Вече е очевидно, че коронавирусът засяга сериозно не само здравето, но и икономиката. Световната търговия, инвестициите и приходите в държавните бюджети отбелязват спад, а публичният дълг се увеличава. Някои изследователи дори смятат, че тази пандемия е третото най-значимо събитие с глобален ефект през 21 век след терористичните атаки на 11 септември и световната финансова криза от 2008 г. Голяма дилема за всички страни е как да се ограничи вирусът и в същото време да се стимулира икономическото възстановяване. Колкото по-дълъг е периодът на изолация, толкова по-трудна става икономическата ситуация на микро и макро ниво.
Внезапно затваряне
Първият случай на KOVID-19 бе регистриран в Косово на 13 март 2020 г., като в момента общият брой на положителните случаи е 15 172, от които 615 са завършили със смърт. Превантивните мерки срещу разпространението започнаха още преди това. На 11 март беше решено да се затворят образователните институции, да се спре въздушният и сухопътният трафик от чуждестранните рискови държави и да има задължителна карантина за хората, идващи от страни, засегнати от вируса. На 15 април бе ограничено свободното придвижване, като на ден бяха разрешени само 90 минути излизане от дома, които варираха според оценката на пандемичната ситуация. На 4 май започна постепенното икономическо отваряне. Първоначално беше разрешено да работят строителството, търговията на дребно, хранителната промишленост, а след това - търговски центрове, спортни зали, обществен и железопътен транспорт и др.
С въвеждането на ограничителни мерки през март 2020 г. в Косово имаше спад на икономическата активност, като се увеличиха безработицата и гражданите, изпитващи трудности във всекидневието, а намаляха търговията и производството, доходите, капиталните инвестиции и др. Бюджетът отчете спад на приходите от ДДС и митата. Брутният вътрешен продукт, който през 2019 г. в Косово беше над 7,1 милиарда евро, в бюджета за 2020 г. е заложен да се увеличи до 7,4 милиарда евро, но поради епидемията се очаква да е около 6,8 милиарда евро.
Удар върху малкия бизнес
Малкият бизнес е най-засегнат от икономическата криза. От 13 март до 28 юли фалираха 255 предприятия. Косовската бизнес агенция прогнозира, че тази година ще бъде рекордна в това отношение. Ако тази тенденция се запази, до края на годината е възможно да се затворят повече от пет хиляди компании. Ликвидността, дори и на големите компании, падна драстично, защото в периода март-юни приходите им намаляха, а те трябваше да продължат да плащат заеми, лихви и данъци.
Пандемията се отрази и на пазара на труда. През 2019 г. в Косово равнището на безработица беше 25,7%, или 125 305 безработни. KOVID-19 влоши още повече ситуацията. Повечето работещи в Косово са на временни договори, а около 20% се трудят без никакъв договор. Точно тези категории са и най-засегнати от кризата. Очаква се през втората половина на годината безработните в частния сектор да стигнат поне 246 000 души.
Нарастващата безработица доведе до увеличение на броя на семействата, търсещи социална помощ. През януари 2020 г. от социално подпомагане са се нуждаели 24 229 семейства, а през юли - 24 737 семейства. Правителството им отпуска помощ в размер от 50 до 150 евро на месец, в зависимост от броя на членовете.
Спешна икономическа помощ
За да помогне на бизнеса и работниците, останали без работа, както и на други категории, икономически засегнати от KOVID-19, правителството на Косово прие Спешен фискален пакет на стойност 179 милиона евро. Той е насочен към три категории работници във фирми, които частично или напълно са спрели работа. Работещите на пълен работен ден получават по 170 евро за два месеца, на уволнените по време на пандемията се полагат по 130 евро за три месеца, а на новонаетите - 130 евро за два месеца след регистрацията.
Пропуснат шанс за по-добро бъдеще
През първата седмица на юли правителството на Косово внесе в Асамблеята на Косово законопроект за икономическо възстановяване. Той предвижда гражданите да могат да изтеглят 10% от парите си във Фонда за пенсионни спестявания. Правителството предлагаше да субсидира лихвените проценти и да издаде гаранции за получаване на заеми при изгодни условия за малкия бизнес и фермерите. ДДС ставката трябваше да бъде намалена от 18% на 8% за хотелиерство и ресторантьорство. Всичко това би трябвало да стимулира процеса на икономическо възстановяване и да облекчи живота на гражданите. Проектозаконът обаче не беше приет поради липса на кворум и раздор в управляващата коалиция, които правят вземането на решения почти невъзможно.
Сътрудничество за икономическо възстановяване
Опозицията също се опита да се възползва от ситуацията, за да атакува правителството. В този политически климат гражданите и икономиката на страната са жертви на войната между политиците. Икономическото възстановяване е дълъг и трудоемък процес и изисква сътрудничеството на всички участници за вземането на редица решения, свързани с промяната на международни икономически споразумения, увеличаване на публичния дълг, създаване на нови възможности за износ на косовски продукти, насърчаване на регионалното сътрудничество, инвестиции в инфраструктура и др. Новата ситуация е възможност за тестване на нови икономически и социални политики. Необходими са и реформи в образованието и нова социална политика. Финансовата подкрепа за бизнеса, който наема млади работници, и намаляването на данъците за малкия бизнес със сигурност ще увеличат шанса за справяне с кризата и ще подпомогнат и гражданите, останали без работа в резултат на икономическата разруха, причинена от пандемията.
Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от "Рес публика" в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово) Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
