На 9 ноември 1989 г., докато Берлинската стена падаше, Ханс-Йоахим Биндер бе нощна смяна в калиевата мина Бишоферод, село в комунистическата ГДР. Биндер работел по поддръжката в мината 17 г. и нямал представа за събитията, разгарящи се на 240 км на изток от селото. Първият знак, че нещо се случва, дошъл, когато повечето от колегите му изчезнали, за да разузнават какво става на границата със Западна Германия, на 10-ина минути път с кола от селото. Само трима се върнали да довършат смяната. По-малко от година по-късно Германия се обедини и така увенча един от най-изумителните епизоди в съвременната история. Не само комунистическата диктатура рухна и освободи 16 млн. души от страха от тайната полиция ЩАЗИ и цензурата. За разлика от други страни, освобождавани преди от тирания, цялото население на Източна Германия получи гражданство в една голяма и богата демократична страна. И като голям жест за добре дошли западногерманският канцлер Хелмут Кол превърна част от обезценените им спестявания в твърда валута по щедрия курс 1 дойче марка за една източногерманска марка. Над 1 млн. източногерманци (осита) се възползваха от свободата и се преместиха на Запад, за който бяха мечтали. Официалните статистики вече не измерват тази група - предимно млади, умни, жени и амбициозни, като източногерманци. За онези, които останаха, 30-те години след падането на Стената бяха смесица от забележителен прогрес, който възприемат като даденост, и горчиво разочарование.
Цената
Вредата, нанесена през 4 десетилетия потисничество и индоктриниране, не може да се превъзмогне за една нощ. Хората, отрасли в общество, в което инициативата бе безмилостно изкоренена, трябваше рязко да се адаптират към тежките условия на капитализма. Мнозина не успяха и това не е изненада. Биндер бе уволнен. Както и хиляди други, които преди това имаха сигурни, сиви и непродуктивни работни места, осигурени от държавата. Въпреки опитите да бъде спасена, включително и след протести и гладна стачка, мината в селото на Биндер бе затворена - общо 8500 компании от ГДР бяха приватизирани или ликвидирани от новата държавна агенция "Тройханд". Биндер в началото се захвана на няколко странни работни места и накрая се закотви в програмата "Харц IV" за безработни, където е до днес. Като много източногерманки съпругата му се преквалифицира и отиде да търси работа на Запад. На въпрос какво мисли за обединението на Германия той свива рамене. "Сигурната ми работа изчезна. Според мен ГДР можеше да продължи да съществува".
Нямаше наръчник с упътвания как Изтокът да се слее със Запада. Политиките, които се провалиха при Биндер, винаги ще си останат обект на яростни спорове. Изненадваща обаче е скоростта, с която те се върнаха в обществения живот 30 г. след падането на Берлинската стена. Вестниците и списанията са пълни с оценки и анализи на обединението - западногерманците се връщат в спомените си и спорят с източногермански автори. Никога досега Германия не е обсъждала толкова разпалено обединението. Защо е така? Дебатът се разгорещи преди 3-4 години, казват наблюдатели. Най-очевидното обяснение е мигрантската криза от 2015-2016 г. Петра Кьопинг, министър на интеграцията на Саксония - една от петте източни провинции, създадени след обединението, казва, че когато се опитала да обясни на съгражданите си защо държавата помага на бежанците, някои от тях й отвърнали: "Интегрирайте първо нас!" Много източногерманци се гневят за средствата, отпускани за подпомагане на новодошлите, защото се чувстват на заден план. Не им харесва, че определят оплакванията им като расистки. Но бежанската криза задълбочи разделението, казва Кристиян Хирте, специален комисар в правителството за Източна Германия. Ангела Меркел, която като канцлер е най-яркото лице на Източна Германия, лансира идеята, че източните провинции преживяват нещо подобно на опита на Западна Германия през 1968 г., когато децата принудили родителите си да си дадат сметка за действията си през нацисткия период. Сега младите източногерманци търсят обяснение какво се е случило с родителите им по време на обединението. "Дългогодишните рани се затвориха, защото хората бяха абсорбирани и намериха място в новото общество", казва Щефен Мау от Хумболтовия университет в Берлин. "Вероятно за да осъзнаем това, са нужни 25 г."
