Ако има нещо, което зрителите и гласуващите за награди обожават, то е да видят как една изгаснала звезда възражда кариерата си с някое зашеметяващо изпълнение. Но намирането на точната роля, с която да се преоткриеш пред света, е истинско изкуство. Ще спечели ли Деми Мур наградата за най-добра актриса на тазгодишните "Оскари"? Шансовете ѝ са големи. Нейното смело изпълнение в сатиричния бодихорър филм на Корали Фаржа "Веществото" вече ѝ донесе "Златен глобус". Освен актьорското ѝ майсторство, един ключов фактор може да наклони везните в нейна полза: Холивуд обича, когато бивша суперзвезда се завърне – както и всички ние.
"Преданите фенове на дадени актьори се чувстват оправдани, когато те отново станат популярни", казва Анна Смит, филмов критик и водеща на подкаста Girls on Film. "А обикновените зрители може би изпитват известна носталгична привързаност към хората, които са гледали на екрана, когато са били по-млади – още повече, ако те са участвали в популярни филми. Подозирам, че дълбоко в себе си, когато виждаме как съдбата на една известна личност се променя към по-добро, това ни дава надежда, че същото може да се случи и с нас."
Сегашният успех на Мур притежава всички елементи на идеалното холивудско завръщане. В по-малка степен същото може да се каже за впечатляващата роля на Памела Андерсън в The Last Showgirl, който ѝ донесе номинации за "Златен глобус" и наградите на Гилдията на актьорите. Още един учебникарски пример за завръщане е това на Ке Хуи Куан: след 20-годишно отсъствие от актьорската сцена, бившето дете-звезда спечели "Оскар" за най-добра поддържаща роля за "Всичко навсякъде наведнъж", а през февруари предстои премиерата на първия филм, в който той изпълнява главна роля, Love Hurts.
Колкото и различни да изглеждат тези истории, всички следват отдавна установен модел.
"Идеалното холивудско завръщане е внимателно режисиран спектакъл"
– казва Марк Борковски, PR експерт и автор на The Fame Formula: How Hollywood's Fixers, Fakers and Star Makers Created the Celebrity Industry. "Една забравена звезда – като Деми Мур – трябва да влезе в роля, която отразява нейния личен житейски път. Добавете щипка авторитет от известен режисьор и достатъчно провокация, за да предизвикате разговори, и вече имате рецепта за възкресение в А-листата."
От какво се нуждае едно велико завръщане? Както казва Борковски, първата съставка е вдъхновяваща задкулисна история за изкупление.
Този петък предстои излизането на първия филм на Камерън Диас от над 10 години, Back in Action на Netflix, след като звездата обяви оттеглянето си през 2018 г. Но тъй като тогава Диас все още беше на върха, завръщането ѝ не носи особен емоционален заряд – още повече, че филмът е високобюджетна екшънкомедия, която изглежда като нещо, което може да направи без усилие. Любопитно е, но не и впечатляващо.
За разлика от това, завръщането на Мур прилича на приказка. Тя не е имала голям хит от 90-те години, а в речта си на "Златните глобуси" разказа как увереността ѝ е била разклатена, когато продуцент я нарекъл "актриса за пуканки". Но "Веществото" доказа на всички, че в нея има още много хляб. Това е онзи тип история за преодоляване на препятствия, каквито Холивуд обича.
Повечето завръщания на актьори си приличат: някой, които е бил несправедливо пренебрегнат от индустрията, получава дългоочаквано признание. Ке Хи Куан игра в "Дяволчетата" и "Индиана Джоунс и Храмът на обречените" като дете през 80-те, но после киното го загърби. Така че, когато получи шанс да блесне във "Всичко навсякъде наведнъж", реалната история беше по-удовлетворяваща от всеки измислен сюжет. Зрителите и членовете на Академията можеха да се насладят на усещането, че най-накрая е въздадено правосъдие.
Памела Андерсън, от своя страна, е говорила за това как индустрията се отнася с нея несправедливо – последно чрез сериала Pam & Tommy на Hulu, който разказа нейната история без нейно участие. Така че The Last Showgirl е всъщност разказ за жена, която си връща контрола над собствения си образ.
Още един класически случай е Брендън Фрейзър, чиято невероятна роля в "Китът" дойде след години на безработица и депресия, които той свързва с твърдението си, че е бил сексуално насилен на събитие през 2003 г. от Филип Бърк, тогавашен президент на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд (организацията, която по това време раздаваше "Златните глобуси"). Спечелването на "Оскар" за най-добър актьор през 2023 г., заедно с Куан, се почувства като още един дълбоко емоционален хепиенд.
По-въздействащо е, ако преживяванията на актьора намират отражение на екрана
Във "Веществото" Деми Мур играе бивша суперзвезда, изпаднала в забвение – нещо, което самата тя познава твърде добре. Подобни автоиронични сценарии се появяват отново и отново – от "Булевардът на залеза" (1950), където Глория Суонсън изобразява залязла звезда от нямото кино, каквато е била и в реалния живот, до филмите, които съживяват кариерата на Бети Дейвис на два различни етапа: "Всичко за Ева" (1950) и "Какво се случи с Бейби Джейн?" (1962).
Видяхме същия модел и в "Кечистът" (2008), където Мики Рурк е пребит и съсипан ветеран от шоубизнеса. В "Бърдмен" (2014) Майкъл Кийтън - познаваме го най-вече от първия "Батман" - е актьор, известен с ролята си на супергерой, независимо дали му харесва или не. В The Last Showgirl Памела Андерсън играе танцьорка в Лас Вегас, чийто звездни дни са преброени.
