Гласуваният вчера в Европарламента Пакт за миграцията и убежището в ЕС не сложи точка на разногласията, а послужи като сигнал за нови спорове между държавите. Без одобрението на Съвета на ЕС (правителствата) той няма да влезе в сила, защото преди това трябва да се уговори технологията на неговото прилагане. БТА цитира АФП, която изброява най-важните задачи.
На първо място това е задължителното филтриране, предшестващо влизането на мигранти в ЕС. Проверките могат да продължат 7 дни и след края на този период мигрантът ще бъде ориентиран или към процедура по предоставяне на убежище, или ще бъде връщан в страната на произход или на транзит. Процедурата по предоставяне на убежище може да бъде класическа или ускорена. Страните, в които пристигат мигрантите, са натоварени със задачата да вкарват пръстовите им отпечатъци, лицевата им снимка и документите им за самоличност в базата данни „Евродак“, чийто обхват е разширен и вече се прилага и за 6-годишни деца.
Кандидатите за убежище, които имат статистически най-малки шансове да получат международна защита – граждани на страни (като Тунис, Мароко и Бангладеш), за които процентът на признаване на статут на бежанец е средно за ЕС под 20 процента, ще бъдат ориентирани към така наречената „процедура на границата“. В рамките на тази процедура се предвижда създаването на около 30 000 места в специално обособени обекти на границите на ЕС. Там в крайна сметка ще могат да се приемат до 120 000 мигранти годишно. Непридружавани непълнолетни, представляващи риск за сигурността, и семействата с деца също ще бъдат засегнати от тази процедура. Процедурата ще предвижда вероятно задържане на тези хора, но според докладчика на този регламент Фабиен Келер са възможни и алтернативни мерки на ограничаване на свободата, отбелязва Франс прес. Продължителността на „процедурата на границата“ е 12 седмици за разглеждане на молбата на мигранта. Към нея може да се добавят и 12 седмици за процедурата по връщане на мигранта в страната на произход или в транзитната страна, ако молбата му за получаване на убежище не бъде одобрена. Тук обаче предстои да се види колко ефективни ще бъдат връщанията на мигрантите, на които е отказано убежище. Често пъти страните на произход отказват да приемат обратно техни върнати граждани. Около 20 процента от незаконните мигранти, получили заповед за напускане на европейската територия, са върнати действително в страните, от които са дошли. ЕС се опитва да промени това и за целта подписа споразумения със страни на произход, припомня Франс прес.
Като цяло новият пакт за миграцията и убежището заменя така наречения Трети дъблински регламент, посочва Франс прес. Пактът запазва общия принцип, който и сега е в сила, че първата страна, в която мигрантът влиза в ЕС, е натоварена да разглежда неговия казус. Но други критерии са добавени вече тук и те позволяват досието на кандидата за убежище да се поеме и от друга страна членка на ЕС, а не само от първата страна на влизане.
Правилото за първата страна на влизане води по принцип до много по-голямо бреме за страните на първа линия на миграционните потоци, най-вече за Италия, Малта, Гърция, Кипър и Испания, които посрещат миграционните потоци през Средиземно море. За да се облекчи това бреме, в действие влиза новият „механизъм на задължителна солидарност“ със страните на първа линия. Другите страни членки на ЕС трябва да допринасят за този механизъм, било то като приемат кандидати за убежище, тоест съгласят се на така нареченото пренастаняване (релокация), или пък като окажат финансова помощ. Тук според реформата на миграционните правила се предвиждат минимално на година по 30 000 пренастанявания на мигранти от страни под миграционен натиск към други страни от ЕС. За всеки мигрант, който така и не е пренастанен, ще се изплаща финансова компенсация от 20 000 евро. Тази сума ще бъде изплащана от страната, която отказва да приеме на своя територия пренастанен мигрант. Сумата ще е в полза на страната, която е под миграционен натиск.
Един от регламентите на пакта предвижда отговор в случай на масиран и изключителен прилив на мигранти в една страна членка на ЕС, както се случи по време на бежанската криза през 2015-2016 г. Тогава бързо ще бъде задействан механизъм на солидарност в подкрепа на засегнатата страна, съчетан с механизъм, който е по-малко защитаващ мигрантите, пристигащи масирано към дадена страна членка. По-малката защита означава удължаване на възможния срок на задържане на мигранти в центровете на външните граници на ЕС. Този срок ще е до общо 9 месеца, като в него се включва и периодът за прилагане на процедурата за връщане на мигранта. При този по-малко защитаващ мигрантите механизъм ще се има и по-ускорени и опростени процедури за разглеждане на досиетата на по-голям брой мигранти, за да могат да бъдат връщани те по-лесно в страните на произход или транзит, посочва Франс прес. Този механизъм на солидарност ще се прилага и в случая на инструментализация на миграцията, тоест когато трета страна или недържавен играч използва миграцията, за да дестабилизира страна член на ЕС.
