Втори поред документ с глобално значение за човешките права бива саботиран от антилиберални правителства и политици. Основният инструмент е същият - дезинформационна пропаганда. По този начин се подчертава линията на разделението между либералния и антилибералния свят и се слага прът в колелата на ЕС. Точно както се случи с Истанбулската конвенция, където беше измислена несъществуваща джендър идеология, глобалният пакт за миграцията, който освен всичко друго е много важен и за запазването на мултилатерализма (сътрудничеството на глобално ниво), се представя като документ, който се опитва да пробута мигрантите като бежанци, като нещо задължително за прилагане и изобщо като нещо, което ще отвори шлюзовете и ще доведе до заливане на Европа от мигранти, маскирани като бежанци. Точно както с Истанбулската конвенция - нищо общо с действителността. До момента държавите от ЕС, които са отказали да подпишат документа на срещата на върха в Маракеш, Мароко, на 10 и 11 декември са Унгария, Австрия, от понеделник България, а много вероятно е към тях да се присъединят Полша и Чехия. Най-яркият пример за тази подмяна на реалността с друга представи Хърватия, която все още не е обявила дали ще подпише. Много е възможно точно както стана с Истанбулската конвенция, пактът да бъде подписан, но след тежка вътрешно национална битка. Една от причините ратификацията на Истанбулската конвенция да мине успешно в Хърватия беше, че премиерът Андрей Пленкович я взе присърце и поведе лична кампания, с която рискува политическата си кариера в подкрепа на документа. С негова помощ, а също и с активното участие на мнозина мъже журналисти, които се бориха за документа, той беше ратифициран.
Какво се случи?
През август хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович, станала любимка по света заради футболната й запалянковщина на Световното в Русия, подкрепи пакта с официално писмо до генералния секретар на ООН. Миналата седмица обаче тя изненадващо отказа да пътува до Маракеш за подписването на пакта. При това го направи, без да се консултира с правителството, както е длъжна по закон – нещо, което беше предмет на неколкодневни престрелки между Пантовчак и Бански двори (президентството и правителството). Хърватската външна политика има една особеност, че е разделена между изпълнителната власт и президентската институция, но в крайна сметка последната дума е на правителството. Президентката беше хваната в много неудобна ситуация от медиите, които настояваха да разберат защо отказва да отиде в Маракеш и какво не й харесва в пакта. Отговорите й бяха твърде обтекаеми и общи. Стигна се и до комичната ситуация тя да хване микрофона на журналиста на регионалната телевизия N1 (филиал на CNN) Хървойе Крешич, който настояваше тя да отговори на въпросите му. Президентката дълго време не пусна микрофона, фрустрирана от неудобните въпроси. Накрая приключи със заявлението, че не е длъжна да дава обяснения за пътуванията си. Съвсем по антилибералски. По-нататък съпротивата й беше подхваната от проусташка фракция в градския парламент в Загреб, чиято основна фигура е младата Бруна Есих. По същата телевизия N1 тя заяви, че документът подменя трактовката за мигранти с тази за бежанци и че веднъж подписали, държавите са задължени да приемат мигранти. Впрочем тези опорни точки не са само нейни. Използват се от всички противници на глобалния пакт.
Нищо подобно не пише в пакта
Точно обратното. Още в четвърти член пактът посочва, че трябва да се прави ясна разлика между мигранти и бежанци и че само бежанците подлежат на специфична международна защита. Това, което вероятно "обърква" неофашистите, е, че същият този член казва, че бежанците и мигрантите имат право на същите универсални човешки права и основни свободи, които "трябва да бъдат уважавани, защитавани и изпълнявани по всяко време". Големият им проблем вероятно е, че пактът акцентира много задълбочено върху нуждата от боравене и предоставяне на конкретни и коректни данни и доказателства за мигрантите, както и от подробна информация за настоящите и потенциалните мигранти, техните права и задължения. Още в член 7 пактът посочва изрично, че не е правнообвързващ документ. Целта му е да стимулира международното сътрудничество и да постигне общо съгласие, че миграцията не е проблем, с който която и да било страна може да се справи сама. Целите на пакта за безопасна, законна и редовна миграция са общо 23, като най-важните сред тях са събиране и използване на точна информация, което включва също предоставянето на вярна и навременна информация за всички етапи на миграцията; намаляване на причините, поради които мигрантите напускат страните си; предоставяне на редовни и гъвкави начини за законна миграция; създаване на етични и безопасни условия за мигрантите; управление на границите; елиминиране на дискриминацията; използване на задържането само като крайна мярка; работа върху интеграцията на мигрантите в обществото.
Като прочете човек тези 23 цели, си дава сметка, че са насочени към онези политически сили, за които пропагандата, фалшивите новини и алтернативните факти са основен политически инструмент за печелене на власт. Не е чудно при това положение, че именно този тип политически сили са толкова яростни противници на един пакт, който не стига, че не е правнообвързващ, но дори е доста смислен и предлага решения, които впрочем са на масата в ЕС от три години. Притесняват се, че ако се обвържат с този пакт, ще трябва да казват истината. А ако кажат истината, ще трябва да признаят, че досега са лъгали за мигрантите.
Ако Хърватия откаже да подпише глобалния пакт за миграцията, страните - членки на ЕС, ще станат общо три сигурни и две потенциални (Чехия и Полша все още не са казали категорично, но най-вероятно ще откажат). Това задълбава разделителната линия, която впрочем, по отношение на социалните права съществува от векове между Източна и Западна Европа. И точно както българското нератифициране на Истанбулската конвенция пречи на превръщането на защитата на жените от домашно насилие в общоевропейско законодателство, така и неподписването на миграционния пакт на ООН слага още една пръчка към вече целия сноп, който спъва общоевропейската миграционна политика. Плюс един неприятен глобален бонус – това е глобален пакт, тоест ако ЕС не може поне на международна сцена, като единствения мощен защитник на мултилатерализма, да говори като един по тема, която пряко засяга правата на човека, основните свободи и демокрацията (под формата на информиран избор), това нанася силен удар върху амбицията на Съюза да има обща външна политика. Това все повече стеснява обсега на ЕС по външнополитически теми, които досега се подразбираха от само себе си и дори изглеждаха клише – да изнася своята ценностна система на фундаментални свободи, човешки права, демокрация (либерална), медийна свобода, върховенство на закона. Всичко това изглежда поставено под въпрос в самия ЕС, което от своя страна го дискредитира като естествен преносител в глобален план.
С други думи, миграционният пакт е куршум, който цели два заека едновременно – спира глобалното решение на един по своята същност глобален проблем и блокира пътя на ЕС като глобален лидер. Всичко това е в програмата на враговете на Съюза. Съвпадение? Едва ли. По-скоро е закономерност.