„Голяма част от информацията извън екрана се просмуква във филма“, отбелязва Карин Джеймс в рецензията си за BBC – а тази информация ефективно предлага на публиката своеобразна „две в едно“ сделка: когато филмите се движат между реалността и измислицата, зрителите не просто размишляват върху съдбите на героите, а и върху тези на самите актьори.
"Това не е просто актьорско майсторство", казва Марк Борковски. "Това е митотворчество."
В същото време е жизненоважно тези филми да не изглеждат като самовлюбени проекти, създадени единствено за егото на актьора. Посланието трябва да бъде, че актьорът се е предал смирено в ръцете на талантлив режисьор – за предпочитане млад и по-модерен от самия него. В случая с "Веществото" това е Корали Фаржа. При The Last Showgirl – Джия Копола. При "Кечистът" и "Китът" – Дарън Аронофски.
Ренесансът на Матю Макконъхи започна, когато той се съгласи да участва в нискобюджетни филми като "Професия: стриптийзьор" (Стивън Содърбърг) и "Мъд" (Джеф Никълс). Джери Луис получи номинация за БАФТА, когато пародираше самия себе си в "Кралят на комедията" (1982) на Мартин Скорсезе. Бърт Рейнолдс беше номиниран за "Оскар" за "Буги нощи" (1997) на Пол Томас Андерсън. Силвестър Сталоун – за Creed (2015) на Райън Куглър.
Тази година Ейдриън Броуди получи номинация за "Бруталистът". Откакто спечели "Оскар" за "Пианистът" през 2003 г., той не е имал запомнящи се главни роли, но с участието си в сериозна драма от независим режисьор на около 30 години напомни на всички колко великолепен актьор е.
Най-знаковото завръщане
"Когато става въпрос за звезда от А-групата, която внезапно се завръща в общественото съзнание и печели огромно признание, вероятно няма по-добър пример", казва Бърт Кърнс, автор на Marlon Brando: Hollywood Rebel.
В началото на 70-те години Брандо, смятан за най-великия актьор на XX век, е наречен "отрова за боксофиса" от шефовете на Paramount Pictures, след като името му бе предложено за екранизацията на бестселъра на Марио Пузо. През 1970 г., изпаднал във финансови затруднения, той се снима само срещу 50 000 долара в нискобюджетния хорър The Nightcomers. Но когато се преобрази в застаряващ мафиотски бос за филма на Франсис Форд Копола, той спечели втория си "Оскар" за най-добър актьор.
"Има и още един интересен обрат", отбелязва Кърнс. "Двадесет години по-късно Брандо беше почти отшелник и приемаше само епизодични роли, когато режисьорът Андрю Бъргман го убеди да се завърне като мафиотски бос в "Новакът". Брандо се съгласи, но само ако можеше да изгради героя на базата на Дон Корлеоне. Така че, в пародия на емблематичната си роля в "Кръстникът", той отново бе "преоткрит" – този път като изненадващо добър комедиен актьор."
Човекът, който възкресява кариери
Светецът покровител на холивудските завръщания несъмнено е Куентин Тарантино.
Най-голямото чудо, което някога е направил, е възраждането на Джон Траволта.
В края на 80-те звездата от "Брилянтин" и "Треска в събота вечер" беше изпаднала до участия в поредицата "Виж кой говори" – семейни комедии, в които бебета и животни "говореха" с гласовете на актьори. Третият филм от поредицата, "Виж кой говори сега" (1993), беше пълен провал. Но по-малко от година по-късно Траволта се появи на големия екран в черен костюм като Винсент Вега в "Криминале" на Тарантино. Последва номинация за "Оскар" и той отново стана един от най-готините мъже в Холивуд.
Не че само Траволта спечели от този избор. Извеждането на забравени звезди отново на преден план също допринесе за култа към Тарантино. "Когато той изважда от праха забравен или подценен актьор – Траволта, Пам Гриър, Робърт Форстър, Кърт Ръсел, Дон Джонсън – често се чувствам леко засрамен, сякаш ме упреква за това, че не съм оценил техните кариери и таланти", казва Шон Леви, биограф на Джери Луис, Робърт Де Ниро и Пол Нюман.
Преди премиерата на "Веществото" в Кан миналия май, се носеха слухове, че това е "Криминале"-моментът на Деми Мур".
Общото между всички тези филми е, че те позволяват на актьорите да докажат, че са истински артисти, а не просто знаменитости. Това често означава да разбият бляскавия си публичен образ, като приемат смели и противоречиви роли, свързани със секс, наркотици и поквара. Някога въплъщение на червения килим и блясъка на Холивуд, Деми Мур сега е готова да изиграе роля на жена, която в началните сцени на филма е възприемана като остаряла и ненужна. А в по-късните сцени… няма да разваляме изненадата, но те са по-екстремни от всичко, което е правила в кариерата си досега. "Веществото" притежава всичко нужно за триумфално завръщане: актьор, който е преминал през трудности, роля, която напомня на зрителите за тези борби, смел млад сценарист-режисьор и сюжет, който показва докъде е готов да стигне актьорът в името на изкуството.
Сега Мур просто трябва да се увери, че нейният "момент на Траволта" ще продължи повече от миг. Траволта, Рурк и Рейнолдс имаха множество предложения след "Криминале", "Кечистът" и "Буги нощи", но само няколко години по-късно отново приемаха роли във второразрядни трилъри – а Траволта дори направи катастрофалния "Бойно поле Земя" (2000). Да се върнеш на върха в Холивуд е трудно – но да останеш там е истинското предизвикателство. Както Бети Дейвис и Марлон Брандо добре знаят, едно завръщане невинаги е достатъчно.
