Хърватия беше на път да се възстанови напълно от финансовата криза от 2008 г., която силно разтърси икономиката и предизвика вълна от съкращения и емиграция на голям брой млади хора. Междувременно тя стана член на Европейския съюз и икономиката отбеляза ръст на БВП. Пандемията на коронавируса обаче неочаквано спря всичко, включително икономическия растеж. Столицата Загреб беше засегната от силно земетресение, което допълнително влоши общото положение.
Поради епидемиологичните мерки контактите трябваше да бъдат ограничени, заведенията за обществено хранене бяха затворени, бяха наложени рестрикции на магазините и движението на хора беше строго контролирано. Много малки предприятия и занаятчии трябваше временно да затворят. Като се има предвид, че Хърватия е туристическа държава и значителен дял от БВП идва от туристическия отрасъл, очакваше се голям спад в приходите. Компаниите за временен превоз отчитаха невероятен спад на приходите от 95 до 98%, а 20 000 работни места бяха изложени на риск. Поради забраната за по-големи събирания, индустрията, организираща събития, която годишно генерира над 4,5 милиарда куни (597 062 700 евро), претърпя сериозен удар. Много отрасли бяха в същото положение, икономическите прогнози не благоприятстваха положителното развитие на ситуацията и гражданите се страхуваха за работните си места.
Абсурдно затваряне на общините
След първоначалната паника и презапасяването с трайни хранителни продукти (като брашно, мая, олио и др.), гражданите бързо се приспособиха към ситуацията. Те свикнаха да носят маски и постоянно дезинфекцират пространството, в което живеят. Основните проблеми за тях възникнаха, когато Националният щаб за гражданската защита нареди да се затворят границите на окръзите и общините и въведе пропуски за придвижването между тях. Бяха ограничени много автобусни и железопътни линии, както и фериботни превози, което затрудни работещите в съседи окръзи. Островите бяха напълно откъснати от крайбрежните градове, които са важни административни центрове.
Затварянето на локалните граници показа абсурдността на много местни власти в страната, което е друг основен проблем, който трябва да бъде решен възможно най-скоро. Добър пример е остров Вис, където се намират градовете Вис и Комижа. Административно двата града са автономни, но функционално образуват едно цяло. След въвеждането на мерките, за да зареждат гориво на единствената бензиностанция, разположена във Вис, или да пазаруват, гражданите на Комижа трябваше да си вадят пропуски.
Друг проблем бе организацията на работата - само някои компании предлагаха възможност на служителите си да работят от вкъщи. Проучване, проведено от портала MojPosao, показа, че служителите в големи компании и в ИТ сектора най-често могат да работят от вкъщи. Atlantic Group, Erste&Steiermarkische Banka, A1 (телекомуникационна компания), INA (хърватска петролна компания) и Лабораторията за комуникации (агенция за връзки с обществеността) се възползваха от предимствата за работа от вкъщи. От друга страна, има дейности, които не могат да последват примера им, и много работници трябваше да се възползват от годишния си отпуск, тъй като не можеха да отидат на работа. Мнозина работеха две седмици в месеца, докато останалите две седмици бяха у дома. В много отрасли работата спря напълно. Забраната за големи събирания на практика спря работата на цялата индустрия за организиране на събития, в която работят над 10 000 души, сред които музиканти, фотографи и др. Нощните клубове и баровете пък трябваше да спират работа преди полунощ. Ресторантьорите протестират от седмици заради забраната и настояват за намаляване на данъците, за да запазят работните места. Всички тези проблеми предизвикаха дебат в хърватското общество за промяна на Закона за труда, тъй като е очевидно, че всеки ще трябва да се адаптира към новите условия и че това е въпрос на дългосрочна промяна.
В допълнение гражданите са изправени пред проблема с липсата на адекватни здравни грижи. Много онкологични и други уязвими пациенти се оказаха пренебрегнати и Министерството на здравеопазването все още не може да се справи със ситуацията. Множеството епидемиологични мерки и насоки доведоха до разногласия в самата медицинска общност, което се отразява и върху пациентите.
