В 5.06 часа тази сутрин настъпи астрономическата пролет. В този час температурите не бяха съвсем пролетни - в София, Видин, Кнежа беше 0 градуса, в Кюстендил, Добрич, Разград, Велико Търново - 1 градус, имаше и слана. На Черни връх беше минус 11 градуса. Най-топло беше в Ахтопол - 6 градуса.

След обяд облачността ще е променлива, често значителна, но ще е почти без валежи. Максималните температури ще бъдат между 10° и 15°, в София – около 11°.

Днес е денят на пролетното равноденствие - денят и нощта са приблизително равни по продължителност, като оттук нататък светлата част на денонощието ще се увеличава. На този ден Слънцето прекосява небесния екватор, движейки се от юг на север. В следващите дни и седмици изгревът ще идва все по-рано, а залезът - все по-късно.

Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? На тези въпроси е посветил статия в "Климатека" метеорологът Николай Петков.

В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Наблюдава се удължаване на продължителността на лятото с около 22% и скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо през периода 1952 – 2011 г., според научно изследване от 2021 г.

Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга, поради местните особености на релефа и географската ширина. Факт е например, че въпреки затоплящия се климат и намаляването на суровите зими в България, е възможно да има по-чести периоди, при които температурата на въздуха се понижава под 0 градуса.

Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. Миналогодишната есен беше сред най-топлите през последните десетилетия — през втората половина на октомври температурите в някои райони от страната надхвърлиха 30°C и хората до последно бяха на плаж. А за втора поредна година беше отчетена най-топлата зима в историята в България, главно поради факта, че февруари 2024 г. беше изключително топъл, със средни температури по-високи от обичайното дори за месец март. Но на фона на тези рекорди, пролетта у нас през 2023 г. бе сравнително студена, както и тази от 2021 г. и 2022 г.

През последните десетилетия в България има най-осезаемо затоплянето през летните месеци, като повишението на температурата достига до 2 °C в големите градове, а през зимата е по-слабо, според научно проучване. Има удължаване на вегетативния период в страната (броя дни в годината със средноденонощна температура над 5°C) с около 20 – 25 дни, или около 10% над по-голямата част от страната през последните десетилетия. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, които да проследяват промяната на дължината на сезоните, на база на достъпните данни може да се заключи, че в България се наблюдават сходни тенденции на удължаване на периода с летни температури и скъсяване на останалите сезони. 

Безспорно е, че климатичните промени засягат климата на България, в това число и продължителността на преходните сезони, което води до множество последствия, в това число икономически, социални, финансови и др. Например, тези промени имат влияние върху селското стопанство и флората и фауната в страната. Поради по-меките зими и по-дългите лета, в страната ни все повече се подобряват условията за отглеждане на топлолюбиви култури като смокини, за сметка обаче на увеличени рискове за намаление на добивите на култури като розови домати, царевица и много други. А затоплянето през зимата е и причина за нашествието на дървеници в Европа, както и други инвазивни видове.

Ог гледна точка на туризма, над 50% от европейските зимни курорти ще имат значително намаление на снежната покривка до края на века, при затопляне само от 2°C, но проблемите са явни и сега, като курорти като Банско, Витоша и Пампорово редовно се налага да разчитат на изкуствен сняг, за да “спасят” сезона. Пролетната снежна покривка в Северното полукълбо намалява от 1950 г. насам, като по-ранното снеготопене се отразява и върху режима на реките.

И въпреки че се очаква да има удължаване на летния сезон по морските курорти, поради все по-честите и интензивни горещи вълни, много от големите туристически дестинации в Южна Европа ще стават по-малко привлекателни за туризъм по време на най-топлите месеци – юли и август.