Хърватия отдавна е популярна морска дестинация със своята безкрайна броеница от острови, полуострови, живописни крайбрежни градчета с крепостни стени, венецианска архитектура и добре развита туристическа инфраструктура. Плажовете ѝ отстъпват значително на гръцките и турските (пясък там почти няма), но това бива компенсирано от останалото.
Две от най-ценните ѝ природни съкровища обаче не са на морския бряг, а навътре в сушата - националните паркове Плитвице и Крка, водни каскади в немислими синьо-зелени цветове сред буйна растителност. И ако Плитвишките езера (често погрешно наричани Плитвички заради хърватското произнасяне на името) са световноизвестни и посещавани от тълпи туристи през юли и август, то Крка остава леко встрани от лудницата - без да им отстъпва по красота.
Кога е подходящото време да ги посетим?
Сега. Хърватия не прави изключение сред страните от ЕС, които постепенно облекчават изискванията за пътуващите в условията на ковид, а пролетта е най-красивият сезон по тези места. Сезонността в туристическия поток е отразена и в цените на билетите, които например за Плитвишките езера варират между 15 и 50 лева (55-180 куни), в зависимост от това дали ги посещавате през зимата, от април до юни (или септември-октомври), или в летния пик. Това е цената за еднодневен пропуск, а има и двудневен, ако искате да им се насладите по-подробно и без припряност. Отделно се плаща паркингът, като през лятото е трудно да се намери място на него в обедните часове.
Националният парк Плитвишки езера обхваща почти 300 кв. км площ и (тогавашна) Югославия го обявява за първия си национален парк още в далечната 1949 г., а през 1979-а го оценява и ЮНЕСКО. Самото название Плитвице е записано още през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.
Обаче до края на 50-те езерата и водопадите на живописния воден ансамбъл остават трудно достижими, достъпни само по горски пътеки. Всъщност 16-те езера покриват само 1% от площта на парка, но привличат повече от 1 млн. туристи всяка година. Днес те се атакуват удобно по система от дървени пътеки и мостчета, а има и влакче и корабчета, които прекосяват парка в услуга на по-мързеливите. Разбира се, плуването в студените тюркоазени води е строго забранено.
Тъй като най-ниското и най-високото езеро са с цели 135 метра разлика в надморската височина, повечето хора избират да превземат парка от горния му (северен) вход. Около него се намират и четирите хотела, стопанисвани от управата на националния парк. Ако тръгнете отдолу, след първите четири езера ще трябва да се катерите. Най-високо над морското равнище е Прошанското езеро (639 м), а най-ниско е Новаковица брод (503 м). На гърба на билета има карта на езерата, а маршрутите са назовани с букви от азбуката и
са с дължина от 3 до 18 км
- в зависимост от времето, с което разполагате, и настроението ви за туризъм.
Плитвице е дом на богата флора и фауна - само птиците са близо 120 вида, а има и елени, мечки, вълци... Но всички те избягват тълпите и едва ли ще ги срещнете. Затова пък ще останете запленени от кристалния синьо-зелен цвят на водата, който се дължи на основите от шуплест варовик под водните басейни. Езерата са свързани чрез общо 56 водопада, най-известните сред които са Батиновачки, Галовачки и Козячки. А най-величествена е гледката при Саставци, където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица от високия 72 метра водопад. В парка има 20 пещери.
Националният парк е на около 135 километра от Загреб, като се намира много близо до магистралата Загреб-Сплит. От България обаче са над 900 километра и със сигурност е добре дестинацията да бъде съчетана с нещо друго - дали хабсбургската столица, или море в Далмация... От Загреб може да се дойде и с автобус.
Много по-малко известен, поне сред българите, е национален парк Крка (на български вероятно е по-правилно да се изписва Кърка). Той незаслужено остава пренебрегван в полза на Плитвишките езера, въпреки че близостта му до далматинските перли Сплит и Шибеник привлича немалко туристи през лятото.
Крка обхваща 109 кв. км площ и е разположен по протежението на река Крка и нейния приток Чикола. Също като в Плитвице, и тук съхранената екосистема има изключителна природна ценност. Травертиновите каскади от водопади, потоци и езера не отстъпват по красота на по-популярната туристическа дестинация. В пределите на Крка попадат и два манастира - сръбски православен и францискански католически, разположен на малкото островче Висовац, а също и малък етнографски комплекс от реставрирани воденици.
Водопадите са седем, като
най-величествен и посещаван е Скрадински бук
Той представлява каскада от 17 по-малки водни пада, разположени върху 800 метра, а височината му е 37.5 метра. Може да разгледате водопада от различни ъгли, така че да добиете пълна представа за великолепието му. Една от причините, поради която Скрадински бук бе толкова обичан от туристите, е, че до 2020 г. плуването под него беше позволено. Вече не е така - според властите климатичните промени и нуждата да бъде съхранена екосистемата са продиктували това решение. Все още обаче може да се плува във водоемите на Крка в други участъци на природния парк - Стинице, Реметич-Писак и водопада Рошки слап.
Той е също атрактивен и представлява серия от 12 водопада на около 650 метра дължина и 450 метра ширина. Тази част на парка може да се разгледа за около 2-3 часа, като и тук са поставени дървени пътеки, мостчета, информационни табели, обособени места за пикник и изобщо всичко необходимо за приятно прекарване на един ден сред природата. Всъщност Крка е около 45 км дълъг, започва от град Книн и завършва в близост до Шибеник на Адриатическо море. Различните му части могат да се разгледат с един билет, като цената е сходна с тази в Плитвишките езера, но позволява вход неограничен брой пъти в рамките на деня. Така че можете спокойно да го напускате и да се връщате пак, изминавайки с кола по-дългите разстояния.
Национален парк Крка се посещава лесно от град Шибеник (13 км) и отстои на около час с автомобил от Задар и Сплит. До Скрадински бук може да се пристигне и по вода, с корабче от Скрадин. Подобно на Плитвишките езера, не се препоръчва посещение през юли и август - тогава пускат по 10 000 билета на ден и може да е наистина пренаселено. През есента и зимата комплексът затваря по-рано, но ще сте почти сами по дървените алеи. Ала най-хубаво е през май, когато всичко цъфти, зеленее, тече и се събужда за нов живот.
