Една четвърт от всички пари, дарени от частни дарители на политически партии в ЕС, отиват при крайнодесни, крайнолеви и популистки движения. По този начин техните финанси са се увеличили с милиони евро преди решаващите избори за Европейски парламент следващата седмица.
Тъй като социологическите проучвания предричат увеличаване на подкрепата за консервативни, евроскептични и проруски партии, ''Гардиън'' и други 26 медийни партньори, водени от разследващите журналисти на Follow the Money, публикуват Transparency Gap - най-обширният анализ на политическото финансиране в ЕС.
Данните са събрани от годишните отчети на повече от 200 партии в 25 страни и показват, че 150 милиона евро, което се равнява на 1 евро на всеки 4 евро от всички частни дарения, направени между 2019 г. и 2022 г., са отишли за популистки партии и тези с крайни политически възгледи. Крайнодесните групи са привлекли повече от 97 милиона евро, което се равнява на 1 евро на всеки 7 евро от частни дарители.
В изследваните държави попада и България, където близо 25% от частните дарения са отишли при популистки партии за изследвания период, а около 10% - за крайнодесните популисти.
В проекта е използвана същата класификация на партиите като тази на изследователската група The PopuList, която определя крайнодесните като такива с националистическа и авторитарна идеология.
Въпреки че повечето държави задължават партиите да декларират общия си доход от частни и обществени източници, правилата се различават значително в някои държави-членки. Три четвърти не публикуват никаква информация или само частични данни за това кои лица или фирми стоят зад даренията.
Пропуск в прозрачността съществува дори когато страните следват правилата на своята страна. Проучването не откри признаци на неправомерни действия, но голямо проучване, поръчано от Европейския парламент относно финансирането на политически партии, заключи, че липсата на прозрачност може да доведе до корупционни рискове.
Когато се включат и други форми на финансиране, по-конкретно членство и дарения, направени от членуващи в дадена партия политици или служители, твърдолинейните и популистките партии завладяват една пета от набраните средства между 2019 и 2022 г., възлизащи на почти 500 млн. евро, показват данните. За крайнодесните партии сумата е близо 200 млн. евро - 1 евро на всеки 11 евро.
Във Франция три партии от двата края на политическия спектър – десните ''Реконкиста'' на Ерик Земур и Националното обединение на Марин льо Пен и лявата ''Непокорна Франция'' претърпяват драматичен ръст на финансовата подкрепа. Тези три партии вземат само 13% от непубличните средства, събрани във Франция през 2019 г., но делът им достига 38% през 2022 г., когато Еманюел Макрон се изправи срещу Льо Пен на балотаж за президентския пост.
Непубличното финансиране включва пари от дарители, такси от членове и вноски от кандидати и служители на партията. Изключва се държавно финансиране, заеми от дарители и други приходи като печалби от събития за набиране на средства, стоки и имоти.
В Латвия, за която се очаква да претърпи рязко увеличение на антиевропейските и популистки евродепутати следващия месец, непубличното финансиране на тези партии е нараснало от 9% на 36% за четири години, главно движено от популистката дясноцентристка ''Латвия на първо място''.
Анализът показва, че взети заедно, крайнодесните, крайнолевите и популистките партии привличат повече от половината непублично финансиране в Словения, Италия, Полша, Унгария, Португалия и Гърция.
Управляващата в Унгария партия ''Фидес'', която държи властта от 14 години и контролира намаляването на размера на държавното финансиране, взема 55% от всички непублични средства през 2022 г.
В Полша близкият съюзник на ''Фидес'' крайнодясната партия ''Право и справедливост'', председателствана от Матеуш Моравецки, която беше управляващата партия до април тази година, взема 44% дял от цялото непублично финансиране през 2022 г.
В Италия четири популистки партии, включително ''Италиански братя'' на Джорджия Мелони и ''Лига'' на Матео Салвини – и двете отдясно на политическия спектър – заедно с Forza Italia и движението ''Пет звезди'', са си осигурили 55% от непубличното финансиране през 2022 г.
В някои страни крайнолевите партии имат голям дял. Комунистическата партия на Гърция взема повече от половината от недържавното финансиране, докато нейният португалски партньор е с над 50% от общото.
В повечето страни държавното финансиране е най-важният поток от доходи, като непубличните средства представляват по-малко от една четвърт от наличното финансиране в Испания, Унгария и Португалия и едва около 15% в Ирландия и Белгия.
В други нации, където доминират частните пари, държавният принос е значителен. Например в Германия и Нидерландия публичното финансиране представлява около 45% от парите, получени от политическите партии през 2022 г. След решение на федералния конституционен съд на Германия през 1992 г., разпределянето на публични средства на политическите партии се основава на тяхната вкорененост в обществото.
