В средата на август, на 62 години, отнесен от COVID-19, този свят напусна художникът Дмитрий Врубел - прапраплеменник на руския живописец класик Михаил Врубел. Неговият графит, увековечил целувката между генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и лидера на ГДР Ерих Хонекер върху Берлинската стена, беляза края на Студената война и стана известен по цялата планета. Какви скандали предизвиква тази творба, какво е специалното в нея и защо преди да хване четката Врубел, според собствените му признания, е разпивал цели две седмици, припомня NEWS.ru.
Историята на графита „Господи! Помогни ми да оцелея в тази смъртна любов“ (наричан още и „Братска целувка“) е уникална от началото до края. Десетилетия разделят самата целувка, състояла се между водачите на двете социалистически държави, и появата на репродукцията на крепката им прегръдка на стената, разделяща Берлин на две части. Именно създаденият през 1990 г. от художника артобект се превръща в
символ на обединението на Германия
и добива статус на едно от най-разпознаваемите изображения в света.
Приживе Дмитрий Врубел разказва, че за пръв път е видял снимката на целуващите се генерални секретари във френско списание, което му донесло от чужбина познато момиче. Кадърът прави „тягостно впечатление“ на художника, обаче го вдъхновява за създаването на авторска артинсталация, състояща се от три произведения. Когато я вижда, поетът Дмитрий Пригов възкликва: „Тази работа би стояла добре на Берлинската стена!“. През януари 1990 г. въпросната идея все още изглежда фантастика, но няколко месеца по-късно Брежнев и Хонекер наистина се появяват върху фрагмент от източната страна на ограждението. Дотогава графити има само на западната.
По онова време Врубел прави изложби в собствения си апартамент, а купувачите на неговите картини най-често са чужденци. При едно от посещенията на такава „делегация“ художникът чува руска реч: оказва се, че гласът принадлежи на бившия преводач от ГДР Александър Бородовски, който се е преквалифицирал в дилър на съвременно изкуство. Именно той предлага на Врубел да покаже творбите си в Германия.
Там първата работа на съветския ъндърграунд артист, разбира се, е да отиде до Берлинската стена. И остава удивен от нейната височина: представял си е, че ще види 10-метрова конструкция, докато тя в действителност е далеч по-ниска. Скоро Дмитрий се запознава с една галеристка – шотландка, която му предлага договор и се заема да координира проекта за разполагането на негов графит върху Стената. Авторът си спомня, че не са получили разрешението веднага, но… само след няколко дни.
„И тогава закъсах – явно защото бях постигнал това, което исках. Изплаших се, защото никога не бях рисувал с водни бои, а само с маслени. И никога не бях рисувал на открито, а само в дома си. Казах на Саша Бородовски „Дай ми две седмици“ и отлетях за Москва.
Две седмици пих: от страх
Но нямаше какво да се прави, отидох, започнах работа…“, връща лентата Врубел в интервю за „Аргументи и Факти“ през 2010 г. По думите му, през цялото това време той все нямал пари и изпитвал неистов глад.
След седмица Врубел нанася последния щрих. Точно в този момент в Берлин пристига група съветски художници, на които също са били одобрени сюжети за полагане върху Берлинската стена. Тогава Дмитрий рисува още един портрет – на дисидента и защитник на гражданските свободи в СССР акад. Андрей Сахаров. Редом с образа му изписва една-единствена дума: danke (благодаря). „Едното произведение – с Брежнев и Хонекер, е посветено на онези, които са построили стената, а другото, с акад. Сахаров – на онзи, който я е разбил“, отбелязва авторът.
Изрисуваните от руския художник целуващи се комунистически лидери предизвикват възторг на Запад. Но в родината към работата на Врубел се отнасят скептично. Той си спомня, че първите определения, които чува за своя графит в последните дни на Съветския съюз, били
„кич“ и „конюнктура“
Независимо от това изобразената в крупен план целувка се разпространява по целия свят, а частта от Берлинската стена, където графитът е разположен, се налага като едно от най-популярните места сред туристите, посещаващи германската столица. През 2009 г. Врубел, който остава да живее в Германия, лично реставрира произведението, обезобразено от надписи на различни езици. Там и днес се снимат, правят се селфита, а някои дори впиват устни един в друг в опит да повторят оригиналния сюжет.
По време на Студената война западната страна на Берлинската стена е била плътно покрита с графити. Днес само няколко фрагмента напомнят за това, но все още може да се върви по нейния маршрут: линия с надписи Berliner Mauer е маркирана със специални плочки по цялата й някогашна дължина. Най-упоритите туристи твърдят, че при желание този път може да бъде преодолян за няколко дни. Най-интересното нещо, което ще срещнете по него, е именно запазеното парче от стената близо до Потсдамер Плац, превърнато в предмет на изкуството. Той се формира спонтанно. След като е обявено падането на стената, берлинчани започват да я разбиват с присъщия си ентусиазъм, с всевъзможни подръчни средства. Но силите не им стигат или просто решават да оставят парчето, особено след като върху него има графити, които изглеждат красиво и напомнят за времената на изолация. Сега този мемориален комплекс с дължина 1,3 км е артгалерия под открито небе – East Side Gallery: бетонни плочи, изрисувани с графити.
ЦЕЛУНИ МЕ
През 2017 г. австралийският художник с псевдоним Lushsux изобразява целувка между президента на САЩ Доналд Тръмп и премиера на Израел Бенямин Нетаняху върху стената, разделяща Йерусалим от Витлеем. Снимка на творбата публикува в своята страница в Туитър. Авторът обяснява, че с произведението си е искал да привлече вниманието към съдбата на палестинците, които според него са „закотвени във вътрешен затвор“.
Модният бранд Benetton, прочут с провокативните си реклами, в своята кампания UnHate (Не-омраза) през 2011 г. използва фотомонтажи на световни политически и религиозни лидери, слели устни в гореща дружеска целувка. Да се целуват са „накарани“ Никола Саркози и Ангела Меркел, Барак Обама и Уго Чавес, тогавашните лидери на Северна и Южна Корея Ким Чен-ир и Ли Мюн-бак и други двойки непримирими опоненти.
