Беларус публикува видео с предполагаемите признания на бившия главен редактор на Telegram канала Nexta Роман Протасевич, задържан в Минск след принудителното кацане на самолета на Ryanair. „Веднага признах вината си“, казва 26-годишният блогър във видеозаписа, публикуван на 3 юни, който белоруският държавен канал ОНТ нарича „интервю“.
Освен признания, пред камерата Протасевич прави и други необичайни за него неща — хвали Александър Лукашенко, плаче и обещава да не се занимава повече с политика. Бившият кандидат за президент на Беларус от опозицията Светлана Тихановска, която е работила с Протасевич в изгнание в Литва, заяви, че е убедена, че той е бил подложен на изтезания преди записа. Ако е така, това е нарушение на конвенция на ООН, но е трудно да се провери.
Експерти коментират през DW — изтезаван ли е Протасевич и какво може да се направи.
„Интервюто“ с Протасевич: доказателство за „низостта на Минск“
Експертите, интервюирани от DW, също не се съмняват в това. „Това е доказателство за низостта, до която беларуските власти са паднали, напълно са забравили за морала, явно принуждавайки човек, подложен на изтезания, да направи така нареченото „признание“, казва Герхард Мангот, експерт по Източна Европа в Университета в Инсбрук, Австрия. "Никой не може да повярва на това, което казва Протасевич".
Бившият германски министър на правосъдието и бивш докладчик на Съвета на Европа по случая ЮКОС, Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер, също се съмнява в "признанието" на Протасевич. "След първото видео с Протасевич всички наблюдатели отбелязаха, че той е имал видими следи от насилие" каза политикът. "Като се вземе предвид цялото му поведение преди ареста, това, което декларира сега, е в пълно в противоречие с неговите убеждения."
Ще помогне ли Комитетът на ООН срещу изтезанията на Протасевич
По принцип има две институции, които могат да проверяват подозрения за използване на изтезания срещу задържани лица. Това са Комисията срещу изтезанията на Съвета на Европа (СЕ) и комисията към ООН със същото име. Доколкото Беларус не е член на Съвета на Европа, първата опция отпада. Но и Комисията на ООН също е с вързани ръце, казва Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер.
Минск е подписал Конвенцията срещу изтезанията от 1984 г., но не и важният, приет по-късно допълнителен протокол, уреждащ необходимия при прилагането ѝ механизъм за наблюдение. „Това не означава, че Беларус има право да не спазва Конвенцията — отбелязва Лойтхойсер-Шнаренбергер — но възможностите за външно влияние са ограничени. Диктаторски режим като този в Беларус изглежда това не го интересува“,
От DW са подали молба до Комитета на ООН срещу изтезанията и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека с искане за интервю по случая Протасевич, но са получили отказ.
„Такова нещо не може да се публикува“
В международната правозащитна журналистическа организация „Репортери без граници“ смятат, че изявленията на блогъра във видеото не са интервю, а „принудително признание, поръчано от Лукашенко“. Представителят на организацията Кристофър Реш нарече видеото с „признанията“ на Протасевич „нечовешко и недостойно“. Според него „от гледна точка на журналистическата етика то въобще не може да бъде публикувано“.
Според Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер това унижава достойнството на Роман Протасевич. „Всеки, който е видял и чул записа, предполага, че той не говори тези неща доброволно." Тя смята, че за да бъде принуден да каже каквото искат от него, дори не е нужно да се използва физическо насилие срещу блогъра. Натиск може да се упражни и чрез „заплахи да се направи нещо“ на приятелката му, която също е задържана в Беларус.
Така единствената възможност за натиск над властите в Беларус остават санкциите, които вече се случват с ограниченията в областта на въздушния транспорт и блокираните средства от ЕС. „Но в момента трябва честно да признаем, че има много малко надежди Лукашенко да промени политиката си“, казва бившият министър на правосъдието на ФРГ.
Австрийският политолог Мангот смята, че Минск си е направил "лоша услуга" в случая с Протасевич, като е показал на света как изтръгва признания от опозиционерите. На този фон той смята, че въвеждането на нови, по-строги санкции, е неизбежно.
