Швеция официално е 32-рият член на НАТО. Протоколът за присъединяването на скандинавската държава към Алианса бе публикуван на сайта на Държавния департамент на САЩ.

Това стана в рамките на посещението на шведския премиер Улф Кристерсон, който пристигна във Вашингтон, за да предаде окончателната документация. Самият Кристерсон ще направи тази вечер обръщение към нацията, за да обяви акта на влизане в НАТО.

За Алианса присъединяването на Швеция и преди това на Финландия, която има 1340 км граница с Русия, е най-значимото разширяване от десетилетия и същевременно се счита за удар по руския президент Владимир Путин, който се опита да предотврати по-нататъшното укрепване на НАТО. В тази връзка Русия дори заплаши да предприеме неуточнени „политически и военно-технически контрамерки“.

След като вече е член Швеция ще се възползва от гаранцията за обща отбрана на НАТО, според която атака срещу един член се счита за атака срещу всички.

„Трябва да се изправим пред света, защото той не е такъв, какъвто понякога ни се иска“, каза премиерът Кристерсон, след като миналата седмица Унгария стана последната членка на НАТО, ратифицирала присъединяването на Швеция.

С влизането си скандинавската страна модерни подводници и значителен флот от изтребители Gripen свое производство към силите на НАТО и ще бъде решаваща връзка между Атлантика и Балтика. 

Започналото днес членство в НАТО бележи ясно скъсване с миналото, в което в продължение на над 200 години - от края на войната с Норвегия през 1814 г. - Швеция избягваше военни съюзи и държеше неутралитет по време на войни. 

След Втората световна война тя изгради международна репутация на защитник на правата на човека, а когато СССР се разпадна през 1991 г., правителствата доста съкратиха военните разходи. През 2021 г. министърът на отбраната отхвърли членството в НАТО, но само няколко месеца по-късно - след руската инвазия в Украйна от февруари 2022-а, тогавашното правителство на социалдемократите кандидатства, заедно със съседна Финландия.

Но докато Финландия се присъедини миналата година, Швеция беше накарана да чака, тъй като Турция и Унгария, които поддържат добри отношения с Русия, забавиха ратифицирането. Турция одобри молбата на Швеция през януари, а Унгария се забави още повече и протакането свърши, когато Улф Кристерсон направи посещение на добра воля в Будапеща на 23 февруари, където двете страни се споразумяха за сделка за изтребители.