Това лято младата Мари-Софи Шилер от Лайпциг, която има подкаст "Гид за Изтока", проведе емоционален разговор с родителите си за преживяното от тях през последното десетилетие на миналия век. Тя с почуда научава за всекидневните им тегоби и унижения по онова време. Щефан Майер, активист, израснал в Източен Берлин, си спомня как виждал самочувствието на родителите му да изтънява, когато се опитвали да си намерят място в новата страна. След 1990 г. "целият софтуер на живота се промени" за източногерманците, казва Маркус Кербер, високопоставен служител в Министерството на вътрешните работи. Краткосрочната болка бе неизбежна. Средната производителност на труда на Изток е 30 на сто от тази в Западна Германия. Решението на Кол да обмени гедерейските марки при курс 1:1 превърна за ден куп фирми в неконкурентоспособни. Оцелелите се бореха със западните правила, които им се стовариха накуп. Има данни, че 80 на сто от източногерманците в някакъв момент от живота си са били безработни. Вероятно "Тройханд" е можела да действа малко по-меко, твърдят някои днес. Може би обединената държава е трябвало да изработи нова конституция, вместо просто да разшири действието на западногерманската на Изток. Западът е можел да се поучи от някои от положителните качества на живота в ГДР, като безплатни детски градини или насърчаване на трудовата заетост на жените извън дома. Радикалните партии вляво и вдясно развиват тези аргументи до крайност и твърдят, че обединението е било "колонизиране" на едни объркани хора от експлоататорския Запад.
Нужно е разбиране
Тези аргументи срещат разбиране у много осита, които са се борили, за да вземат съдбата си отново в свои ръце. Източногерманци заемат едва 4 на сто от елитните работни места в източните провинции, казва Кьопинг. Мнозина живеят под наем в жилища на западногерманци, които притежават по-голяма част от жилищния фонд в източните провинции. "Понякога източногерманците се чувстват, сякаш са управлявани от други, а не се самоуправляват", казва Клара Гайвиц от Бранденбург, който е кандидат да оглави германските социалдемократи. Източногерманци не са щурмували и националните центрове на властта. 14 г. след като влезе в управлението, канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук (2012-2017) си остават единственото изключение в това отношение. Наскоро и Меркел започна да прави равносметка на обединението. "Всички ние трябва... да се научим да разбираме защо за толкова много хора от източногерманските провинции германското обединение не е само положителен опит", каза тя на 3 октомври. Германците гледат по различен начин на обединението. Половината от западногерманците го смятат за успех. Две трети от източногерманците обаче са на обратното мнение. Много западногерманци така и не проумяха през какви перипетии са преминали сънародниците им. "На 4 октомври 1990 г., ден след обединението, след парти, продължило цяла нощ, животът ми си продължи нормално постарому", казва Кербер. "Но това не се случи с нито един източногерманец".
Напоследък се налага мнението, че Изтокът е люлка на неонацизма, което се подкрепя от укрепването на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ). В германските национални медии Изтокът често се представя като мозайка от образи на екзотична земя, където крайнодесните постоянно маршируват по улиците и пъдят имигрантите. Тези оценки обаче пренебрегват огромният напредък, постигнат от Източна Германия след обединението. Гражданите бяха освободени от униженията на живота в една държава, която постоянно ги следи. Беше им позволено да избират лидерите си, да изразяват мнението си и да пътуват в чужбина. В икономиката въпреки трудностите в първите години Изтокът бързо започна да се прелива в Запада и животът драстично се подобри. Днес някои от източногерманските региони имат по-ниска безработица от западните постиндустриални области като Саарланд или долината на Рур. Паричните трансфери от близо 2 трилиона евро от Запад на Изток намалиха пропастта в инфраструктурата. Днес тези плащания са около 30 млрд. евро годишно основно под формата на социално-осигурителни фондове. Заплатите на Изток сега са около 85 на сто от средните за западните провинции и цената на живот е по-ниска. Намаля и разликата в продължителността на живота, въздухът е по-чист, сградите са по-умни.
Накъде клонят везните
Миналата година икономистите Андреа Болто, Уенди Карлин и Паскуале Скарамоцино сравниха ситуацията в източните германски провинции след обединението с южните райони на Италия, където БВП на глава от населението остава малко над половината от този в Северна Италия. Може би най-ярко е сравнението с други части на Европа, отърсили се от комунизма. Ръстът на БВП на глава от населението в Източна Германия надвишава този в повечето източноевропейски страни.
Както отбелязва бившият източногермански дисидент Рихард Шрьодер, прилагането на западните закони и практики ограничи заплахата от олигархичната корупция, която прояжда източните германски съседи. И ако източногерманците невинаги оценяват късмета си, то е, защото се сравняват с Хамбург и Мюнхен, а не с Братислава и Будапеща. Предимствата на обединението включваха и обещанието, че източногерманците най-сетне ще се наслаждават на живота, за който така завиждаха на западногерманците. Години наред те бяха принудени да гледат западния начин на живот в бонбоните и кафето, които им изпращаха роднините от Запад, в западните стоки по витрините на магазините, достъпни само за притежателите на твърда валута, или в рекламите по западната телевизия, чийто сигнал успяваха на уловят през границата. През 1990 г. канцлерът Кол обеща на източногерманците просперитет. Вместо това получиха деиндустриализация и масова безработица.