Големи последици за икономиката
Мерките за спасяване на икономиката все още са в сила, което означава, че за ефекта им ще има точни данни в края на годината. Предполага се, че покупателната способност на гражданите ще отслабне значително в сравнение с данните на Евростат от 2019 г., когато по време на „добрия“ период тя беше с 1/3 по-ниска от средната за ЕС. За съжаление Хърватия изостава от Европейския съюз по почти всички икономически показатели. Кризата със сигурност ще има големи последици за икономиката и джоба на гражданите.
В края на август дойде новина, от която всички се страхуваха. Централната статистическа служба обяви, че през второто тримесечие на 2020 г. БВП е спаднал със зашеметяващите 15,1% спрямо същия период на миналата година. Най-лошият сценарий прогнозираше спад от 13%, но данните показаха, че хърватската икономика е сред най-засегнатите в Европейския съюз. Финансовата криза остави огромни последици, от които се възстановявахме много години. През 2009 г. БВП спадна с цели 8,8%, които изглеждат много добре в сравнение с последните данни.
Правителството на Андрей Пленкович отговори на кризата с мерки за подпомагане на предприемачи и служители. То пое минимална заплата от 4 000 куни (530 евро) заедно с осигуровките. Въпреки че сумата изглежда значителна, трябва да се отбележи, че средната хърватска заплата е 6 796 куни (900 евро). Правителството предложи отписване или забавяне на плащането на данъци. На мерките бе поставена пауза, заради парламентарните избори през юли, които бяха спечелени от Хърватския демократичен съюз и Андрей Пленкович отново сформира правителството.
В началото на септември премиерът обяви нови мерки. Работата на непълно работно време ще бъде съфинансирана до максимум 2000 куни на служител с подходящи осигуровки, ако предприемачът има спад в оборота от повече от 50%. За дейности, които са особено уязвими, подкрепата от 4000 куни на работник ще продължи до 31 декември тази година. Предприемачите получиха отново възможност да вземат Ковид - заеми чрез HAMAG-BICRO (Хърватска агенция за малък бизнес, иновации и инвестиции) и програмата HBOR (Хърватска банка за възстановяване и развитие) с лихва от 0,1 до 0,5% и срок на изплащане от три до пет години. Заради огромния интерес на предприемачите към този вид помощ приемането на заявления бе спряно през май. В средата на юли започнаха да се публикуват имената на фирмите и предприемачите, получили заемите. През септември приемът на заявления се поднови.
Въпреки че тези мерки звучат добре и правителството ги представя като „помощ“ за икономиката и гражданите, не всичко е толкова просто. Правителството реагира бързо през март, но проблемите с бюрокрацията в прилагането на самите мерки бяха видими от самото начало. Предприемачите, търговците и занаятчиите не можеха да се ориентират в често променящите се условия, нито получаваха своевременно обратна връзка. Въпреки че заемите „Ковид” изглеждат чудесна възможност, факт е, че кандидатствалите през пролетните месеци получиха информация дали са одобрени едва през юли. Освен това всеки кандидат трябваше да събере обширна документация, което е постоянна слабост в хърватския начин на правене на бизнес. Във всички развити страни компаниите и занаятчийските и търговски обекти се откриват и регистрират за един час, докато в Хърватия това отнема няколко дни.
Принудителна цифровизация
Мярката, която никой не очакваше и не планираше (нито правителството, нито гражданите), беше „принудителна цифровизация“. Многобройни национални и европейски проучвания показват, че Хърватия има една от най-скъпите и най-лоши бюрокрации в Европейския съюз. Издаването на документи е много бавен процес, въпреки че непрекъснато се опростява през годините. Пандемията обаче показа, че дори институции, които винаги са настоявали за личното посещение, могат да работят онлайн. На гражданите постоянно се обясняваше как това е скъп и многогодишен проект, но един вирус бе достатъчен, за да накара системата да заработи.
