло отново бяха по-високи от тези на Санду, но това вече не можеше да спре започналото празненство.
Тенденцията беше ясна, а изходът от изборите – предопределен. Мая Санду, още преди да приключи окончателното преброяване на гласовете, изнесе победна реч, в която заяви, че молдовците са „дали урок по демокрация, достоен да бъде записан в учебниците по история“.
Какво всъщност се случи?
Само преди няколко дни такъв резултат може би е изглеждал като непостижима мечта за щаба на Санду. Въпреки това, те успяха да постигнат успех в кампанията, дори когато много експерти твърдяха, че действащият президент няма резерви за разширяване на своя електорат, а високият й антирейтинг прави почти сигурна победата на нейния опонент. Какви фактори помогнаха на Мая Санду да завърши изборната надпревара на първо място, и то с комфортна преднина?
Първо, това беше максималната мобилизация на привържениците на Санду. Някои може да нарекат тактиката на нейния екип целенасочена поляризация на молдовското общество, но изглежда, че тя успя да убеди сънародниците си, че изборите на 3 ноември са едва ли не най-важните в историята на Молдова: те ще решат дали страната ще продължи курса си към сближаване със Запада и реална демокрация или ще направи избор в полза на „руския свят“ и мащабни схеми за купуване на гласове.
И макар че опонентът на Мая Санду никога не е поставял геополитическото бъдеще на страната по този начин — напротив, Александър Стояногло нарече европейската интеграция „национална идея на Молдова“ — аргументите на Санду сякаш достигнаха до сърцата и умовете на повече молдовци. „Тази кампания ще бъде в топ три в историята на Молдова по брой избиратели,“ коментира високопоставен член на екипа на Санду пред Би Би Си. Имаше и манипулации, и масови опити за купуване на гласове, но безпрецедентната мобилизация ни помогна да изравним баланса, допълни той.
На второ място, според Сергей Герасимчук, експерт от украинския Център за изследвания на външната политика „Украинска призма“, Русия, макар че явно подкрепяше Александър Стояногло (въпреки че той, не е искал тази подкрепа — Москва, както обикновено, действаше в свой стил, за да провали прокапиталистическия лидер на постсъветска държава), всъщност помогна на кампанията на Санду.
„Първо, колкото и странно да звучи, тук изиграха роля изборите в Грузия. Лесно беше да се види аналогията: страна-кандидат за ЕС, в която печелят проруски сили, губи европейската си перспектива. А след това – по време на изборите в самата Молдова, привържениците на Санду видяха какво огромно натиск оказва Русия. Със своето агресивно поведение в изборния ден, когато агитацията е забранена, Русия допълнително мобилизира поддръжниците на Мая Санду,“ казва Герасимчук пред Би Би Си.
На трето място, опонентът на Санду проведе изключително слаба кампания за политик, който се стреми към поста президент на европейска държава. Загубените от Александър Стояногло дебати, които можеха да бъдат неговият звезден момент като лидер на молдовската опозиция, бяха само върхът на айсберга.
„Екипът на Санду усилено насърчаваше идеята, че самият Стояногло по принцип е добър човек, но зад него стоят сили, които не желаят доброто на страната. И Стояногло не успя да опровергае тази теза,“ казва политическият коментатор и бивш посланик на Молдова в ООН Алексей Тулбуре пред Би Би Си.
И наистина, Стояногло нямаше как да отговори на тези обвинения: Илан Шор – основната „ръка на Москва“ в молдовската политика, открито призоваваше своите поддръжници да гласуват във втория тур „против Санду, за който и да е кандидат, който видите в бюлетината“.
Като допълнение, критичен се оказа фактът, че Александър Стояногло нямаше екип, който би могъл да го изчисти от съмненията, че е просто инструмент за връщането на власт в Молдова на Игор Додон, лидер на Социалистическата партия и привърженик на Путин. „През цялата кампания Стояногло приличаше на човек, който просто е сбъркал вратата. Беше класически молдовски политик, който иска да бъде приятел както с Изтока, така и със Запада, без да разбира, че в сегашния контекст на война и отворените за Молдова врати към ЕС, това вече не работи. Стояногло беше глас от вчерашния ден, докато обществото отдавна е поело напред и той не усети новата динамика,“ обяснява Алексей Тулбуре.
Трето, в периода между двата тура на изборите Санду се опита, макар и спешно, да поправи поне част от проблемите, за които беше критикувана и които понижаваха рейтинга ѝ. Сред тях бяха признаването на неуспехите в определени сфери на правителствената работа и обещанието да извърши кадрови промени в правителството още до края на годината.
В края на предизборната кампания Санду даде специална пресконференция за рускоезичните медии в страната.
„Тази работа по отстраняване на грешките доведе до това, че хората сметнаха, че властта е разбрала урока, който те ѝ дадоха в първия тур на изборите и на референдума. Разбира се, има много критики към Санду, но Стояногло не изглеждаше като онази алтернатива, за която си струва да се бориш,“ коментира Алексей Тулбуре.
Новата Санду
Победата на президентските избори всъщност слага началото на следващата, дори по-важна предизборна кампания за екипа на Мая Санду. През лятото на 2025 г. в Молдова ще се проведат парламентарни избори — а тъй като страната е парламентарна република, именно изходът от тази кампания ще определи конфигурацията на властта за следващите години.