"През 1990 г. 300 000 души скандираха "Хелмут" на площада в Лайпциг", спомня си Курт-Улрих Майер, участвал в изграждането на Християндемократическия съюз (ХДС) в Саксония. "4 г. по-късно той дойде отново и трябваше да го пазим с чадъри от яйцата и доматите, с които го замеряха". За разлика от поляците и унгарците, източногерманците имаше кого другиго да обвиняват за несполуките. Сливането между Изтока и Запада сякаш спря. Днес едва 7 на сто от най-скъпите 500 компании са с централи в източните провинции. Това лишава общините от данъчни приходи и допринася за разликата в производителността между Изтока и Запада, която е около 20 на сто през последните 20 г. Повечето активи, ликвидирани от "Тройханд" са в ръцете на западногермански или чужди компании, което спъва развитието на източногерманската капиталистическа класа. За мнозина най-добрият начин да заживееш като западногерманците бе да се преместиш на Запад. Над една четвърт от източногерманците на възраст 18-30 г., две трети от които жени, сториха точно това. Този процес засегна особено селските райони в Източна Германия. Градовете и селата се обезлюдиха, паднаха приходите от данъци, затворени бяха училища, магазини, събаряха се жилищни сгради. Масовата емиграция на млади хора доведе до спад в раждаемостта. След 2017 г. нетната миграция Изток - Запад е почти нулева, но няма ръст и на хората, които се местят на Изток. Изтокът е и много по-възрастен от Запада. След 1990 г. броят на хората на възраст над 60 г. се е увеличил с 1.3 млн. души на фона на намаляването на населението с 2.2 млн. души.
Обещанията на Конституцията за "равни условия на живот" в Германия изглеждат непостижими. Правителството се опитва да помогне на "структурно слабите" райони и на Изток, и на Запад. Ако инвестициите в инфраструктура или технически университети може да помогнат в някои градове, те не могат да спрат демографския спад в много източногермански региони.
Формулата на справящите се
Картината е по-ведра и ярка в някои източни градове. В Потсдам, Йена и Дрезден има индустриални клъстери, евтини жилища и се развива туризмът. Някои градове, като Лайпциг например, буквално процъфтяват през последните години. Районът около Берлин печели от успеха на столицата, особено благодарение на това, че по-възрастните работещи в столицата се местят да живеят в предградията. На фона на застиналата миграция на Запад градовете на Изтока сега засмукват образованите хора от по-малките градове и села. Промените на Изток може да имат политически, социални и културни последици, които тепърва предстои да се развият. През февруари хиляди поддръжници на "Динамо Дрезден" изненадващо започнаха да скандират на стадиона в Хамбург: "Източна, Източна, Източна Германия". Видеозаписът светкавично обиколи Германия и предизвика дебат - дали феновете не възпяват някакъв "източен" вариант на войнствен германски национализъм, или пък възхваляват идентичността си, толкова дълго използвана подигравателно като синоним на глупост и тесногръдие?
"Идентичността е ключът към разбирането на Източна Германия", казва Франциска Шуберт от партията на Зелените, която представлява Гьорлиц в местния парламент в Саксония. 47 на сто от източногерманците казват, че се определят по-скоро като източни, отколкото като германци, а това е много повече в сравнение с момента на еуфорията след обединението. Регионалната идентичност е важна за Германия - питайте баварците. Но на Изток тя сякаш повече е вкоренена в политиката, отколкото в културата и традициите.
Писателката Яна Хенсел неотдавна изнася лекция в училище в родния си град Лайпциг и е изумена, че половин час тийнейджърите й задават въпроси за предложението източногерманците да ползват предимство при заемане на държавни служби. Повече от 25 г. след края на ГДР учениците отново станаха източногерманци, споделя тя. И предупреждава - "ако не внимаваме, ще загубим още едно поколение".
АзГ вече се възползва успешно от ситуацията. С лозунга "Изтокът се надига" партията взема по над 20 на сто от гласовете на избори в източните провинции, последният случай бе на 27 октомври в Тюрингия. Там и на изборите в Бранденбург и Саксония само гласовете на избирателите над 60 г., гласували за традиционни партии, попречиха на АзГ да стане първа сила. В Саксония и Тюрингия АзГ е най-популярната партия сред хората под 30 г. А това е доста тревожно за тази част на страната, където екстремизмът има плодородна почва за развитие. Повече от половината от престъпленията от омраза в Германия са в източните провинции, макар там да живеят 20 на сто от населението и да има по-малко мигранти. Но източногерманската идентичност не е запазена само за екстремистите. Много млади източногерманци залагат на своята "оси идентичност", след като са се сблъскали с пренебрежение или неграмотност и неразбиране на Запад.
