Медия без
политическа реклама

БОК е учреден заради участието ни на игрите в Париж 1924

Олимпийският ни комитет е бил закрит като фашистка организация през 1944 г.

31 Март 2023
България е участник на всички зимни олимпийски игри от 1936 г. насам, включително и на последните - в Пекин 2022, когато делегацията ни наброяваше 15 спортисти
БОК
България е участник на всички зимни олимпийски игри от 1936 г. насам, включително и на последните - в Пекин 2022, когато делегацията ни наброяваше 15 спортисти

На 30 март 2023 г. Българският олимпийски комитет празнува 100 години от основаването си. То става по инициатива на Министерството на войната, но малко известен факт е, че БОК е учреден, за да бъдат допуснати български спортисти на игрите в Париж през 1924 г.

Всъщност началото на олимпийското движение у нас е дадено много преди 1923-а. По идея на барон Пиер дьо Кубертен от 16 до 24 юни 1894 г. в Сорбоната се провежда Международният атлетически конгрес с участието на Гърция, Англия, Белгия, Русия, Италия, САЩ, Швеция и Франция. На 23 юни той учредява Международен олимпийски комитет и насрочва първите съвременни игри - в Атина през 1896-а. На тях България е една от 13-те страни-учредителки.

Делегацията ни за Атина е с ръководител Тодор Йончев - автор на първото българско помагало по гимнастика и учител в Софийската мъжка гимназия. Членовете са Панайот Белев - учител в София и подглаватар на гимнастическо дружество "Юнак", швейцарецът Шарл Шампо - учител по гимнастика в Софийската мъжка гимназия, както и членовете на "Юнак" Димитър Илиев и Илия Пенчев. Именно роденият в Лозана Шампо, записан като Шарл Шампов, е единственият ни участник в Атина - в гимнастиката.
 
 

България обаче става член на МОК едва 10 г.  по-късно

 

- на VIII сесия, отново в Атина. Тогава в МОК е приет пълномощният ни министър в Лондон Димитър Цоков. След като Цоков подава писмено оставка през 1912-а, на следващата година МОК приема за член пълномощния ни министър в Париж д-р Димитър Станчов.

От началото на своята дейност в МОК дипломатът работи за създаването на Български олимпийски комитет. На 14 май 1914 г. той пише писмо от Париж до М.Антонов, председател на най-влиятелната спортна организация у нас - "Юнак". В него Станчов обяснява, че България има членство в МОК, но няма право на глас, понеже няма БОК. По онова време обаче "Юнак" е в трескава подготовка за изпращане на свой самостоятелен "юнашки" батальон на фронта и идеята замира.

Тя се възражда през 1923-а. На 28 март председателят на оргкомитета за олимпиадата в Париж`24 - граф Клари, праща официална покана за България до Станчов, който вече е пълномощен министър в Лондон, и го моли да я предаде на Българския олимпийски комитет. Станчов изпраща поканата до премиера и до министъра на външните работи и вероизповеданията (МВРИ), като ги моли за по-нататъшни разпореждания. При това дипломатът обяснява, че оргкомитетът е много чувствителен и се надява непременно на отговор.

Следва оживена кореспонденция между МВРИ и Софийската спортна лига, която пък влиза във връзка с другите спортни организации у нас. В крайна сметка България е записана за участие в олимпиадата. Д-р Станчов обаче не спира дотук и предава настоятелната молба на барон Дьо Кубертен в България да бъде създаден национален олимпийски комитет. С пълномощие от министерството на народното просвещение с учредяването на БОК се заема Българският народен спортен съюз (БНСС) - организация на дошлите на власт след Деветоюнския преврат действащи и запасни офицери.

На заседание на УС на БНСС на 30 март 1923 г., под ръководството на председателя му Никола Карагьозов, е учреден БОК с мандат от 2 г. Пръв председател на БОК става 
 

началникът на Кавалерийската школа Ефтим Китанчев.

 
Просветният министър утвърждава устава на комитета и той започва своята дейност, като влиза във връзка с МОК. Скромният Китанчев (на снимката) отказва да отиде на игрите в Париж, за да замине вместо него спортист. През 1925-а пък първият шеф на БОК е изпратен за генерален консул в Пирея (Гър), където през октомври 1925 г. умира.

Все още непопулярен в България, БОК е осъден на недоимък в този период. Затова и не настъпват промени в ръководството му след смъртта на Китанчев. Чак през 1927 г. шеф става Димитър Станчов, но прекомерната му заетост е причина 2 г. по-късно да предаде делата на ген. Велизар Лазаров, който поема юздите до 1941 г. В МОК пък Станчов отстъпва мястото си на индустриалеца Стефан Чапрашиков през септември 1929-а. Чапрашиков е и почетен председател на БОК чак до 1944 г.

