В Искърското дефиле сега дърветата са едва напъпили, а пътеките - разкаляни от скорошния сняг. Но през април и май, когато снеготопенето е в силата си, водопадът Бовска Скакля е истинска атракция. В края на лятото, особено ако е по-сухо, той може почти да пресъхне, но през пролетта водата шурти буйно между скалите. Особено красиво е в периода, когато цъфтят люляците.
Маршрутът покрай водопада е известен като Вазовата екопътека. След като посетил частта от Искърския пролом между Лютиброд и Бов в края на XIX век, патриархът на българската литература се привързал към красотата на района. През 1897-а Иван Вазов е сред първите пътници на новооткритата жп линия София-Роман. След това преживяване, което бива описано в пътепис, писателят се връща многократно в селата и местностите по Искърския пролом.
Има и виц за народния поет:
през май 1899-а той посещава Церово на годишния изпит на учениците в местното училище. Вазов дори изпитва един ученик, по-късно същия ден прави излет към Заселе. Срещата му с тогавашния кмет е в основата на широко известния анекдот “…..поет-моет, я съм на Зазелье кмет”.
В края на живота си две години подред (1917-1918) писателят отсядал и творил в къщата на Иван Дангов, известна също като Вазова. За съжаление прозвището на къщата не я е спасило от разруха. До нея може да се стигне по маркирана пътека от село Бов, която води до запустялата махала Данговци (това по онова време било не само фамилно име, а и прякор за хора, славещи се със своя особен и чепат характер) в подножието на старопланинския връх Кошущки. Къщата е надвесена над долината на река Трескавец, а близо до нея се намира оброчният кръст "Св. Илия".
Село Бов и гара Бов са две различни неща.
Селото е няколко километра навътре в Стара планина, а гарата - до самото течение на Искъра и главния автомобилен път през дефилето. До нея, разбира се, може да се стигне не само с личен автомобил, но и с влака, който Дядо Йоцо поздравявал с вдигната капа всеки ден от отсрещните скали. Днес в дефилето има и паметник на самобитния Вазов герой, издялан от врачански камък, само че той се намира по-надолу по течението, край село Очиндол.
Ние обаче оставаме край гарата, на чиято табела някой хитроумно е нарисувал сърце до надписа Бов и е вписал в него едно "лю-". Наистина трудно е да не обичаш това красиво място.
Що се отнася до пътеката към водопада, по-предвидливите тръгват към нея именно от гарата. Ако са дошли с влак, се налага да продължат около километър нагоре по шосето - до рибарника, където моторизираните оставят колите си на малък паркинг. Той побира десетина автомобила и през топлите месеци, когато в района на туризъм се изсипва цяла София, наистина се оказва извънредно малък. Но това да го мислят шофьорите. В гара Бов обитателите са малцина (69 според НСИ), но живеещите край екопътеката са винаги общителни и готови да разкажат някоя лакърдия с участието на дядо Вазов, дядо Йоцо и другите местни знаменитости. Ще се ориентирате, че сте близо до целта по това, че
последната улица носи името на прочутия литературен герой.
Екопътеката нагоре е около час и половина, като има по-трудни и по-лесни участъци. Естествената просека е обезопасена тук-таме с каменни стъпала, дървени мостчета и метални парапети, така че е достъпна дори и за по-малки деца. Пътеката е обновена през 2007 г., когато и започва да се радва на по-голяма популярност, иначе функционира от далечната 1972 година.
От паркинга при последните къщи на гара Бов до долния край на водопада изкачването е около 30 минути. В началото, при първия мост, има малка пещера, наречена Козарска.
Неизбежно е да се спре за фотосесия на фона на водната завеса. Общата височина на водния пад е 120 метра, като каскадата включва един голям и няколко малки скока. Но е трудно всички те да се разгледат добре с просто око.
По някое време пътеката пресича реката и минава от другата страна на водопада. В този участък е най-стръмната част от похода и колкото повече се приближава човек до село Заселе, толкова по-лесно и приятно става. От широката равна пътека на платото се разкриват приказни
панорами към река Искър и околните върхове
на Стара планина. Има площадки за селфита, пейки и дори дърворезби на самобитния творец Йоско Йосифов. В няколко произведения той разказва местната легенда за Вълчан войвода, поп Мартин и Фатмето (попитайте местните за повече подробности).
В Заселе са се погрижили за изморените и изгладнели туристи - когато няма противоепидемични забрани, в самия край на екопътеката работи кръчма, а още по-добра е тази в комплекс "Божилово", по-нагоре в селото. Следва връщане до влака или до колите. Въпреки че този вариант се препоръчва като оптимален за неделни кашкавал туристи, мнозина предприемат разходката наобратно - от просторния паркинг в Заселе надолу към гара Бов. И изкачването остава за десерт.
До Вазовата екопътека с кола се стига, като от София се излезе в посока Мездра. Веднага след Своге се появява табела "Вазова екопътека", но тя води до село Заселе и втория вариант за поход. Който иска да пътува до гара Бов, трябва да продължи още малко по главния път и да се отклони вляво няколко километра по-късно (когато отново има табела). Разстоянието от столицата е около 50 километра, които се изминават бавно заради серпантините на пътя в дефилето.
Жителите на село Бов се гордеят със средновековна легенда. Според нея по време на IV кръстоносен поход през 1206 г. войските на цар Калоян пленили латинските рицари. За да бъдат пощадени, част от тях -
начело с маркиз Сен дьо Бьоф
- били принудени да се заселят в тукашните земи. Възможно е един от авторите на легендата да е самият дядо Вазов, ето какво пише той в пътеписа си "Разходка по Искъра": "Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари."
Като допълнителна програма наоколо можете да посетите и манастирите "Седемте престола" и Черепишки. Вторият също е увековечен в разказ на Вазов от "задължителната програма" - "Една българка". На любимия си район народният поет посвещава и своята стихосбирка "Скитнишки песни", както и пътеписа "Из Мала Стара планина". В него той пише: "Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово (в клисурата на Искъра), ако погледнете наляво, в едно дълбоко гърло на Стара планина, ще видите в дъното му от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Това видение трае само миг, но впечатлението е силно. Иска ви се да се побави влака, за да се полюбувате по-дълго на тая картина. Ето защо аз жадно издебвам мигът, колчем пътувам из клисурата, да погледна пак водопада".
Вие обаче не разчитайте на зърването от прозореца на влака, а идете и се полюбувайте на Скакля на място.
