Заради нарастващата заплаха от Русия Норвегия и Швеция започнаха спешно да възстановяват военни бункери, останали от Втората световна война и от Студената война.
Шведските власти обявиха, че ще вложат 100 млн. крони /9.2 млн. евро/ в 64 000 бункера, които трябва да бъдат модернизирани така, че да могат да защитят гражданите от ядрен удар, химическо и биологично оръжие. Според прогнозите на Агенцията по извънредни ситуации, цитирани от шведските медии, работата ще отнеме 2-3 години.
Швеция разполага с една от най-широките мрежи бомбоубежища в света. Тя може да побере до 7 млн. души, което е 2/3 от населението на страната. В момента тече реконструкцията на 25 големи бункера за няколко хиляди души. В края на март премиерът на Швеция Улф Кристерсън заяви, че военните разходи ще бъдат увеличени до рекордните нива от времената на Студената война. До 2023 г. те трябва да стигнат 3,5% от БВП. За модернизацията на армията ще бъдат отделени 300 млрд. крони (около 28 млрд. евро).
JUST IN - Sweden’s government said on Thursday it was investing 385 million kronor ($36 million) in strengthening its bomb shelters, emergency services and civil defence after warning the country to prepare for war https://t.co/JDl1YsY0TI pic.twitter.com/l7M71FXsZ3
— Insider Paper (@TheInsiderPaper) 11 април 2024 г.
В разгара на Студената война в Норвегия е имало около три хиляди подземни съоръжения, където норвежките въоръжени сили и техните съюзници са могли да се укрият. Голяма част от тях са наследени от времената на Втората световна война.
Сега Норвегия модернизира две от най-известните подземни убежища - в авиобазата Бардуфос и военноморската база Олавсверн, разположени на север от Полярния кръг, близо до границата на Норвегия с Русия. Олавсверн, изсечена в планински склон и защитена от около 275 метра здрава магмена скала, впечатлява особено с изходния си тунел с дължина над 900 метра и масивна противовзривна врата.
По време на Студената война Кралските военновъздушни сили на Норвегия използваха планинските хангари, за да защитават своите изтребители от възможно съветско нападение. В тях има всичко необходимо за самолетите и техните пилоти: запаси от гориво, складове за оръжие, работилници за поддръжка на самолети и помещения за екипажите. Преди около 40 години Бардуфос беше затворена и консервирана.
Why Norway is restoring its Cold War military bunkers. Norway's proximity to the USSR during the Cold War led to it building many military bunkers – some of them vast secret bases for planes and ships. Tensions with Russia have brought the bunkers back into focus. pic.twitter.com/8XyP7vMhn0
— Adil Asif⚜️ (@SengSf2631) 2 април 2025 г.
Сега отново ще влезе в употреба. Модернизирани са конструкцията и оборудването така, че да могат да се защитят норвежките F-35 в случай на руска атака.
Изграждането на военноморската база Олавсверн започва от 50-те години на XX век. Тя струва около 450 млн. долара и включва подземен команден център, складове, дълбоководен док, сух док и изходен тунел. Голяма част от сумата е дадена от НАТО, чиито кораби дълго време използваха базата. През 2009 г.норвежкият парламент гласува за закриване на базата "Олавсверн", а през 2013 г. тя беше продадена на частни инвеститори на цена, значително под пазарната - само 38,2 млн. норвежки крони (около 4,25 млн. долара по тогавашния курс), или едва 1% от стойността на построяването ѝ.
Новият собственик разреши на два руски изследователски кораба и риболовни съда да използват някога строго охранявания обект.
През 2020 г. компанията WilNor Governmental Services, тясно свързана с норвежките военни, закупи контролен пакет от акциите. Оттогава започна ремонт и модернизация на базата, военното присъствие се увеличи, а ВМС на САЩ проявиха интерес да базират своите атомни подводници там.