До Втората световна война комитетът придобива все по-голямо влияние и с него започват да се съобразяват всички спортни организации. БОК развива и голяма дейност, чийто връх преди войната е организирането на Балкански игри през 1931 г., едни от първите регионални състезания в света. Участват спортисти от България, Гърция, Турция, Румъния и Юголавия, а на откриването на ст. "Юнак" има над 10 000 зрители. За игрите в Берлин през 1936 г. БОК изпраща и 
 
 

най-многобройната дотогава спортна делегация
 

на олимпиада - 74 спортисти (23 участващи и 51 наблюдатели), като делегацията е от 94 души.

С началото на войната олимпийските игри спират, а през 1941 г. на мястото на Велизар Лазаров шеф на БОК става друг генерал - Рашко Атанасов, който заема длъжността до 1944 г. По негово време при бомбардировките е улучена сградата на комитета и по-голямата част от архива изгаря.

Най-черният период за БОК обаче започва през есента на 1944-а. С постановление от 6 септември правителството на Муравиев нарежда да се закрият всички фашистки организации по списък на МВР. Докато вътрешното министерство предостави списъка обаче, идва 9 септември и работата се забравя. Но само временно. През ноември правителството на Кимон Георгиев изпълнява постановлението, но списъкът е спуснат от новия вътрешен министър - Антон Югов, и в него вече присъства и БОК. Така комитетът е закрит, а цялото му имущество - конфискувано. По онова време Чапрашиков пише, преди да се самоубие, завещание, в което 
 

оставя на БОК доста от богатството си,
 

включително и сграда на ул."Шипка" в София, на чието място впоследствие е построена кооперация за съветски служители.

Чак през 1951-а комунистическите управници осъзнават, че за легитимно участие на България на олимпиади е нужен БОК. Така на 24 ноември организацията възобновява своята дейност. За председател е избран ген. Владимир Стойчев, който е неин член още преди Втората световна война, когато е състезател по конен спорт (на снимката е вторият отляво при откриването на игрите през 1928 г. в Амстердам). На 26-ата сесия в Осло генералът влиза и в МОК. Стойчев оглавява комитета чак до 1982 г. Той не ограничава дейността му само до подсигуряване на условия за участие на наши спортисти на олимпиади. Генералът се стреми да повиши и международния авторитет на българския спорт и по негово време у нас се провеждат няколко мероприятия на МОК. 

53-ата сесия в София през 1957 г. е първата в соцстрана след войната. В нея участват 36 членове на МОК. Те решават в олимпийската програма да влязат волейбол и стрелба с лък, а борбата запазва двата си стила. Приемат се ограничения в броя на състезателите по плуване и атлетика и на отборите - по максимум 16 играчи във футбола, баскетбола, водната топка и хокея на трева.
 

Връх в международната дейност на БОК
 

обаче става Х конгрес на МОК във Варна (1-4 октомври 1973 г.), последван от 74-ата сесия (5-7 октомври). Това е първият такъв форум след 43-годишната пауза от Берлин`30. Участват 74 членове на МОК, 131 национални комитета и 26 световни спортни федерации. След конгреса БОК получава олимпийската купа на МОК за 1974 г. Тя е учредена от Кубертен през 1906 г. и се връчва на организация, допринесла извънредно за каузата на спорта или за разпространението на олимпизма. В България се провежда и IХ генерална асамблея на европейските олимпийски комитети (ЕНОК) - 1978 г.

БОК дори опитва да направи България домакин на зимни игри. Инициатор за кандидатурите е Иван Славков. Той оглави Комитета през 1982 г., когато ген. Стойчев се отказа от поста и остана почетен председател. От 1987-а Славков е и член на МОК на мястото на генерала. Именно той организира и първата "акция" - за зимните игри през 1992 г., но при гласуването в МОК с минимална преднина спечели френското село Албервил. По това време МОК реши да размине зимните и летните олимпиади и организира зимни игри и през 1994-а. София се кандидатира и за тях, но пак безуспешно - домакин стана Лилехамер (Нор).

За обобщение на спортната дейност на МОК в помощ идват сухите факти. България е участвала на всички зимни олимпийски игри от 1936 г. насам, както и на всички летни оттогава, без Лондон`48 и бойкотираната от соцстраните в Лос Анжелис`84. Българските спортисти са спечелили общо 230 медала (55 златни, 90 сребърни и 85 бронзови) на летни игри и 5 (1-1-3) на зимни. По два пъти олимпийски шампиони са щангистът Норайр Нурикян (1972 и 1976), борците Боян Радев (1964 и 1968) и Петър Киров (1968 и 1972), кануистът Николай Бухалов (1992) и стрелците Таню Киряков (1988 и 2000) и Мария Гроздева (2000 и 2004).

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

БОК

Още по темата