16-годишният Атаула тръгнал във вторник да си вземе резултатите от теста - нещо обичайно, но с крайно необичайно за нас средство за придвижване, самоделен лифт през урвата, която разделя неговото село от това с училището. Урвата е дълбока - без лифта човек трябва да върви два часа пеш надолу и нагоре, за да преодолее разстоянието. С лифта това отнема само четири минути. Проблемът със самоделните лифтове обаче е, че се чупят. Така във вторник Атаула от иначе затънтения планинския район до Пешавар, Пакистан, без да е очаквал, попадна в световните новини.

Момчето е едно от шест деца, които заедно с двама възрастни прекараха 16 часа над бездната, увиснали в едва крепяща се кабина, след като се скъса въже на лифта, с който пътували. Спасителната операция бе водена от армията на Пакистан и наблюдавана от хиляди хора не само в страната, но и по целия свят. Тя завърши благополучно и в крайна сметка с подръчни средства, както често става по тези райони на света.

"Всички деца започнаха да крещят. Вкопчихме се един в друг, но кабинката продължаваше да се люлее. Бях сигурен, че съм мъртъв", разказва пред "Гардиън" Атаула, вече здраво стъпил на земята.

Село Алай е в планинския район Батаграм и има доста труден релеф. Пътят е един - тесен и стръмен, и пресича река и нейните притоци, което направило спасяването още по-сложно. Цял ден във вторник над бедстващите хора кръжаха хеликоптери с висящи от тях командоси, но приближаването им беше невъзможно заради ветровете в района и заради опасността въздушните потоци около перките да запратят кабината към бездната.

Малко преди падането на здрача, хеликоптерите успяха да изтеглят едно момче. Други видеа показаха как до кабинката достига местен човек, който успя да извади оттам три деца едно по едно, придвижвайки се по оцелялото въже. Останалите бяха изведени от специалисти по лифтове и въздушни тролеи (известните атракции зип лайн), които се спуснаха с карабинери почти както го правят децата в "Коколандия". От рамката на креват беше сглобено приспособление, което да служи за седалка.

Казваме деца, но тези момчета на 15-16 г. в тези планински райони са, общо взето, готови за живота. Най-малкият обаче - Ибрар Ахмед, е на 13, и казва пред "Гардиън", че много пъти е губил надежда. "Мислех си, че понеже съм най-малък, ще умра преди всички. Като не дойде никаква помощ, много се отчаях. Като не успяха да ни извадят до 16:00 ч., съвсем изгубих надежда. Малко се обнадеждих, когато армията спаси Ирфанула, но пак се отчаях, когато мръкна и прибраха хеликоптерите. Съвзех се чак когато един местен човек спаси второто момче", разказва Ахмед.

Атаула разказва, че групата тръгнала за училище в 7:30 ч., а аварията станала съвсем скоро след качването в лифта. "Вятърът беше много бурен, кабината се клатушкаше, а и от една година няма врати от едната страна. Всички плачеха", разказва 15-годишният Ризванула. Гюл Фараз (24) - единият от двамата възрастни (информацията един или двама са възрастните си противоречеше цял ден), убеждавал по-младите, че ще оцелеят, макар че сам той не вярвал на избавление. "Честно казано, колкото и да повтарях на децата, че ще се спасим, не виждах никакъв шанс. Беше много хаотична ситуация", обяснява Фараз. За беля, за повече от час в кабината нямали мобилна връзка. Когато най-сетне телефоните хванали сигнал, Фараз почнал трескаво да звъни на брат си, местните духовници и приятели. Сега обаче е изключил телефона си, защото той не е млъкнал оттогава.

Умраиз - бащата на Ирфанула, който беше вдигнат от командосите с хеликоптера, разказва, че не е имал сили да погледне към люлеещата се кабинка. Крещял обаче колкото глас има на сина си да не спира да се моли. Какъв късмет, чуди се Умраиз, скъса се новото въже, а старото издържа.

Иначе чувствата след спасяването не са само радостни. Местните хора казват, че властите са знаели за проблемите и липсващата врата, но не обръщали досега внимание. Да не говорим, че тези лифтове често са дело на самодейци и единствено спасение при липсващата инфраструктура. Учителят Фаяз Али казва: "Докато не стане сакатлък, не действаме. Примерно имаме четирима учители за 326 ученици. Нехае се за важните неща и същото стана и вчера. Властите трябва да действат, когато възникне проблем, а не когато той стане световна новина". Сега надеждата е някой все пак да построи мост, за да не се налага лифтът отново да действа.