Господ може да ти е дал красота, интелект и талант, но ако си станал актьор, големите роли ще трябва да си заслужиш сам. Е, може би с малко помощ свише. Младият Павел Иванов – един от най-впечатляващите възпитаници на проф. Стефан Данаилов от последния му клас, вече го направи: на сцената на Народния театър той се превъплъщава във Фердинанд фон Валтер в „Коварство и любов“ от Шилер – образ от висшия пилотаж на романтичната драматургия. А на екрана догодина ще го видим в екипа на футболната ни легенда Георги Аспарухов-Гунди. Ако до „спечелването“ на първата роля във висша степен логично го е довел професионалният му път дотук, то за втората сигурно, освен режисьора, го е посочил и пръстът на съдбата.
За пръв път Павел чува за себе си определението „новия Стефан Данаилов“ с постъпването си в Народния театър. „Мастера е основната причина да съм тук, да работя това, което обичам, с хората, които харесвам. А това, че на шега някой – доколкото си спомням Аня Пенчева беше това – ме е нарекъл така: може би беше просто комплимент от нейна страна с цел да ми помогне да се почувствам по-комфортно, един вид потупване по рамото“, споделя актьорът. И признава, че гледа на подобна титла по-скоро като на нещо забавно, защото знае, че „като артист, общественик и личност Ламбо, с огромния му човешки ресурс, не може да бъде повторен“.
И най-добрият преподавател винаги има любимци – то си личи в подхода към тях, в думите, които подбира, в ситуациите, в които ги поставя, забелязал е актьорът. Дали и той е бил сред фаворитите на професора си? „Ще ви отговоря така: във всеки един от класовете всички с положителност знаехме, че Мастера е имал свои любимци и любимки. И ако аз съм бил случайно един от тях, това за мен би било огромен комплимент. След като завърших образованието си при него, бяхме сценични партньори в пиесата „Актрисата“ – самият факт, че се събрахме да работим заедно, за мен също беше жест на повишено внимание от негова страна“, отбелязва Павел.
„…Ще разкажа на света как се става президент!“
Сега, с „Коварство и любов“ под режисурата на доайена Асен Шопов, актьорът наистина сбъдва тази приемственост. Президентският син Фердинанд фон Валтер е една от коронните роли на Ламбо в Театъра на армията от края на 70-те, когато пак Асен Шопов поставя шедьовъра на Фридрих Шилер. Павел Иванов я живее на много викок емоционален градус, неговият бунт срещу интригите на властта, които погубват любовта му с простосмъртната девойка Луиза, е разтърсващ. Младият актьор е развълнуван, че в продължение на няколко месеца е изследвал текст, върху който преди десетилетия е свещенодействал неговият преподавател и кумир. „Понеже това е било отдавна, няма запазени фактологически данни, архивни документи, дори критика. Ето защо за онзи спектакъл не знам и йота. Много ми се иска, ако някой знае нещо по въпроса как е играл Мастера там, ако има снимки – нека се свърже с мен и ми ги прати, ако може. Аз много ще се зарадвам“, казва Павел.
