На 30 март 2023 г. Българският олимпийски комитет празнува 100 години от основаването си. То става по инициатива на Министерството на войната, но малко известен факт е, че БОК е учреден, за да бъдат допуснати български спортисти на игрите в Париж през 1924 г.
Всъщност началото на олимпийското движение у нас е дадено много преди 1923-а. По идея на барон Пиер дьо Кубертен от 16 до 24 юни 1894 г. в Сорбоната се провежда Международният атлетически конгрес с участието на Гърция, Англия, Белгия, Русия, Италия, САЩ, Швеция и Франция. На 23 юни той учредява Международен олимпийски комитет и насрочва първите съвременни игри - в Атина през 1896-а. На тях България е една от 13-те страни-учредителки.
Делегацията ни за Атина е с ръководител Тодор Йончев - автор на първото българско помагало по гимнастика и учител в Софийската мъжка гимназия. Членовете са Панайот Белев - учител в София и подглаватар на гимнастическо дружество "Юнак", швейцарецът Шарл Шампо - учител по гимнастика в Софийската мъжка гимназия, както и членовете на "Юнак" Димитър Илиев и Илия Пенчев. Именно роденият в Лозана Шампо, записан като Шарл Шампов, е единственият ни участник в Атина - в гимнастиката.
България обаче става член на МОК едва 10 г. по-късно
- на VIII сесия, отново в Атина. Тогава в МОК е приет пълномощният ни министър в Лондон Димитър Цоков. След като Цоков подава писмено оставка през 1912-а, на следващата година МОК приема за член пълномощния ни министър в Париж д-р Димитър Станчов.
От началото на своята дейност в МОК дипломатът работи за създаването на Български олимпийски комитет. На 14 май 1914 г. той пише писмо от Париж до М.Антонов, председател на най-влиятелната спортна организация у нас - "Юнак". В него Станчов обяснява, че България има членство в МОК, но няма право на глас, понеже няма БОК. По онова време обаче "Юнак" е в трескава подготовка за изпращане на свой самостоятелен "юнашки" батальон на фронта и идеята замира.
Тя се възражда през 1923-а. На 28 март председателят на оргкомитета за олимпиадата в Париж`24 - граф Клари, праща официална покана за България до Станчов, който вече е пълномощен министър в Лондон, и го моли да я предаде на Българския олимпийски комитет. Станчов изпраща поканата до премиера и до министъра на външните работи и вероизповеданията (МВРИ), като ги моли за по-нататъшни разпореждания. При това дипломатът обяснява, че оргкомитетът е много чувствителен и се надява непременно на отговор.
Следва оживена кореспонденция между МВРИ и Софийската спортна лига, която пък влиза във връзка с другите спортни организации у нас. В крайна сметка България е записана за участие в олимпиадата. Д-р Станчов обаче не спира дотук и предава настоятелната молба на барон Дьо Кубертен в България да бъде създаден национален олимпийски комитет. С пълномощие от министерството на народното просвещение с учредяването на БОК се заема Българският народен спортен съюз (БНСС) - организация на дошлите на власт след Деветоюнския преврат действащи и запасни офицери.
На заседание на УС на БНСС на 30 март 1923 г., под ръководството на председателя му Никола Карагьозов, е учреден БОК с мандат от 2 г. Пръв председател на БОК става
началникът на Кавалерийската школа Ефтим Китанчев.
Просветният министър утвърждава устава на комитета и той започва своята дейност, като влиза във връзка с МОК. Скромният Китанчев (на снимката) отказва да отиде на игрите в Париж, за да замине вместо него спортист. През 1925-а пък първият шеф на БОК е изпратен за генерален консул в Пирея (Гър), където през октомври 1925 г. умира.
Все още непопулярен в България, БОК е осъден на недоимък в този период. Затова и не настъпват промени в ръководството му след смъртта на Китанчев. Чак през 1927 г. шеф става Димитър Станчов, но прекомерната му заетост е причина 2 г. по-късно да предаде делата на ген. Велизар Лазаров, който поема юздите до 1941 г. В МОК пък Станчов отстъпва мястото си на индустриалеца Стефан Чапрашиков през септември 1929-а. Чапрашиков е и почетен председател на БОК чак до 1944 г.
