Почитателите на изкуството сигурно помнят, че имаше един недалечен период, когато мнозина от тях се чудеха дали известният поет Ясен Атанасов не е решил да се пробва на сцената, даже Гугъл по едно време нещо се беше пообъркал. Неоразумението обаче бързо се изясни, защото талантливият актьор Ясен Атанасов скоростно се обозначи като един от младите асове на театър „Българска армия“ и съвпадението на имената след сезон-два вече не озадачаваше никого. Ясен актьорът буквално вземаше по няколко стъпала на бегом в израстването си с всяка следваща роля: най-младият съпруг в „Балдахинът“ на Сидони-Габриел Колет, влюбеният наивник и „аватар“ на Сирано дьо Бержерак в едноименната класика на Едмон Ростан, анархистът камикадзе Орце Попйорданов в „Солунските атентатори“ на Георги Данаилов, ентусиазираният начинаещ дилър на картини, орисан един ден да се превърне във великия художник Ван Гог във „Винсент в Брикстън“ от Никълъс Райт от афиша на Театър 199…
Така, докато жонглира като на шега с образи-жалони, малко преди да навърши 28 на рамото му каца и ролята на ролите. Хамлет. Шекспир. В отличния спектакъл на Стоян Радев. От момента, в който призракът на Стария крал налива в ушите на принц датски „отровата“ на разкритието за братоубийството, измяната и родовия дълг да отмъсти, Хамлет на Ясен Атанасов е човекът, за когото няма „изглежда“. „Да бъдеш или да не бъдеш“ за героя не е повод за резигнация, а за действие – динамично, целенасочено, с шпага, обгърната в тънка ирония. Макар да предусеща, че накрая ще се намери пред камара от трупове… Когато изиграе Хамлет, за артиста сякаш по-нагоре остава…само небето. И Господ.
„Усетих го като голямо предизвикателтво. За момент си помислих: наистина, какво правим оттук нататък, като ми дойде такава роля до главата?! Но смятам, че има толкова още накъде повече, най-малкото – тази роля в годините би трябвало да расте, да има своите изменения, да разбирам все повече от нея, да намирам и други неща… Никакво небе – пак си продлъжвам по същия начин, с всякакви нови роли и всякакви нови предизвикателства. Това просто е част от пътя, и то – доста хубава част“, убеден е Ясен.
В този „Хамлет“ на армейската сцена се осъществява първата официална професионална среща между Атанасов-младши и неговия известен баща, големия актьор Атанас Атанасов. Който впрочем преди трийсетина години също е бил Хамлет, но под командването на Николай Ламбрев, в афиша на славната военна трупа. Сега е Призракът на бащата на Хамлет и това действа на Ясен изключително стимулиращо. „През каквото и да сме минали по време на репетиционния процес, аз знаех, че е там, че ме подкрепя и всичко ще е наред. Много се радвам, че и за останалите ни колеги тази среща беше абсоютно нормална и логична. Често репетирахме само двамата, з
ащото ние сме само двамата в тази начална сцена на крепостната стена. Много се надяваше да се получат добре нещата и, даже когато режисьорът не искаше, той настояваше: „Дай да го повторим. Ще опитам още нещо“. Видях го в тази светлина. И на двамата ни беше интересно да работим този фрагмент заедно и мисля, че в крайна сметка стана интересен“, разказва младият актьор. Любопитно е, че като дете Ясен е участвал в спектакъла на Явор Гърдев „Живот х 3“ от Ясмина Реза, в който играе и баща му, но
големите са го използвали само…като глас
Тактиката за подготовка на Ясен Атанасов за постановката на Стоян Радев е да не гледа предварително никакъв „Хамлет“. Не знае как се е случило така, но е изпуснал предшественика си в ролята Леонид Йовчев при Явор Гърдев и не иска да наваксва нито с наши, нито с чужди продкуции. Слушал е, разбира се, хубави неща за Лео, чувал е и за оня легендарен „Хамлет“ на Вили Цанков в театър „София“, в който Руси Чанев изпълнява в пълен мрак пословутия монолог. „Не съм имал шанса да ги гледам и не си поправих тази грешка. Казах си: не, чакай, нека да видим какво ще стане, ако не гледаш. Единствено се довери на режисьора и чети неща, свързани с пиесата, но недей да гледаш нищо“, споделя Ясен.
В началото му се струва, че този герой няма нищо общо с него. Но изведнъж, за двата месеца на работа по спектакъла, в живота му се появяват ситуации, които буквално крещят: „Човек, ти си този!“. Чува или му се налага да произнася реплики досущ като от пиесата, но казани просто по малко по-различен начин. Любима му е „Мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто щете инструмент ме смятайте – можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен". „Всички се съмняваме, всички се питаме кое е добро, кое е зло, има ли смисъл и т.н. Аз поне много често се питам какво, защо, как, самобичувания, чувство за вина и прочее, аз съм си най-големият враг…“, казва за себе си актьорът.
Той не крие, че преди да провиди себе си в изкуството доста се е лутал. „Като малък си бях „изчислил“ живота и бях заявил на нашите: влизам в НАТФИЗ, ставам актьор, ще градя кариера в България. След това обаче като тийнейджър в гимназията си казах: не, не, няма да правя това, ще замина в чужбина. Ходих – върнах се, не беше моето“. Възпитаникът на Немската гимназия първо един семестър изучава аудиовизуални изкуства в Германия, после се пробва в престижна арт академия в Лондон, с лекотата на печен турист прави завой към Единбург, за да запише туризъм, но държи на мушка и други университети в Австердам и Венеция, като между тези авантюри поработва различни неща и в София. И когато разбира, че проф. Ивайло Христов ще взима нов клас в НАТФИЗ, си казва: защо пък да не опитам?! „Ако ще влизам в НАТФИЗ, искам да е при тоя човек, при него си заслужава. Това ще ме накара да остана. И взех, че влязох“, доверява. Сигурно фактът, че е роден на 27 март - Световния ден на театъра, е неслучаен знак...