Норвегия започна да се притеснява за сигурността си не през 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, дори не през 2014 г. с анексирането на Крим, а много по-рано. "Около 2006-2008 г. съвпаднаха няколко фактора - Русия инвестира значително в Северния си флот, възобнови военните учения в Арктика за първи път от Студената война и прояви нарастващ интерес към арктическите ресурси", обяснява Андреас Остхаген, старши изследовател от норвежкия институт "Фритьоф Нансен".
Финландия също разполага от обширна мрежа от подземни съоръжения, в които има дори плувни басейни, детски площадки и увеселителни паркове. Тя има граница с Русия от 1340 километра и мрежата от убежища за гражданска защита е неразделна част от стратегията за готовност, която води началото си от времето преди Втората световна война. В 50 500-те убежища за гражданска защита има място за около 4,8 милиона от 5,6-милионното население. Уникалното е, че те се използват активно и в мирно време. Затова са в отлично състояние. „Винаги сме имали тази многофункционална употреба – мирновременна и военновременна – на нашите убежища. Те са много добре поддържани, защото хората ги използват в мирно време“, обяснява Ярко Хайринен, старши спасител във финландското вътрешно министерство.
Проектирани да издържат на експлозии, срутвания на сгради, радиация и токсични вещества, най-големите убежища във Финландия са разположени в населени места. Сгради или жилищни комплекси с разгъната площ над 1200 квадратни метра по закон трябва да имат бомбоубежище.
Други държави с подобен широк достъп до бункери са Швейцария, Швеция, Норвегия и Израел.
VIDEO: In Finland, colossal bomb shelters offer model for jittery Europe pic.twitter.com/6XeyB10Kpg
— AFP News Agency (@AFP) 5 април 2025 г.
През последните години Русия също реконструира около 50 бази от различни типове в Арктика. В страната започнаха да се строят ударно и бункери за висшето държавно ръководство и богати олигарси.
YouTubeКитай построи масивна подземна база за подводници на остров Хайнан в Южнокитайско море и създава огромен подземен команден център близо до Пекин. Иран изгради собствена подземна военноморска база в Персийския залив и демонстрира своя „подземен ракетен град“.
⚡️Iran’s underground missile cities with bases and tunnels stretching miles. They store and manufacture their missiles and drones, and house their fighter jets. pic.twitter.com/H1giy2248y
— War Intel (@warintel4u) 9 август 2024 г.
„Разполагането на кораби, подводници и самолети в тунели все още е ефективен начин за защита срещу въздушни бомбардировки, дори при използване на специални боеприпаси за унищожаване на бункери, ако се елиминират уязвимостите – например със защитени люкове,“ споделя Пол Озорак, автор на книгата "Подземни съоръжения от Студената война".
Много подземни инсталации от времето на Студената война във Великобритания и други страни от НАТО бяха разпродадени и превърнати в музеи или нощни клубове. Някои бункери бяха унищожени. Поне един беше плътно запечатан. Много други бяха наводнени и физически неизползваеми, бетонът е износен и вече не осигурява защита от взривове.
„Основният проблем с повторното отваряне на оцелелите структури ще бъдат разходите. Често цялото оборудване в тези бункери е демонтирано и повторното му инсталиране и полагането на комуникационни кабели биха били много скъпи. Откупуването им също ще бъде скъпо. Деактивираните военни обекти имат и друг проблем – могат да станат цел на чужди разузнавания, дори без да са посещавани от руски кораби, както базата Олавсверн", казва Озорак.
Във Великобритания обаче бункерът на въздушното командване на RAF, построен по време на Студената война в Бъкингамшър, все още е в експлоатация, както и бункерите, които са част от HQ Northwood, военният щаб в северозападен Лондон, възстановен между 2006 и 2011 г. Базата Коршам на британското министерство на отбраната е секретно военно комуникационно съоръжение, построено върху обширна мрежа от тунели със същото име, която е служила като щаб на правителството на Обединеното кралство в случай на ядрена война. Военните все още използват някои от тези тунели.
Британският кабинет вече започна да рекласифицира и иззема документи за ядрено военно планиране, публикувани след края на Студената война, поради съображения за национална сигурност.
