През 1944 г. Вернер Хайзенберг изнася лекция в Цюрих, без да подозира, че в аудиторията присъства американски шпионин със заповед да го убие, ако представи сведения за прогрес в разработването на атомна бомба. За свой късмет прочутият германски учен говори за безобидни неща като матрици на разсейване в квантовата механика, не за оръжия.
"Килърът", който внимателно слуша Хайзенберг, е бившият играч и треньор от Висшата американска лига по бейзбол (МЛБ) Морис "Мо" Берг. Големият въпрос е как професионален бейзболист се озовава в Швейцария, служейки на Съюзниците при оценката на ядрената програма на Германия?
---
Всичко започва 10 години по-рано по време на демонстративен мач в Токио. Докато неговите съотборници в гостуващия звезден американски състав, сред които са бейзболни величия като Бейб Рут и Лу Гериг, се наслаждават на дневните атракции и нощния живот на японската столица, Берг се уговаря с домакините (лично, на японски език) да бъде пуснат да разгледа самостоятелно най-високата сграда в града. Той се качва на покрива, вади филмова камера и снима корабостроителниците на Токио. Според непотвърдени данни по-късно тези кадри се оказали важна военна информация, позволила на Съюзниците да изберат обекти за бомбардировка.
Берг говорел с лекота не само японски, но и други езици. Полиглотските му способности били крайно необичайни, особено за играч от Мейджър лийг – по това време той бил кетчер на "Вашингтон Сенатърс". Възпитаник на университета Принстън, завършил с отличие, Берг попада в звездната селекция, но не е сред най-великите в бейзбола. По-късно един от бившите му съотборници казва: "Мо може да говори 12 езика, но не може да удари крива топка".
Морис Берг никога не е бил просветен и в науката, но пък имал способността да се преструва, че е. Така в комбинация с перфектен немски (а и много други европейски езици) той можел да се появи на всеки семинар и да изглежда съвсем на място. Неговият талант да се слива със средата щял да се окаже от съществено значение за
шпионската му кариера по време на войната
През януари 1939 г. Нилс Бор огласява откритието за ядреното делене, направено предния месец в лаборатория в Берлин от германските изследователи Ото Хан и Фриц Щрасман. Австрийската физичка Лизе Майтнер, бивша сътрудничка на лабораторията, избягала в Стокхолм (антисемитските закони на Третия райх я поставили в смъртна опасност заради еврейското ѝ потекло), била запозната с целия процес, понеже самата тя участвала в експериментите. Тя споделила всичко каквото знаела със своя племенник Ото Фриш, който пък работел в института на Бор за теоретична физика в Копенхаген. Фриш на свой ред предал новините на Бор, а той самият направил историческото съобщение по време на своя лекционна обиколка в САЩ. И това предизвикало вълна на тревога, че нацистка Германия може да насочи усилията си в разработване на бомби с невиждана мощ.
До септември 1939 г., когато Адолф Хитлер нахлува в Полша и започва Втората световна война, страховете от нацистки ядрен проект нарастват неимоверно, особено защото ключови фигури като Хан продължават своите опити в Берлин. Хайзенберг, чиято територия била фундаменталната квантова физика, решава да остане в Германия - най-вече заради лоялност към своя народ, а не заради режима, срещу който бил принципно против. В средата на 30-те години той дори бил атакуван от кадри на антисемитски научни организации като т.нар. "Германски физици" заради своите международни връзки с умове като Нилс Бор и Айнщайн.
YouTubeНо до началото на войната Вернер Хайзенберг вече си бил изградил репутация на първокласен (и прогермански) физик. Като уважаван Нобелов лауреат той бил един от водещите учени, които останали в Германия. През 1942 г. Хайзенберг бил назначен на престижна позиция в института "Кайзер Вилхелм" в Берлин, защитил професура в Берлинския университет и се превърнал в лидер на германската ядрена програма.
Съюзниците смятали, че под ръководството на Хан, Хайзенберг и други мозъци
нацистите изследват възможността за създаване на ядрено оръжие
В отговор на предполагаемата заплаха се ражда проектът "Манхатън", чието изпълнение започва на различни места в Съединените щати и основно в лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, в завода за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси, и на изследователския терен в Ханфорд, Вашингтон.
С помощта на огромен човешки ресурс, ръководен от брилянтен научен екип и финансиран с фантастичните за времето си $2 млрд. (равняващи се на около $25 млрд. днес), в Америка се създават първите атомни бомби. А какво се случва в Германия – едва в края войната от подслушани разговори на пленени германски учени в английския лагер "Фарм Хол" става ясно, че напредък почти липсва.
Преди Хитлер да бъде победен, наблюдението на Хайзенберг и ядреният проект на Германия са приоритет за разузнаването на Съюзниците, включително за американското Бюро за стратегически операции – предшественика на ЦРУ. В този контекст Самуел Гоудсмит (съоткривател на квантовото въртене) е назначен за ръководител на мисия "Алсос", целяща надзор на германския ядрен прогрес.
Мо Берг се отказва от бейзбола през 1939 г. (по ирония на съдбата той изиграва последния си мач в МЛБ на 1 септември – деня, в който Германия нахлува в Полша), копнее да участва във военни действия. Причисляват го към проекта "Ларсън" - част от "Алсос", и така
става агент на Бюрото за стратегически операции
Изпращат го на първа мисия в Италия с две цели – да разговаря с местни учени и най-вече да се види какво умее. По-късно, когато "Алсос" научава, че Вернер Хайзенберг ще изнася лекция в Цюрих през декември 1944 г., спортистът шпионин получава пистолет и капсула цианид.
Берг отива на лекцията, слуша с интерес Хайзенберг, с облекчение установява, че в речта няма нито дума за ядрени оръжия или атомна енергия, прибира се в САЩ и докладва, че не е открил никакво доказателство за германски напредък.
По-късно го предлагат за президентския Орден на свободата за героизъм – най-високото държавно отличие на САЩ за цивилни граждани. По неясни причини обаче той отказва честта. Но и до днес Мо Берг е единственият играч от МЛБ, чиято бейзболна картичка е изложена в централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния.
След войната Вернер Хайзенберг, който живее още три десетилетия, настоява, че никога не е бил ангажиран в създаването на оръжия. Той дори твърди публично, че е щял да саботира подобен процес, ако е разберял, че се работи в такава посока. Но съмненията остават. Просто германските учени под управлението на Хитлер – както самият Хайзенберг и други негови колеги казват, не са имали шанс да получат такова финансиране, че да разработят нещо подобно на проекта "Манхатън". Факт е, че така и не се доближават до създаването на бомба.
На практика да се състезава срещу физици като Робърт Опенхаймер (научния директор на проекта "Манхатън"), Енрико Ферми, Ханс Бете и други за Вернер Хайзенберг е било също като бейзболен отбор с Бейб Рут и Лу Гериг да излезе срещу някого като, да речем... Мо Берг.