В момента партията на Санду „Действие и солидарност“ има абсолютно парламентарно мнозинство, което на практика превръща президента в основната политическа фигура в страната, понякога дори излизаща извън конституционните си правомощия, без да търпи негативни последици.
Загубата на настоящата управляваща партия на следващите избори автоматично ще превърне Мая Санду в „молдовската кралица“ — аналог на президента на Грузия Саломе Зурабишвили, която, макар и с прозападни позиции, няма реални лостове за влияние върху проруските действия на „Грузинската мечта“ на Бидзина Иванишвили.
За да даде шанс на „Действие и солидарност“, ако не да запази абсолютно мнозинство в следващия парламент (възможност, която молдовските наблюдатели смятат за малко вероятна), то поне да бъде основата на управляващата коалиция, преизбраният президент ще трябва да покаже на избирателите „Санду 2.0“.
Събеседници на Би Би Си от обкръжението на Мая Санду споделят, че резултатите от първия тур на президентските избори и от конституционния референдум за евроинтеграцията ясно показват на президента необходимостта от промени в нейната политика. „На първо място, виждаме ясен обществен интерес към по-решителни действия в съдебната реформа,“ казва източник на Би Би Си. Определени стъпки в тази посока вече са направени, но темпът на тази важна реформа остава неоправдано бавен, признава той. Според него причината за ниската скорост на промените е не само „съпротивата на системата“ — обичайното обяснение на представителите на сегашната власт.
„Проблемът е, че при реформата на съдебната система до последния момент се придържахме стриктно към изискванията на Венецианската комисия. Но сега — например в случая с покупката на гласове, където правоохранителните ни органи разкриха цялата престъпна мрежа, но делата се разпадат на ниво прокуратура и съдилища — виждаме, че техните наръчници не работят в нашите условия. Ще се консултираме с тях, за да можем да действаме по-решително в тази сфера,“ обяснява съратник на Санду пред Би Би Си.
Второто направление, в което се очакват промени през втория мандат на Мая Санду, е кадровата политика.
Президентът е поела ангажимент да отговори на общественото очакване за промени в екипа на властта още до края на годината: в резултат на това в управленските структури могат да влязат хора извън „Действие и солидарност“. В същото време вероятността в правителството да попаднат представители на Партията на социалистите е нулева, уточнява представител на обкръжението на Санду: „С партия, която влиза в сговор с Шор за покупка на гласове, не можем да имаме нищо общо.“
Накрая, третият приоритет за втория мандат на Мая Санду — поне в началото му, — ще бъде икономиката на страната. Нейният съратник признава: при стария-нов президент беше положено началото на редица инфраструктурни проекти, но тяхното изпълнение не донесе значително подобрение на жизнения стандарт на средностатистическото молдовско семейство.
В същото време трябва да се има предвид, че „Санду 2.0“ ще бъде изправена още от първите дни на поста си пред остри критики — както за пропуските през първия президентски мандат, така и за граничните резултати от референдума за бъдещото присъединяване към Европейския съюз.
Вторият тур на президентските избори в Молдова беше сериозно изпитание за Мая Санду, като показа, че без подкрепата на молдовската диаспора в чужбина тя нямаше да може да постигне победа. В избирателните секции в страната мнозинството гласове бяха за Александър Стояногло (51,2% срещу 48,8% за Санду). Това доведе до критика, че Санду представлява най-вече интересите на диаспората, а не на страната като цяло. Подобна позиция изрази и Дмитрий Чубашенко, заместник-ръководител на "Нашата партия", който я нарече „президент на диаспората“. От своя страна привържениците на Санду, като Алексей Тулбуре, подчертават, че молдовската диаспора е неразделна част от молдовската нация и внася значителен принос в икономиката на страната чрез финансови преводи.
След изборите Стояногло, без намерение да оспорва резултатите в съда, изрази надежда за край на вътрешното разделение и призова за единство. Това изявление показва, че въпреки загубата, той вероятно ще се съсредоточи върху подготовката за парламентарните избори през 2025 г.
Политически перспективи за Стояногло
Александър Стояногло
Александър Стояногло, спечелил над 40% от гласовете, сега е важна фигура в молдовската политика. Въпросът за следващите му стъпки остава отворен, тъй като той се дистанцира от Партията на социалистите и запази имиджа си на безпартиен кандидат.
Според експерти е малко вероятно Стояногло да стане партиен лидер, тъй като му липсва ясно изразена партийна амбиция или опит в партийна структура. Въпреки това, високият резултат на изборите му позволява да формира коалиция от партии и организации, което би могло да го превърне в център на опозицията.
Перспективите за Стояногло все пак зависят от неговия стратегически избор. Ако реши да си сътрудничи с Партията на социалистите, това ще бъде ограничено, предвид присъствието на Игор Додон, който не е склонен да споделя властта. В същото време организирането на собствен политически проект ще бъде трудно поради липсата на екип и партийна инфраструктура. Освен това Русия, която подкрепя молдовската опозиция, може да избере кандидати, които показват по-голяма лоялност от Стояногло.
Възможни стратегии за Стояногло
Експерти като Сергей Герасимчук предполагат, че Стояногло би могъл да заеме умерено европейска позиция, която да включва взаимодействие с различни центрове на влияние. Този подход би могъл да му помогне да остане актуален, но за това е необходима политическа структура, която все още липсва. Тази ниша също представлява интерес за кмета на Кишинев Йон Чебан, което добавя конкуренция за Стояногло.
----
Текстът преведе Лиза Макарова. Заглавието е на "Сега"