Бащата на Ясен и Ивайло Христов са състуденти и добри приятели, имат незабравимо общо минало от Сливенския театър и най-славните години на военната трупа, но младежът не се познава с него лично. „На приемните изпити рискувах да покажа на Ивайло Христов, че само при него искам да уча, единствено към него ми беше насочено вниманието. Който каквото и да ме пита от комисията – аз все към него, все към него. Исках просто да знае, че там ми е сърцето. Това е много рисковано, не го препоръчвам, ама…“, връща лентата Атанасов-младши. На всеки кръг от изпитите той остава до последно, защото е последният номер в списъка. Една от блуждаещите по коридора чистачки тогава подхвърля:
„Спокойно, моето момче, последните ще станат първи“
Е, сбъдва се. Така се случва, че Ясен открива в класа си най-чистите и готини хора – Ивайло Христов явно умело ги е подбрал, и с тях изживява най-щастливите си години дотук. Здраво ядро са и до днес.
Проф. Ивайло Христов неведнъж е казвал на Атанасов, че се върти като дервиш на сцената, че има невероятна енергия, която трябва да канализира и озапти. „Той много ме гонеше, защото това ми се отразяваше и на говора – мисълта ми беше по-бърза от него и излизаше, че вместо онова, което трябва, казвам нещо съвсем друго“, обяснява актьорът. Още в гимназията той гледа филма на Ивайло Христов „Каръци“ и си казва: „Тоя човек е велик“. Година и половина по-късно самата съдба го среща с него и с още няколко души от класа имат честта да бъдат поканени в следващия му екранен проект: „Страх“. Преди две години се снимат и в най-новия му филм „Любов“, но все още не знаят кога ще се завърти той.
Сега пък състудентите Теодор Кисьов, Йоан Попов и Ясен Атанасов са написали сценарий за сериал с работно заглавие „ОтБор“, в който една от главните роли – на футболен треньор, е създадена специално за професора им. Спечелили финансиране и заснели пилотен епизод, който вече два пъти е бил прожектиран в Дома на киното. Търси се още финансиране за самата продукция, режисьор на която ще е Елена Телбис – също ученичка на Ивайло Христов. Ясен си спомня с умиление ония два-три снимачни дни, в които с професора си са пак в един отбор, както в Академията. „Беше толкова хубаво, защото ние бяхме десет момчета на едно игрище. А като дадеш топка на десет момчета… Професорът и той почна да рита с нас, това ни „срещна“ по някакъв начин отново“, казва Ясен. Почти всички момчета от класа му са в сериала, а онези, които още не са влезли в сценария, ще влязат като „смени“. Те си имат и театрално сдружение – „Суматоха“, наречено на паметния им дипломен спектакъл, и се опитват все още да продължават да движат като група. „В Академията като влязох, всички знаеха кой съм, кой е баща ми, но никой не се е отнасял по особен начин с мене заради това. Явно по пътя си срещам интелигентни хора, които гледат да разделят нещата и да ме видят като отделен индивид, а не като „сина на еди кой си“. И съм много благодарен за това“, не крие Атанасов. Подобни са взаимните чувства и с бодрата смяна в театъра на Армията – Владимир Матеев, Симеон Дамянов, Васил Дуев-Тайг и останалите, които се хвърлят един за друг и се подкрепят на
мускетарски принцип – „Един за всички, всички за един“
Постановката „Племе“ на младия режисьор Зафир Раджаб по пиесата на Нина Рейн Ясен посочва като пример за спектакъл, в който може би за пръв път се е почувствал завършен. „Не е като да играя – просто си бях“, казва. Ролята му е на по-големия брат на главния герой, глухо момче. Доста цапнат в устата, с груб, експресивен език, но така стоят нещата само на повърхността… Със Симеон Дамянов там правят забележително партньорство.
Не е тайна, че „племето“ на Ясен Атанасов всъщност е цяла прочута актьорска династия. Майка му Деси Стойчева също е актриса и преподавател по арт мениджмънт. А нейните родители са легендите на Народния театър Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, които, преди да си отидат от този свят в рамките на година, все пак успяват да гледат талантливия си внук в два спектакъла на професионална сцена. Той твърди, че никога не е усещал натрапчиви очаквания и натиск от именитото си семейство. „Напротив, те ми даваха свобода, подкрепяха ме за всички мои решения, преди да стигна до актьорството. Никога не са ме бутали натам, даже може би обратното – да са се опитвали да ме предпазят…“, предполага Ясен. Към третото поколение артисти във фамилията принадлежи и сестра му Алиса Атанасова, която от няколко години е задомена в Берлин и има детенце, но междувременно вече се е снимала и в няколко немскоезични сериала. „За мен тя е много силен двигател. Когато ми е паднало самочувствието и не знам какво да правя, винаги намира какво да ми каже, да ме вдъхнови, да даде съвет, да ме накара да продължавам…“, откровен е актьорът. Преди време пътищата на Ясен и Алиса се събраха във филма „Петя на моята Петя“, макар и следвайки различни сюжетни линии. Той има агент в Австрия, често му изпращат да чете проекти и вярва, че може и за него значимият международен проект да се задава зад ъгъла. И ние също нетърпеливо стискаме палци...