Реформата предвижда и взимането предвид на понятието „трета сигурна страна“. Това означава, че една страна членка може да сметне молбата на кандидат за убежище за неприемлива, защото този човек е преминал през трета страна, смятана за сигурна, където е можел да подаде молба за осигуряване на защита. Но това правило е подчинено на условието, че трябва да има „достатъчна връзка“ между мигранта и тази трета сигурна страна, отбелязва Франс прес.
Миграцията е водеща тема в предизборната кампания за евроизборите през юни. Крайната десница изтъква, че ЕС не успява да управлява потоците от незаконни мигранти и че правилата на блока в тази насока са остарели. С такива аргументи крайнодесните печелят точки в допитванията. Но сега преди изборите ЕС показва на избирателите, че приема по-твърди правила, което ще лиши крайнодесните от техните аргументи, коментира агенцията.
Пактът за миграцията и убежището е замислен и да помогне за решаването на трънливия въпрос кой трябва да поеме отговорност за мигрантите, когато те пристигат в ЕС и дали други страни членки на ЕС трябва да бъдат задължавани да помагат на страните на първа линия.
Плановете за тази реформа бяха начертани още преди 10 години, след като 1,3 милиона души, повечето от които бягащи от войната в Сирия и Ирак, потърсиха убежище в ЕС през 2015 г., припомня Асошиейтед прес. Тогава европейската система за предоставяне на убежище изпадна в крах, центровете за прием на мигранти бяха претъпкани в Гърция и Италия, а други страни по на север издигнаха огради, за да попречат на мигрантите да влязат на тяхна територия.
Приемането на реформите мина след ожесточени дебати вчера в ЕП в Брюксел, като в даден момент те бяха прекъснати от шумна група протестиращи от балкона за зрителите на пленарните сесии. Демонстрантите скандираха „Този пакт убива“ и „Гласувайте с „не“, припомнят Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес.
Групите за защита на правата на човека и за защита на правата на мигрантите разкритикуваха пакта. В съвместно изявление 22 неправителствени организации, в това число ОКСФАМ и Международния спасителен комитет, заявиха, че този пакт оставя обезпокояващи дълбоки пукнатини в европейския подход за предоставяне на убежище и за управление на незаконната миграция и не предлага устойчиви решения на хората, търсещи безопасност на европейските граници, пише Асошиейтед прес.
В пакта освен това част от реформите за връщане на мигрантите извън ЕС дават малко надежда за много бежанци по света. Според Ив Гийди от „Амнести интернешънъл“ пактът е провал от страна на ЕС да покаже, че може да бъде глобален лидер. „За хората, бягащи от конфликти, преследване или икономическа несигурност, тези реформи ще означават по-малко защита и по-голям риск от нарушения на човешките права в Европа, в това число и незаконно изтласкване, при което може да се използва и сила, произволно задържане и дискриминационни политики“, казва Гийди.
Новите правила включват и пораждащи полемика мерки, като например взимане на пръстови отпечатъци и правене на снимки на деца на 6 години, за да бъдат вкарвани в база данни. Сред пораждащите полемика мерки са и предвидените в някои случаи депортирания на мигранти по бързата процедура или пък задържането по време на периода на скрийнинг, отбелязва Асошиейтед прес.
След приемането на реформата председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, германският канцлер Олаф Шолц, италианският вътрешен министър Матео Пиантедози и гръцкият министър по имиграционните въпроси Димитрис Керидис я приветстваха, говорейки за исторически ден, за историческа стъпка, за възможно най-добър компромис за най-засегнатите от миграцията страни. Но веднага Унгария и Полша възроптаха. Полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му ще вземе всички мерки срещу пренастаняването на мигранти на нейна територия, предвид това, че тя вече е посрещнала много мигранти от Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан беше още по-остър в критиките си, като заяви, че новият пакт е „последен гвоздей в ковчега на ЕС“, припомня Франс прес.
Ройтерс прогнозира дълъг период на влизане в сила на пакта. А дотогава миграцията ще продължи да е проблем. Над 46 000 незаконни мигранти влязоха в ЕС от началото на годината. Около 400 души загинаха при опит да влязат незаконно в блока пак за същия период, показват данни на ООН, цитирани от Ройтерс.
Неправителствени организации критикуват ЕС, че по силата на новия пакт той ще може да поиска от чужди страни да управляват проблема с мигрантите, дошли в блока, без да има достатъчно гаранции за техните права в тези чужди страни. Конкретно активисти визират вече договорената сделка между Италия и Албания, пише Асошиейтед прес.
Лидерката на групата „Обнови Европа“ в ЕП, французойката Валери Айе, на която френският президент Еманюел Макрон е поверил мисията да води кампанията на неговата партия за евровота, снощи заяви относно пакта: „ЕС показа, че обединен може да постигне нужните реформи“. Но още снощи разделението в реакциите на страните членки показа, че те далеч не са обединени по въпроса. Трите основни политически семейства в ЕС – Европейската народна партия, „Социалисти и демократи“ и „Обнови Европа“ като цяло подкрепиха пакта, но той беше отхвърлен от голяма част от крайната десница, а също и от „Зелените“, радикалната левица и от някои от социалистите, припомня Франс прес.
