Днес арменците гласуват на предсрочни парламентарни избори, които би трябвало да решат бъдещето на страната след конфликта с Азарбейджан, но и на спорната територия Нагорни Карабах.
"Трябва да установим диктатура на закона, диктатура на свободната воля на хората", заяви изпълняващият длъжността премиер Никол Пашинян пред привържениците си, докато размахва стоманен чук като символ на ''повторното изграждане'' на страната, предава Би Би Си.
Армения се нуждае от нов старт след шестседмичната война миналата есен, която отне хиляди човешки животи, коментира изданието. Въпросът е кой може да стори това. Двадесет и две партии и четири политически блока участват във вота, който според Пашинян трябва да сложи край на протестите за искане за оставката му.
Трима бивши президенти на страната също участват в надпреварата и са в опозиция на партията на Никол Пашинян. Основният му опонент е Роберт Кочарян. Роденият в Нагорни Карабах политик е президент на Армения от 1998 г. до 2008 г. Кочарян обеща да участва в преговори за границите на спорния регион, ако бъде избран. Той е тясно свързан с руския президент Владимир Путин, а срещу него в момента тече разследване за корупция.
По време на предизборната кампания кандидатите не един път си разменят обиди и заплахи, така че страната е готова за протести независимо кой от двамата спечели. Президентът Армен Саркисян осъди опитите "за разплаване на омраза и вражда" и настоя за мирни избори.
Никол Пашинян загуби популярността си сред арменците, след като подписа мирно споразумение с посредничеството на Москва за прекратяване на войната с Азербайджан за спорния регион Нагорни Карабах. Територията се намира в Азербайджан, но от 1994 г. е под контрола на етнически арменски сили, подкрепени от арменското правителство, припомня ''Дойче Веле''. Противниците на премиера твърдят, че той не е осъществил обещаните реформи и че е предал територията на Азербайджан.