Той предполага, че самият Асен Шопов е искал да предпази сегашните си избраници от евентуални прилики с някогашните интерпретации. „Спомням си случай, когато го попитах за конкретно нещо и той не ми отговори. Подходих хитро да разбера как учителят ми е произнесъл конкретна реплика, но г-н Шопов не ми каза. Ролята беше изградена, работата беше свършена, зададох въпроса от любопитство, но той остана без отговор“, признава актьорът. А репликата е ключова в края на първо действие и, артикулирана по подходящ начин, се помни с години: „…аз ще разкажа на света КАК се става президент!“. Точно тази заплаха пришпорва силните на деня, дошли на власт с убийство и терор, да стегнат смъртоносно примката около честните и чисти души…
Лесно и приятно за него е било общуването с режисьора, макар поколения да го делят от 90-годишния Асен Шопов. „Имам теория защо е така, обаче не съм сигурен дали е вярна: че работата му навремето с Ламбо по някакъв начин е модулирала позициите, методите и практиките на самия Ламбо, с които години по-късно се срещнах и аз. Преподавал ми е и забелязвам, че някои негови подходи си приличат с тези на г-н Шопов. Тоест, аз не се сблъсках за пръв път с тях и нямах трудност да ги разбера. Да се разбираме бързо, с малко думи, без думи, само с жест много улесни процеса и беше полезно за целия екип“, смята Павел. А екипът е респектиращ: Валентин Ганев, който е и асистент на режисьора; Христо Шопов, Александра Василева, Жаклин Даскалова, Аня Пенчева, Евгени Будинов, Веселин Мезеклиев…
За Гунди със смирение, уважение и любов
Какво означава футболният гений Георги Аспарухов за днешния млад мъж на 30, роден цели 22 години след кончината му? Оказва се, че Павката е слушал истории за спортните подвизи и за кончината на Гунди (той неизменно го наича „г-н Аспарухов“) още от дете. Всяка годишнина от смъртта на капитана на „Левски“ и националния отбор на тъжната дата 30 юни бива отбелязвана по радиоточките в родния Русе или в близките села, където момчето прекарва при баби и дядовци летата си. По-късно свързва името с лицето и започва да разбира какво е чул. „Когато растях, се занимавах много със спорт. Тренирах баскетбол. И примерите за мен бяха все западни атлети. Когато играехме за удоволствие или на състезание, ние винаги се наричахме един-друг Коби (Брайънт) или Майкъл (Джордан) като похвала, когато осъществим някоя успешна атака. А и ние имаме спортни звезди с големи постижения, изискващи посвещаване, постоянство и дисциплина. Като добавим и обществения им принос с винаги протегната за помощ ръка, с отношението към семейните ценности – ние имаме точно такъв пример в лицето на г-н Аспарухов“, категоричен е екранният Гунди.
Когато получава предложението за ролята, актьорът е силно изненадан. Драматургът и режисьор Емил Бонев е заклет фен на великата синя деветка, от дете са му викали „Гунди“ в квартала и има наблюдения върху футболиста и превръщането му в легенда през целия си живот. Когато решава да пише сценарий за него, първо се обажда на Павел Иванов с въпроса дали проявява интерес да го изиграе. Няма как да започнеш да правиш „Хамлет“, ако нямаш Хамлет, същото е и с личност от ранга на Георги Аспарухов-Гунди и Бонев е открил своя. „Той бе решил, че би било добре да бъда аз – поради какви причини, не знам“, скромно отбелязва Павел и връща лентата назад: „Стигнахме до съгласие и седна човекът да пише. Това беше преди 6-7 години. Изтече доста време и вече не беше сигурно дали ще остана аз като изпълнител на екрана. Текстът, за да срещне осъществяването си, минава през продуцентска обработка, намират се най-подходящият режисьор (Димитър Димитров), оператор (Борис Славков) и т.н. Когато вижданията на създателите надхвърлят текста, те естествено решават да проведат кастинг. Такъв кастинг се състоя и аз също бях част от него. Имах малка преднина пред останалите кандидати, защото имах повече информация за г-н Аспарухов – бях изгледал всички налични архиви“, разказва актьорът.
Спортният опит на Павел се оказва сериозен бонус. „Има страшно много футбол във филма и, за да стане добре и визуалният резултат да си струва, този футбол трябваше да го направя аз – изпълнителят на главната роля. Бяха наети експерти, които да ми помагат в подготовката, далеч преди началото на снимките. Но координацията с топката, ако я няма като биография у теб, е почти безсмислено да се опитваш да наваксаш дефицита за няколко месеца“, подозира актьорът. В друго интервю той доверява още, че се е наложило и да качи 34 кг, трупайки мускулна маса във фитнеса. Повече, отколкото Робърт де Ниро за боксьора Джейк Ла Мота в „Разярения бик“ на Скорсезе… Павел не се бои, че като излезе филмът, може с превъплъщението си да не оправдае нечии представи и очаквания. Защото е вложил огромно уважение, любов и смиреност към личността на героя си. И много, много труд.