Достатъчна ли е помощта за икономиката
Проучванията показват, че 61% от гражданите подкрепят първоначалните мерки. Хората се страхуваха да не се повтори сценарият от 2008 г., когато безработицата започна да нараства и достигна своя връх през 2014 г. с 384 376 регистрирани безработни (17,7%). Помощите за кризата се изплащаха редовно през март, април и май. През лятото обаче ситуацията се промени. През август Хърватската агенция по заетостта още не беше платила мерките от юни. Забавянето и бюрокрацията отказаха много предприемачи.
Мерките не са устойчиви в дългосрочен план, но е необходимо да се намерят начини за раздвижване на икономиката и намаляване на данъците, което от своя страна ще насърчи развитието на предприемачеството и ще привлече чуждестранни инвеститори. Засега мерките спряха вълната от съкращения и предотвратиха колапс на много предприемачи и занаятчии, но те не са постоянно решение.
Хърватия, като член на Европейския съюз, получи достъп до значителни средства. Това са два отделни финансови мегапакета. От инструмента на ЕС за справяне с пандемията Хърватия ще получи 9,4 милиарда евро. Още 12.7 млрд. евро ще дойдат от европейския бюджет за периода 2021-2027. Въпреки че правителството представи тези средства като „щедър“ пакет, който ще „спаси“ икономиката, това не е съвсем вярно. Много страни получиха много по-значителни пакети, които наистина ще направят съществена разлика. Хърватия не използваше европейските фондове, с които разполагаше през предходния период, а тези, които използваше, бяха в постоянен фокус на обществото поради корупцията. Това кара много хърватски предприемачи, икономисти и експерти да са загрижени за начина, по който правителството ще разпределя тези средства.
С избухването на пандемията, въвеждането на епидемиологични мерки и затварянето на границите най-после започнаха да се обсъждат така необходимите реформи в хърватското общество. От години се говори как не можем да разчитаме само на туризма, макар той да е най-важният отрасъл на икономиката. Хърватия има проблем с привличането на чуждестранни инвестиции поради огромни такси и сложна бюрокрация, която затруднява конкурентоспособността. Ще е добре, ако правителството се консултира повече с експерти и предприемачи, които са постигнали реални резултати. Пример за това е електронната номадска виза - проект, стартиран от холандския предприемач Ян де Йонг, който живее и работи в Хърватия. Появи се и асоциация „Гласът на предприемачите“, която за много кратко време събра огромен брой членове (над 12 000) и стотици хиляди поддръжници. Те се превърнаха в подходящ източник на информация за предприемачите и в фактор за създаване на икономическа политика в този кризисен период. Много от техните предложения бяха приети от управляващата партия, най-вече поради медийния натиск.
Време на радикална промяна
Най-доброто възможно решение за Хърватия ще бъде сътрудничеството на правителството и институциите с гражданите и предприемачите. Това, което трябва да се направи сега, е да се приспособи икономиката към бъдещето. Факт е, че поради кризата много предприемачи и занаятчии ще фалират и това ще доведе до безработица. Ще трябва обаче да се адаптираме като пазар и да намерим начини да развиваме икономиката. Хърватия има огромен ресурс и потенциал. Проучване на Евростат например установи, че младите хора в Хърватия имат най-добрите цифрови умения (от информация, комуникация, способности за решаване на проблеми и софтуерни умения) в сравнение с младите хора в останалата част на Европа. Предприемачите и занаятчиите ще трябва да адаптират бизнеса си към новата ситуация на пазара и да търсят нови източници на доход.
Правителството ще трябва да намери начини да гарантира, че Хърватия е конкурентоспособна на световния пазар. Със сигурност няма да става дума за масово производство, а за развитие на високотехнологични компании и инвестиции в селското стопанство. Има много неизползван потенциал, дори в туристическия сектор. Това, което ще предопредели успеха на Хърватия, са данъчната политика, образователната и съдебната реформи. Хърватия е изправена пред радикална промяна във всеки смисъл на думата.
Този блог е публикуван в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от “Рес публика” в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово), Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
