Новоизбраният президент на Молдова Мая Санду заяви, че Кишинев не признава дълговете си за доставки на газ към Москва, които, по нейните думи, са нечестни. Тя отбеляза, че десният бряг (б.р. - на река Днестър) е плащал редовно на Русия за синьото гориво, докато левият - Приднестровието, е задлъжнял с голяма сума.
"На десния бряг почти нямаме дългове към "Газпром", защото ние плащаме и сме плащали през всички тези години. От друга страна, на левия бряг не са плащали газа и там дългът е голям. И, разбира се, не трябва да очакват от нас, на десния бряг, че можем да платим. Това е нечестно и несправедливо", каза Санду на пресконференция вчера.
Тя добави, че този въпрос е голям проблем, който трябва да бъде разрешен, защото общият размер на дълга е около $7.5 млрд.
Освен това Санду заяви, че от територията на Приднестровието трябва да бъде изведена оперативната група руски военни, които охраняват складове с оръжие, а самото оръжие също да бъде изнесено. Санду предложи в Приднестровието да няма руски мироопазващи сили, а само граждански наблюдатели под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Изявленията на Санду предизвикаха много остри реакции в Русия.
Председателят на комисията по въпросите на Общността на независимите държави (ОНД) в Държавната Дума Леонид Калашников заяви: "Щом Приднестровието не е твоята страна, седѝ си и не бърборѝ. Газът не е твой, хората не са твои, но да бъдат изведени миротворците. А какво искаш тогава? Да направиш роби от хората?", възмути се Калашников.
Прессекретарят на руския президент Владимир Путин - Дмитрий Песков, отбеляза, че промяна в статуквото може да доведе до дестабилизация на Приднестровието. Той каза също, че Руската федерация разчита на обсъждане на темата за мироопазващите сили и на липсата на резки движения.
А руският депутат Константин Затулин, зам.-председател на комисията в Думата по въпросите на ОНД, предположи, че призивът на Мая Санду за извеждане на руските военни от Приднестровието е свързан с плановете на молдовските власти за започване на военни действия в региона.
"Руските миротворци си изпълняват образцово задачите. За това говори фактът, че конфликтът от 1992 г. не е възобновяван. Впрочем, именно Молдова тогава бе инициатор на военните действия. Неволно възниква подозрение, че Молдова и сега би искала да премине към военни действия, зщото не я устройва преговорният формат", каза Затулин.
От страната ротационен председател на ОССЕ - Албания, пък обявиха, че не е получавано никакво предложение от Молдова за замяна на руските миротворци с наблюдатели от ОССЕ.
"Албанското председателство знае за официалните изявление по този въпрос. Но не е получавало никакви предложения в тази връзка и затова не може да коментира въпроса. Освен това, за окончателно решение по този въпрос е необходимо съгласието на всички 57 държави-членки на ОССЕ", се казва в официално изявление.
ПРИДНЕСТРОВИЕТО
Това е дълга тясна ивица на левия бряг на река Днестър, като на север включва и малък район на десния бряг на реката. На изток граничи с Украйна, а на Запад с Молдова. Административната му столица е Тираспол.
Приднестровска молдовска република е провъзгласена на 2 септември 1990 г. На 27 август 1991 г. пък Молдовската ССР обявява независимост от СССР и става независима държава Молдова. Международно правният статут на Приднестровската молдовска република не е уреден и тя не е призната за суверенна държава от международната общност, включително и от България.
През юли 2005 г. молдовският парламент гласува закон за статута на Приднестровието, според който руските военни части трябва да напуснат областта до 31 декември 2006 г. Приднестровието се лишава от статута на суверенна държава и влиза с голяма автономия в състава на Молдова - като има своя конституция и правителство, както и парламент - Върховен съвет.
На 17 септември 2006 г. e проведен референдум за определяне на статута на Приднестровието, като населението на района се произнася за независимост и съюз с Русия. Резултатите от референдума са оспорени от международната общност, а Молдова отказва да го признае.