Куриозни, мистериозни и направо свръхестествени събития придружават заснемането на филма „Гунди – легенда за любовта“. „Мачовете в повествованието не са художествена измислица, това са провеждани срещи с реални резултати и ситуации. Има архивни записи, знае се какво е било времето тогава – температура, атмосферно налягане и т.н. Метеорологичното време при много от тези събития съвпадаше напълно или рязко се променяше към съответното, без да дава предвещание, че ще бъде валежно или ще има буря. В момента, в който започвахме заснемането на конкретния футболен мач, времето рязко се сменяше към точно такова, каквото е било по време на този мач някога, и техниката, подготвена да възпроизведе това време, дори не се използваше, защото природата ни го подари“, разказва Павел.
Актьорът помни и друг случай, свързан с футболните му умения и със скъпата техника, с която снимат. „Имаше много центрирания, много игра с топката и в няколко ситуации операторът Борис Славков предпочете да слезе с камерата на терена. Застана долу вдясно във вратата и ми каза: „Аз ще бъда тук, имай го предвид“. Отговорих му: да, обаче в тази ситуация, след получаване на центрирането, с воле трябва да отиграя и да вкарам топката точно долу вдясно, тя така влиза – и в архивните кадри го виждаме. Той: „Е, няма да я вкараш точно долу вдясно…“. Казах: добре, да видим. И още от първия дубъл полетя едно чудесно центриране отляво от крилото (момчетата около мен бяха професионални футболисти), то се случи в точното място и време, аз влязох в правилния, посочен от футболните експерти, момент, уцелих безпогрешно топката, тя влетя право в камерата и… я натроши на сол. Продуцентите Иван и Андрей се хванаха за главите и обикаляха мълчаливо стадиона в продължение на 15 минути, но всичко приключи с усмивки“, заключава спортсменски Павел Иванов.
За него работата по филма не е приключила с края на снимките. От екипа вече са направили график за рекламната кампания, за да достигне „Гунди…“ до зрителите си. Павел обещава да заляга на пълен работен ден за представянето на филма из страната, както и по международни фестивали.
За да избяга от клишето на романтичния положителен герой, какъвто външността му често предопределя в режисьорските очи, снажният брюнет с удоволствие участва и в комедийни проекти, превърнали се в театрални хитове - като „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“ с колегите си от сериала „Татковци“, в който Павел бе симпатичният ветеринарен лекар Тодор. В тези спектакли Иванов не е покорител на женски сърца, а най-често – загубенякът на компанията, който и един виц не може да разкаже като хората. „Обичам ведрия жанр, той е много труден, а там гледаемостта и зрителският „оборот“ са огромни. Тези неща се раждат от нуждата ние самите да бъдем автори и съавтори в едни спектакли, които ни карат да се чувстваме добре, да упражняваме умения от инструментариума си, които предполагат развлекателност, свирене, пеене, забавни монолози като в стендъп комедия. Ние ги създаваме сами (а ги пише животът) и целта е с тях да пътуваме много, да се срещаме с хора, които искат да ни видят в тази светлина – и тук, и сред българските общности в Европа, и в крайна сметка да се забавляваме и да си прекарваме чудесно“.
Актьорът подготвя и авторски моноспектакъл в този стил, в който ще си бъде сам човекът-оркестър.
Неотдавна пък сериалът „Дяволското гърло 2: Есента на демона“ с режисьор Павел Веснаков спечели „Златна роза“ на кинофестивала във Варна. Действието в него се развива във Велико Търново, а Павел Иванов е кметът на града, който защитава интересите на неговите жители, но срещу него се изправят други, частни интереси и сблъсъкът е неизбежен. Каквото и да се случи, на следващите избори мнозина ще искат да гласуват за такъв кмет. Павел Иванов, кандидатирай се!...
