Според 83 на сто от българските граждани нашата страна трябва да харчи повече за отбрана, на противното мнение са едва осем на сто, а девет процента не могат да преценят. Това сочат данни от проучване на НАТО, включени в представения днес годишен отчет за дейността на алианса, предава БТА.
Според доклада нашата страна миналата година е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54 на сто от БВП. Докладът отчита, че засега едва седем държави от алианса покриват целта разходите да достигат два процента от БВП. България изпълнява поставената от НАТО цел за поне 20 на сто дял на разходите за оборудване от общия национален бюджет за отбрана.
Отчита се повишение с осем на сто в последната година за подкрепата за НАТО сред гражданите на страните от пакта, като по последни данни у нас подкрепа изразяват 55 на сто, а 31 на сто са заявили, че са за напускане на алианса. Над половината от участниците в проучването у нас (57 на сто) са на мнение, че членството в НАТО прави военно нападение срещу нашата страна по-малко вероятно и това очакване се споделя от все повече от останалите граждани на страни от алианса.
Държавите от НАТО е необходимо да влагат за отбрана поне два процента от БВП, заяви в същото време генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг, цитиран от БТА. Той отбеляза, че размерът на тези разходи се определя от държавите в пакта, но поясни, че подкрепя поставянето на по-високи цели.
По неговите думи докладът за дейността на НАТО за миналата година, представен днес, отчита 2,2 на сто ръст на отбранителните разходи на страните от алианса. Данните сочат, че 82 на сто от гражданите на страните от пакта възприемат като важни общите дейности със САЩ в областта на сигурността, а над 60 на сто са на мнение, че членството в алианса намалява вероятността от военно нападение срещу тяхната държава.
Столтенберг допълни, че с началото на войната в Украйна пактът е укрепил източния фланг и повишава защитата на критичната инфраструктура. По неговите думи алиансът оценява Русия като най-значимата заплаха за сигурността, наред с тероризма.
Войната в Украйна навлиза във втората година. Президентът Владимир Путин допусна голяма стратегическа грешка с нахлуването в Украйна, очакваше падането на Киев и на цялата страна до дни или седмици. Мислеше си, че може да пречупи единството на НАТО. Искаше по-малко НАТО, а получи точно обратното, коментира още Столтенберг.