До Втората световна война комитетът придобива все по-голямо влияние и с него започват да се съобразяват всички спортни организации. БОК развива и голяма дейност, чийто връх преди войната е организирането на Балкански игри през 1931 г., едни от първите регионални състезания в света. Участват спортисти от България, Гърция, Турция, Румъния и Юголавия, а на откриването на ст. "Юнак" има над 10 000 зрители. За игрите в Берлин през 1936 г. БОК изпраща и
най-многобройната дотогава спортна делегация
на олимпиада - 74 спортисти (23 участващи и 51 наблюдатели), като делегацията е от 94 души.
С началото на войната олимпийските игри спират, а през 1941 г. на мястото на Велизар Лазаров шеф на БОК става друг генерал - Рашко Атанасов, който заема длъжността до 1944 г. По негово време при бомбардировките е улучена сградата на комитета и по-голямата част от архива изгаря.
Най-черният период за БОК обаче започва през есента на 1944-а. С постановление от 6 септември правителството на Муравиев нарежда да се закрият всички фашистки организации по списък на МВР. Докато вътрешното министерство предостави списъка обаче, идва 9 септември и работата се забравя. Но само временно. През ноември правителството на Кимон Георгиев изпълнява постановлението, но списъкът е спуснат от новия вътрешен министър - Антон Югов, и в него вече присъства и БОК. Така комитетът е закрит, а цялото му имущество - конфискувано. По онова време Чапрашиков пише, преди да се самоубие, завещание, в което
оставя на БОК доста от богатството си,
включително и сграда на ул."Шипка" в София, на чието място впоследствие е построена кооперация за съветски служители.
Чак през 1951-а комунистическите управници осъзнават, че за легитимно участие на България на олимпиади е нужен БОК. Така на 24 ноември организацията възобновява своята дейност. За председател е избран ген. Владимир Стойчев, който е неин член още преди Втората световна война, когато е състезател по конен спорт (на снимката е вторият отляво при откриването на игрите през 1928 г. в Амстердам). На 26-ата сесия в Осло генералът влиза и в МОК. Стойчев оглавява комитета чак до 1982 г. Той не ограничава дейността му само до подсигуряване на условия за участие на наши спортисти на олимпиади. Генералът се стреми да повиши и международния авторитет на българския спорт и по негово време у нас се провеждат няколко мероприятия на МОК.
53-ата сесия в София през 1957 г. е първата в соцстрана след войната. В нея участват 36 членове на МОК. Те решават в олимпийската програма да влязат волейбол и стрелба с лък, а борбата запазва двата си стила. Приемат се ограничения в броя на състезателите по плуване и атлетика и на отборите - по максимум 16 играчи във футбола, баскетбола, водната топка и хокея на трева.
Връх в международната дейност на БОК
обаче става Х конгрес на МОК във Варна (1-4 октомври 1973 г.), последван от 74-ата сесия (5-7 октомври). Това е първият такъв форум след 43-годишната пауза от Берлин`30. Участват 74 членове на МОК, 131 национални комитета и 26 световни спортни федерации. След конгреса БОК получава олимпийската купа на МОК за 1974 г. Тя е учредена от Кубертен през 1906 г. и се връчва на организация, допринесла извънредно за каузата на спорта или за разпространението на олимпизма. В България се провежда и IХ генерална асамблея на европейските олимпийски комитети (ЕНОК) - 1978 г.
БОК дори опитва да направи България домакин на зимни игри. Инициатор за кандидатурите е Иван Славков. Той оглави Комитета през 1982 г., когато ген. Стойчев се отказа от поста и остана почетен председател. От 1987-а Славков е и член на МОК на мястото на генерала. Именно той организира и първата "акция" - за зимните игри през 1992 г., но при гласуването в МОК с минимална преднина спечели френското село Албервил. По това време МОК реши да размине зимните и летните олимпиади и организира зимни игри и през 1994-а. София се кандидатира и за тях, но пак безуспешно - домакин стана Лилехамер (Нор).
За обобщение на спортната дейност на МОК в помощ идват сухите факти. България е участвала на всички зимни олимпийски игри от 1936 г. насам, както и на всички летни оттогава, без Лондон`48 и бойкотираната от соцстраните в Лос Анжелис`84. Българските спортисти са спечелили общо 230 медала (55 златни, 90 сребърни и 85 бронзови) на летни игри и 5 (1-1-3) на зимни. По два пъти олимпийски шампиони са щангистът Норайр Нурикян (1972 и 1976), борците Боян Радев (1964 и 1968) и Петър Киров (1968 и 1972), кануистът Николай Бухалов (1992) и стрелците Таню Киряков (1988 и 2000) и Мария Гроздева (2000 и 2004).
